site.btaМоята мисия е всеки човек да членува в поне една организация в полза на обществото, казва арх. Надежда Пампорова

Моята мисия е всеки човек да членува в поне една организация в полза на обществото, казва арх. Надежда Пампорова
Моята мисия е всеки човек да членува в поне една организация в полза на обществото, казва арх. Надежда Пампорова
Надежда Пампорова

Моята мисия – независимо дали е изпълнима, или не, е всеки човек да бъде член на поне една гражданска организация в полза на обществото, казва архитект Надежда Пампорова, която ще бъде гост на конференцията на БТА „Български гласове за Европа: Граждани, обединени в кризите“. Тя вярва, че всеки може да намери, или да създаде, своето място в неправителствения сектор.

„Освен обществена полза, това носи и лично удовлетворение – да си част от общност и да виждаш резултатите от своя безвъзмезден труд спасява от самотата и действа добре на здравето“, смята тя и допълва: „Когато човек членува в неправителствена организация, той някак започва да живее с проблемите на своята общност и по-лесно се превръща и в добър гражданин.“

Арх. Пампорова е паст президент на „Ротари клуб“ – Добрич, съучредител на „ДоброЖънци“ и член на движение „Граждани+“, което вече шест години организира форума „Добрич в бъдеще време“, който събира активни граждани и граждански организации, за да генерират идеи и чертаят пътища за развитието на своя роден град. През годините е инициатор на редица местни акции за опазване на околната среда и здравословен начин на живот, включително за деца. 

„Основният проблем на гражданското общество, от позицията на днешния ден, е, че 45 години социализъм го убиха, в истинския смисъл на думата“, казва арх. Пампорова. „Много от нас, вече помъдрели и разсъдливи хора, приемаме че няма нищо лошо в елементарни инициативи като едновремешния ленински съботник, но техният задължителен характер и мантрата, че Партията се грижи за всичко и ние сме освободени от отговорност убиха инициативата на хората и желанието им за безвъзмезден труд. Затова сега се опитваме да създадем нова постановка на старите идеи“, пояснява тя.


Снимка: Преслав Атанасов

Според арх. Пампорова на днешните добротворци се налага повече да обръщат внимание на популяризирането на своите инициативи и резултатите от тях, често пъти дори прибягвайки до хипербола. „Понастоящем е много важно да привлечем повече хора, което изисква да вдигаме повече шум“, обяснява тя. „Да, има критици, които казват, че само се хвалим и че добрини се правят тихо, без реклама, но истината е, че тогава човек остава сам. А нашето общество има нужда да бъде увлечено и обединено в полза на общността."

По нейни наблюдения, много са както възрастните, така и младите българи, които избягват да участват в общественополезни каузи заради убеждението, че решаването на един или друг проблем е работа на местната и държавната власт. От друга страна обаче, все повече млади хора са източник на реална активност и резултати. „Сред младите родители семенцето посяват техните деца. Намираме се в период, когато децата дават по-голям пример на родителите си, отколкото обратното. Затова според мен обществото ни може да бъде обединено, ако възпитаваме децата да бъдат активни и отговорни граждани“, казва арх. Пампорова.

Тя смята, че това трябва да се случва с общите усилия на гражданския сектор и педагозите. „Не само неправителствените организации – и общинските администрации трябва да използват авторитета си в учебните заведения, защото понякога директорите и преподавателите не искат да отделят време за гражданско образование извън редовните часове. Някои от тях смятат, че по този начин си усложняват живота, а доброволчеството винаги изисква допълнителна ангажираност и себеотдаване“, обяснява арх. Пампорова и допълва, че ако местната власт не може да окаже нужното влияние, то трябва да се търси съдействие от държавата и активното, и отговорно гражданство да залегне по-сериозно в образователната програма.

Арх. Пампорова вижда пряка връзка между професията си и добротворчеството, на което посвещава немалко време. „Приема се, че архитектурата е най-въздействащото и възпитаващо изкуство, защото тя е навсякъде около нас. Качеството на дизайна и естетическите особености още в етапа на проектиране на сградите и ландшафта оказват силно влияние върху хората. Колкото по-занемарена и неестетична е заобикалящата ни среда, толкова по-малко гражданите я пазят“, обяснява тя. Според нея, липсата на взискателност и професионализъм при намесата в облика на градовете „разболява“ обществото по един специфичен начин – да не различава безвкусното от красивото и да не може да оцени последното. 


Снимка: Надежда Пампорова / Facebook

„Когато близнаците ми бяха петгодишни, минахме покрай Националния дворец на културата и те видяха барелефите около входа. Единият ми син зададе на пръв поглед смешния въпрос: „Мамо, това направено ли е, или е купено?“ Нашите деца масово не знаят кое как се прави и колко усилия коства и не могат да оценят чуждия труд. За мен това е основа за едно бездейно и разглезено общество“, обяснява арх. Пампорова. Този проблем я мотивира вече много години да организира работилници, където децата имат възможност да работят с широка гама от материали – дърво, текстил, глина и други. „Тези занимания ми помогнаха да разбера какво пропускат нашите деца, поколение след поколение, в училище, където само изрязват и лепят предварително готови картинки“, казва тя.

Арх. Пампорова споделя, че като майка на три деца и дете на педагог винаги е била част от образователния процес не само на синовете и дъщеря си, но и на техните връстници, за което неведнъж е била критикувана. „Питали са ме не ми ли стига да обучавам и възпитавам своите деца, та съм тръгнала да възпитавам и чуждите. Винаги съм отговаряла по един и същ начин – че всички днешни деца са бъдещото общество на моите деца и няма никакъв смисъл моите деца да са научени на каквото и да било, ако ще живеят сред недобросъвестни граждани.

Възпитаването на младите поколения обаче не е единственият начин да изградим дейно и работещо гражданско общество, смята арх. Пампорова. Важна е и добрата координация с институциите, които имат необходимия човешки и финансов ресурс да бъдат ценен партньор на неправителствения сектор. „Местната и централната власт могат да облекчат гражданските организации, като застават открито и категорично зад техните каузи и ги популяризират, или посредством личен пример – чрез активното участие на служителите. Това трябва да се случи сега, за да можем по-нататък да берем плодовете на тези съвместни усилия. И може би след време необходимостта от намеса от страна на администрациите ще намалее“, казва тя.  

Как се гради активно гражданско общество и какво е необходимо за по-ефективно сътрудничество между неправителствения сектор и властта ще бъдат теми на Конференцията „Български гласове за Европа: Граждани, обединени в кризите“ на БТА, която ще се състои на 11 май в хибриден формат – в Националния пресклуб на БТА в Добрич и в социалните мрежи на БТА: Facebook и YouTube.

/РИ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 06:40 на 28.09.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация