Акад. Методий Попов - биолог

На 17 април 1881 г. е роден акад. Методий Попов - биолог (1881 - 1954). В своята изследователска дейност той разработва проблемите на общата биология, цитофизиологията, антропологията и микробиологията. Посвещава години работа на учението за общоклетъчната стимулация и методите за практическото му приложение. След като завършва естествени науки в София (1904), специализира биология, сравнителна анатомия и паразитология в Мюнхен, Германия, при световноизвестния учен Рихард фон Хертвиг (1904 - 1909). Защитава докторат в Мюнхенския университет, където работи като асистент по зоология и сравнителна анатомия (1907 - 1909). Продължава специализацията си по микробиология в института „Роберт Кох“ в Берлин, Германия, и в института „Пастьор“ в Париж, Франция (1911 - 1912). След завръщането си в България постъпва като асистент по зоология във Физико-математическия факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където е избран за доцент (1910), за извънреден (1915) и редовен професор и завеждащ катедрата по сравнителна анатомия и хистология на гръбначните животни (1916 - 1923). Основател през август 1924 г. на катедрата по обща биология при Медицинския факултет, на която от 1934 г. до смъртта си е завеждащ. Ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1920 - 1921), декан на Медицинския факултет на университета (1941 - 1942). Посланик на България в Германия (1924 - 1931). Организира и ръководи Института за стимулационни и биологични проучвания в София (1931 - 1942). Председател на Славянското дружество в България (1945 - 1954). Основател и пръв директор на Института по обща биология при Българската академия на науките (БАН) (1948 - 1954). Председател на Научния медицински съвет към Министерството на народното здраве и социалните грижи (1950 - 1954). Депутат във 2-ото Народно събрание (14 януари - 19 април 1954). Действителен член на БАН (1947). Член на Световния съвет на мира (1950 - 1954). Член на Германската академия на естествоизпитателите „Леаополдина“ (1927), на Чехословашката земеделска академия (1931). Автор е на първия български и втория в света учебник по обща биология (1919), както и на повече от 170 научни труда, сред които „Клетъчната стимулация“, издаден през 1931 г. на немски език, „Българският народ между европейските раси и народи“, „Наследственост, раса и народ. Расовата принадлежност на българите“, „Клетъчната стимулация и нейното приложение в растениевъдството и медицината“ и „Антропология на българския народ“. Лауреат на Димитровска награда (1950). От 20 април 1954 г. Институтът по обща биология при БАН (днес Институт по физиология на растенията) носи неговото име. От 1991 г. Трета природоматематическа гимназия във Варна носи неговото име. /МГ
На снимката: София (10 октомври 1952) Акад. Методий Попов в работния си кабинет в Института по обща биология при Българската академия на науките.
Пресфото-БТА, снимка: Виолета Попова/архив (БТ)