Въпреки добрите тенденции на ръст около 7 на сто за първите три месеца на тази година в стоманодобива в България, очакванията на бранша за годината са по-скоро песимистични и дори се прогнозира минимален спад от 2 до 3 на сто за 2023 г., коментира в интервю за БТА Политими Паунова, изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). За периода януари - март в страната са произведени с 10 000 тона повече сурова стомана, но в крайните продукти не се отчита ръст, защото за тяхното производство, което се осъществява в "Промет", България внася суровини от Украйна. За първото тримесечие на годината дружеството, което е украинска собственост, изпитваше затруднения с доставките на суровините заради военните действия. Затрудненията на българския стоманодобив се дължат и на ниските темпове на растеж на икономиката ни, както и на нелоялния внос на метал от трети страни. В очакванията на бранша за 2024 г. има известна доза оптимизъм заради изпълнението на проектите по Плана за възстановяване и устойчивост, където са заложени ВЕИ проектите и като цяло заради предстоящото преструктуриране на индустрията на основата на нисковъглеродните технологии. Бизнесът разчита и на европейските мерки за справяне с нелоялния внос.
В страната останаха само две стоманодобивни предприятия
След ликвидацията на "Кремиковци" в България останаха само две стоманодобивни предприятия - "Промет" и "Стомана индъстри", които не могат да компенсират обемите на затворения металургичен комбинат, който произвеждаше 3 млн. тона сурова стомана, коментира експертът. Сега този метал се произвежда само в "Стомана индъстри" - средно на година между 450 000 и 600 000 тона. България произвежда единствено зелена стомана, защото използва скрап, но двете ни предприятията работят с почти 50 процента натоварване, а понякога и този процент не може да стигне "Стомана индъстри". Част от причините са свързани с това, че в страната няма работеща индустрия, коментира Паунова. По-голямата част от продукцията на двете компании се изнася в региона - Румъния, Гърция, въпреки че има търсене в страната, отбеляза експертът. На хоризонта няма и стратегически инвеститор, който да иска да вложи в нови мощности, главно заради неблагоприятната политическа обстановка в България и липсата на сигурност най-малко за 30 години, за колкото обикновено се планират такива инвестиции, коментира Политими Паунова.
Тези дни Европейската асоциация на производителите на стомана "Еврофер", цитирана от Портала на българската индустрия industryinfo.bg, оповести, че негативната тенденция в потреблението на стомана се очаква да се запази и през 2023 г. Очакваният спад тази година е 1 на сто, като търсенето отново ще тръгне нагоре през 2024 г. - с 5,4 на сто.
Според Политими Паунова тези прогнози за България са относителни, защото се основават на потреблението в секторите в европейската индустрия по веригите на преработка. Но като цяло секторът е в пряка зависимост от ръста на националните икономики. В момента има доста проблеми с вноса на метали, а европейският износ е все по-малко конкурентоспособен поради високата си стойност заради изпълнението на екологичното законодателство и по тази причина очакванията на Еврофер не са много оптимистични, коментира експертът.
Статистиката
Миналата година спрямо предходната в ЕС има намаление в производството на стомана, като през 2022 г. са били произведени 136 млн. тона, докато през 2021 г. - 153 млн. тона, посочи Паунова. Спадове са отчетени и в България: съответно през 2022 г. - 482 000 тона, а през 2021 г. - 548 000 тона, което означава намаление от близо 12 процента, доближавайки се много до европейските отрицателни темпове. В Германия, Италия, Франция има редукция, но това се наблюдава също и в Китай и САЩ, изтъкна експертът, но подчерта, че става дума за намаление от 1-2 процента на производството на стомана. Същевременно Паунова напомни, че изпълнението на европейските зелени цели не може да стане без цялостна промяна на съоръженията в индустрията - особено за производство на електроенергия, а за да бъдат те изработени, са нужни метали. Оказва се, че Европа не е готова да изпълни собствените си цели и трябва да разчита на внос на метали, въпреки че се бори за суровинна независимост, коментира експертът.
Наскоро Европейската комисия прие два регламента - за суровините от критично значение и за промишлеността с нулеви нетни емисии, които са пряко свързани с възможността да бъдат осигурявани метали, от които да се правят изделия, необходими за безвъглеродната икономика, включително и за ВЕИ-съоръженията, коментира Паунова, но отчете, че въпреки тези мерки има спад в производството в ЕС.
Европейската проверка на вноса на метали
България произвежда стомана основно от скрап и става дума за предимно дълги продукти - арматурно желязо и някои видове профили, които са три-четири пъти повече от плоските, произвеждани в "Стомана индъстри". Вносът обаче в България е доста голям и той "удря" нашето производство с ниските си цени, каза Паунова. От своя страна от "Еврофер" също посочиха, че евтиният внос от трети страни продължава да наводнява ЕС. Генералният директор на "Еврофер" Аксел Егерт отбеляза тези дни, че стоманодобивната индустрия е била тежко засегната в края на 2022 г. и се бори да се възстанови, но посочи, че условията все още не са благоприятни. "Енергийните цени, производствените разходи и инфлацията все още са много по-високи в сравнение с предкризисните нива. В ход са проекти за декарбонизация, но трябва да получим достъп до електричество, произведено без използване на изкопаеми горива, веднага, ако искаме стоманодобивният сектор на Европейския съюз да извърши прехода, оставайки конкурентоспособен на световно ниво", заяви Аксел Егерт. Основният внос на стомана в България идва от Египет, Алжир, а най-големите количества са от Турция. За тези страни не съществуват защитни мерки, те ги заобикалят, коментира Паунова. Тя съобщи, че "Еврофер", Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ, и Европейската прокуратура са започнали обследване на вноса в ЕС. Ще се проучват определен вид продукти, които имат антидъмпингово мито над 70 процента - става дума за дебели ламарини, плочи и други продукти, внесени от Китай, Корея, Индия, Турция, Япония и други трети държави. Експертът съобщи, че вносът на такива продукти в ЕС е увеличен пет пъти спрямо 2015 г. По думите й това е заобикаляне на защитните мерки. Внасят ги под други митнически номера, за да не плащат митото, а то изравнява разходите по производството в Европа с останалите страни, коментира експертът. Тя напомни, че тези мерки са въведени от ЕС през 2018 г. основно заради приетия тогава от САЩ Закон за защита на стоманодобива, като отрасълът е обвързан с националната сигурност на страната. Тези мерки ще продължат още една година, като на този етап ЕК няма намерение предсрочно да ги премахва, коментира експертът. Тя съобщи, че проверките на трите европейски институции ще се правят и в България, защото за дългите продукти, които се произвеждат у нас, също има вносни мита, които се заобикалят по същата схема.
Над 2000 лева е средната заплата в сектора
В двете ни стоманодобивни предприятия работят около 1800 души, а в черната металургия, заедно с малките предприятия, са заети около 4000. Средната заплата в сектора не е сравнима с тази в останалите страни от ЕС, но това е валидно за всички наши отрасли, защото няма предприятие, което да може даде европейски заплати, та дори и в Ай Ти сектора, коментира Паунова. Същевременно тя изтъкна, че произведената продукция в отрасъл "Стоманодобив" е и с по-ниска добавена стойност, защото произвеждаме арматурно желязо за строителството, но все пак средната заплата в сектора е над 2000 лева, а в цветната металургия - над 2500 лева.
/ЦМ/
news.modal.text
