Обобщение

site.btaГражданско недоволство и политически реакции последваха съобщението за затваряне на Руската църква у нас след експулсирането на предстоятеля ѝ

Гражданско недоволство и политически реакции последваха съобщението за затваряне на Руската църква у нас след експулсирането на предстоятеля ѝ
Гражданско недоволство и политически реакции последваха съобщението за затваряне на Руската църква у нас след експулсирането на предстоятеля ѝ
снимка: Владимир Шоков, БТА/архив

Гражданско недоволство и политически реакции последваха експулсирането на предстоятеля на Руската църква у нас „Св. Николай Мирликийски”, т.нар. Руска църква, и още двама свещеници. Тримата бяха експулсирани по заповед на Държавна агенция „Национална сигурност” (ДАНС) в четвъртък във връзка с извършваната от тях дейност, насочена срещу националната сигурност и интересите на Република България.

Руското посолство публикува по-късно на фейсбук страницата си съобщение, че Руската църква в София „Свети Николай Мирликийски Чудотворец“ на този етап ще прекрати своята дейност, по-нататъшната ѝ съдба ще бъде решена от Руската православна църква (РПЦ).

Това предизвика вълна от обществено недоволство и граждански протест. Пред църквата днес се събраха много граждани, представители на политически партии, сред които Костадин Костадинов и Деян Николов от партия „Възраждане“, Волен Сидеров от „Атака“ и Симеон Славчев от партия МИР.  

Политическите коментари по темата започнаха още в четвъртък, когато съпредседателят на „Продължаваме Промяната“ Кирил Петков заяви, че не може македонските служби за сигурност да имат по-изпреварваща информация от родните. В телевизионно интервю в събота той критикува работата на службите. Това стана причина за отговор от страна на ДАНС. В позицията на ДАНС се посочва, че е „безотговорно и опасно, когато политици и псевдоексперти коментират и дават оценки на елементи от дейността на ДАНС, без да разполагат с информация за тях и с цел придобиване на временни дивиденти“. 

В неделя отново в телевизионно интервю министър на финансите Асен Василев също изрази становище, че службите спешно се нуждаят от ремонт и работата им е неефективна. Василев също така посочи, че единственият въпрос, на който очаква отговора от Светия синод у нас, е: „Защо една българска църква е затворена от Руското посолство?“ и припомни, че до 2016 г. в храма са служили български свещеници.

Министърът на отбраната Тодор Тагарев също коментира: „В случая има информация от 2012 г., когато е дискутирана ролята на Руската църква в София. Специално този свещеник действа от 2018 г. и от ДАНС не са предприели действия навреме по-рано“, каза той. 

Ген. Атанас Атанасов, народен представител и съпредседател на парламентарната група „Продължаваме промяната - Демократична България“ изрази притеснение, че българското контраразузнаване си е затваряло очите. Убеден съм че българското контраразузнаване знае, че той обслужва руското разузнаване в София, каза той за експулсирания предстоятел на Руската църква и настоя за оставката на председателя на ДАНС. Поводът е разпратеното ден по-рано становище и позиция на ДАНС спрямо думите на Кирил Петков.

Публикацията на Русенския митрополит Наум във фейсбук страницата му също предизвика коментари в социалните мрежи. В него той посочва, че храмът „Св. Николай Мирликийски” в София, познат като Руската църква, е собственост на Българската православна църква. „Считаме, че заключването му от странични лица е недопустимо, като следва Софийският митрополит веднага да се разпореди храмът да бъде отворен, като се възстановят своевременно и богослуженията в него“, заявява Русенският митрополит Наум. Негово Високопреосвещенство разказва и историята на храма. Той е построен с благословението на Светия синод на Българската православна църква като легационна църква (1914 г.), намирала се в общия двор на тогавашната Руска легация. По думите му след 1917 г. храм „Св. Николай Мирликийски” е обслужвал богослужебните нужди на руската емиграция в София, начело с архиепископ Серафим Соболев, а от 1936 г. по настояване на съветското правителство църквата се отнема от руските емигранти и се предава на българското правителство, което от своя страна я предава на Българската православна църква, под омофора на Софийския митрополит. 

Още в понеделник ще предприемем необходимите законодателни промени, с които държавата ще увеличи субсидията, така че да се осигури издръжката на храма „Св. Николай Мирликийски”, т.нар. Руска църква, се посочва в позиция на депутата от ДПС Делян Пеевски, изпратена от пресцентъра на партията. „Като представители на светската власт ние можем само да предложим подкрепата си на Българската православна църква и нейните вярващи“, се посочва в позицията. Пеевски отправя призив към Софийския митрополит за възстановяване на богослуженията в храма.

/РИ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 19:30 на 30.04.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация