Петър Берон - учен енциклопедист, реформатор на учебното дело в България

През 1799 г. е роден Петър Берон (ист. име Петър Хаджиберович), учен енциклопедист, просветител, реформатор на учебното дело в България (неизв. 1799-1871).
В Брашов, Румъния, той съставя първия български учебник "Буквар с различни поучения, събрани от Петра Х. Беровича за българските училища", наречен "Рибен буквар" (1824). В Брашов Петър Берон научава немски, гръцки, френски и латински език. През 1825 г. той заминава за Германия, записвайки се да учи философия в Хайделбергския университет, където след 3 месеца се прехвърля в Медицинския факултет на същия университет. През летния семестър се премества в Медицински факултет в Мюнхен, Германия. По време на обучението си Петър Берон подготвя и свой труд по физика, на който успява да защити и дисертация през 1831 г. След защитата се връща отново в Букурещ, където практикува медицина за няколко месеца. Започва работа като окръжен лекар в Крайова, където остава 7 години. През 1839 г. се установява в Париж, Франция, отдавайки се изцяло на научна дейност. За кратко време той успява да издаде редица трудове. Сред тях са „Система на атмосферологията“ (1846), „Система на геологията и произхода на кометите“ (1847), „Катаклизмите в историята на Земята“ (1853). Създава нова система за обяснение на света, изложена в "Панепистемия" ("Всенаука" на френски език, в 8 тома, 1861-1870). Автор е на повече от 20 научни труда в различни области - философия, медицина, естествени науки.
На снимката: Репродукция на картината "Портрет на д-р Петър Берон" на Николай Павлович, създадена през 1886 г. Портретът на д-р Петър Берон и скиците към него имат забележителна история в галерията от светски портрети на Николай Павлович. Скиците са правени по натура през 1859 г. и съхраняват за поколенията лика на многостранно надарената личност на Петър Берон.
Пресфото-БТА, снимка-репродукция: Зоя Пенкова/архив (ВЯ)