Реалистично е реформата на Пакта за стабилност и растеж на ЕС да бъде договорена до края на годината
Инфлацията е най-голямата заплаха за икономическото развитие на европейските страни в момента и борбата с нея трябва да бъде приоритет. Това каза германският финансов министър Кристиан Линднер в отговор на въпрос на БТА по време на интервю за Европейския нюзрум - платформа за сътрудничество между 21 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.
Високите нива на инфлацията са препятствие както за националните бюджети, така и за финансовите инструменти на ЕС и затова пред нас стои отговорността да понижим инфлацията възможно най-бързо, подчерта той.
По думите му силен ангажимент в тази посока се наблюдава както от страна на Европейската комисия, така и от представителите на европейските държави.
Борбата с инфлацията изисква промяна във фискалните политики. Разрастването на разходите от времето на пандемията и кризата с цените на енергията, последвала инвазията на Русия в Украйна, трябва да спре, отбеляза той.
Държавните разходи не само на страните от ЕС, но и в глобален мащаб рязко скочиха по време на пандемията от КОВИД-19, а последвалата поредица от кризи - от войната в Украйна, през енергийната до инфлационната криза влошиха допълнително състоянието на държавните финанси.
Прилагането на Пакта за стабилност и растеж, предвиждащ ограничаване на държавния дълг на европейските страни до 60 процента от брутния вътрешен продукт (БВП), а на бюджетния дефицит – до 3 процента, на практика бе замразено през 2020 г., но се очаква от началото на 2024 г. той отново да бъде задействан. Европейската комисия предлага реформа на фискалните правила, в рамките на която на страните от ЕС бъде предоставена по-голяма гъвкавост, като се даде възможност на държавите, преминали допустимите прагове за дълга и дефицита, да договарят с Брюксел индивидуални планове за овладяване на държавните си финанси.
Същевременно времевият натиск за реформиране на пакта се засилва и предвид европейските избори, които предстоят догодина.
Германия се застъпва за амбициозни усилия за реформиране на Пакта за стабилност и растеж, защото искаме да запазим предимствата, които ни дават еврото и единният пазар, каза финансовият министър на най-голямата европейска икономика. Притеснението ни е, че заради по-високите съотношения на държавния дълг и по-високите годишни дефицити, може да отслабим ЕС в бъдеще, каза той. По думите му предложението на ЕК трябва да бъде подобрено, защото досега не е гарантирано, че ще наблюдаваме намаляване на нивата на държавните дългове и бюджетните дефицити по реалистичен и надежден начин.
По данни на Евростат, публикувани в края на април, съотношението между държавния дълг и БВП в ЕС е било 84 процента, а в еврозоната – 91,6 процента през четвъртото тримесечие на 2022 г., припомня БТА. Бюджетните дефицити също превишават определения лимит - те са съответно 3,4 процента в ЕС и 3,6 процента в еврозоната за 2022 година.
Германия настоява в реформираните фискални правила да залегне намаляване на държавната задлъжнялост с по 1 процент годишно и по думите на Линднер Берлин не е изолиран в тази си позиция, "има много страни членки, които споделят притесненията ни, както и други страни членки, които имат различни притеснения", каза Линднер.
Тази цел не е "свръхамбициозна", подчерта министърът, допълвайки, че освен това Германия е отворена за идеята за извънредни обстоятелства да бъде предвидена обща клауза за дерогация.
Берлин предлага да бъде предвиден цифров количествен референтен показател. "Искаме да постигнем разходите да се увеличават по-бавно от потенциалния растеж", каза Линднер. Предлага се и общ предпазен механизъм, който да осигури на икономиките устойчивост при следващи кризи.
Договарянето на реформата на Пакта за стабилност и растеж до края на 2023 г. е постижимо, подчерта Линднер, изразявайки доверието си в предстоящото испанско ротационно председателство на ЕС (от 1 юли – бел. ред.) и по-точно във вицепремиера и министър на икономиката на Испания Надя Калвиньо.
Ако не бъде постигнато споразумение за реформата на Пакта за стабилност и растеж, това ще означава връщане към старите правила, които на практика са в сила и в момента.
Реформата на фискалните правила е много сериозна тема, която е свързана с икономическото добруване на милиони европейски граждани. От една страна трябва да се поддържа високо ниво на инвестиции на обществения сектор. От друга страна, няма реалистична алтернатива на намаляването на дефицитите и съотношението на дълговете. Трябва да сме бързи, но намирането на най-доброто и най-устойчивото решение е по-важно за мен от стигането до най-бързото решение, подчерта министърът. Ще направим всичко възможно да постигнем консенсус тази година. Това обаче трябва да бъде най-доброто решение, а не най-бързото, категоричен бе той.
/ИЦ/
news.modal.text
