Каскада Баташки водносилов път

На 6 септември 1959 г. е открита каскадата Баташки водносилов път - една от първите хидроенергийни каскади в България. Баташкият водносилов път е изграден чрез събирателни деривации, характеризиращи се с много малък собствен отток на язовирите, което за своето време е новост не само в България, а и за световното хидротехническо строителство. През 1920 г. инж. Иван Мавров започва проучвания на водоизточниците в Западните и Централни Родопи и развива идеята за Баташкия водносилов път. През 1947 г. Министерството на електрификацията, водите и природните богатства организира конкурс за използване на водите на Рило-Родопския масив за електропроизводство и напояване. През 1949 г. въз основа на приетите схеми в конкурсните разработки започва проектирането на Баташкия водносилов път. Идейният и технически проект за каскадата е разработен в "Енергохидропроект" през 1951-1955 година. Строителството на Баташкия водносилов път се извършва от създаденото за целта предприятие към "Хидрострой" с директор инж. Ангел Петърчев и главен инженер Иван Масленков. На 1 януари 1958 г. подземната ВЕЦ „Батак“ е пусната в експлоатация, а през 1959 г. завършва строежът на каскадата. Същата година са пуснати в експлоатация ВЕЦ „Пещера“ (подземна) и ВЕЦ „Алеко“ (надземна). Основните водохранилища са две - язовир „Голям Беглик“ и язовир „Батак“, като има три язовира за допълнително прехвърляне на води с четири помпени станции към тях. Главната част от този комплекс се развива по поречието на Стара река. Водосборната област включва речния отток, водите от дъждове и снеготопеж. За обезпечаване на необходимото количество вода се строят събирателни канали с голяма дължина. Водосборната област е кръстосана със събирателни тунели и канали, чиято обща дължина възлиза на 165 км, от които тунели 72 км и седем броя дюкери с обща дължина 6450 метра.
На снимката: Батак (23 юни 1956) Изграждане на Баташкия водносилов път. Той се състои от два големи и два малки язовира, които събират водите си от редица реки и рекички на Средните Родопи. Водите ще преминават през 79-километров тунелен път и много канали, за да придвижат турбините на три електроцентрали, две от които са подземни - ВЕЦ "Батак" и ВЕЦ "Пещера" и една открита - ВЕЦ "Алеко". На снимката: Поглед към Четвъртия прозорец на Баташкия водносилов път.
Пресфото-БТА, снимка: Симеон Ненов/архив