С изложбата „Време за пари“ решихме изкуството да се сбогува с лева и да приветства еврото, каза пред БТА Яра Бубнова

Правим изложбата „Време за пари“ с много просто послание - уважение към лева. Той ни е поддържал и крепил толкова десетилетия. На повече от столетие е. Т.е. някакво уважение и запазване на това сантиментално чувство, независимо, че промяната си е промяна. Това каза пред БТА Яра Бубнова, куратор на експозицията, която може да бъде разгледана до 17 януари в Института за съвременно изкуство - София.

В експозицията 14 творци отбелязват края на eпохата на лева и началото на на еврото. Това е една много голяма крачка. Зад гърба ни след тази крачка остава левът, с който ние сме много близки, отбеляза Бубнова. 

ИДЕЯТА

Според кураторите промяната на валутата е „много голяма крачка“, защото парите са нещо, с което всеки живее ежедневно, в най-буквалния, физически смисъл – намираш забравена монета в джоба си, ту не можеш да намериш някоя стотинка. Именно затова решението тази промяна да бъде отбелязана чрез изкуство идва като реакция на едно странно отсъствие – докато за Олимпийски игри, членства и абстрактни политически събития се изграждат мащабни визуални знаци и публични инсталации, нещо толкова близко до хората, каквото е смяната на националната валута, остава почти неотбелязано, отбелязва кураторката. 

„Затова решихме изкуството да отбележи точно това – сбогом на лева и добре дошло евро. Изкуството да се занимава с парите, защото изкуството обича парите, както всички знаем. Винаги парите са в недостиг. Винаги разговорите са за някакви абстрактни пари. А тук ние решихме съвсем директно и конкретно да говорим за левове и за евро. И как тези левове ще станат в някакъв момент мили и носталгични в исторически период, какво ще стане с тях“, казва тя. 

Бубнова отбелязва, че изложбата поставя парите в центъра на вниманието съвсем директно – не като абстрактна икономическа категория, а като материал, образ, спомен и емоция. Левовете, които предстои да се превърнат в носталгични свидетелства на един исторически период, тук са обект на художествено преосмисляне – често с чувство за хумор, в духа на предколедна, леко иронична, но и сантиментална равносметка.

ЛЕВЪТ КАТО ИЗКУСТВО

Със свои творби в проекта се включват Аксиния Пейчева, Александър Вълчев, Димитър Солаков, Кирил Буховски, Кирил Прашков, Красимир Терзиев, Лъчезар Бояджиев, Мария Налбантова, Невелин Иванов, Недко Солаков, Никола Андреев, Правдолюб Иванов, Радостин Седевчев, Филип Бояджиев.

Сред работите има реални банкноти и монети, трансформирани в художествени обекти, както и произведения, които коментират прехода от лев към евро чрез текст, образ и метафора. 

За участието си в изложбата Мария Налбантова предлага носни кърпички, каквито възрастни хора на село често използват, за да „скътват“ дребни пари. Напоени с домашен оцет, монетите в кърпичките оставят следи от разяждащото действие върху метала. „Това аз го назовах „монетна плащеница“ заради следите, които остават“, казва кураторката.

Фотографията на Невелин Иванов показва, че след няколко години банкнотите, които днес разпознаваме мигновено, ще станат нечетими, а отношенията ни с тях – все по-абстрактни. 

Аксиния Пейчева кремира десет лева и се отърва от тях и ги унищожи. Никола Андреев предлага на купувача и след това при желание на прекупувача, всичките пари, които са похарчени и самият той се задължава да ги вложи в благотворителност. Това е договор между автора и човека, който влага пари в това, разказва Бубнова. 

Недко Солаков облагороди тези торбички с пари. Впрегна си цялото семейство да получи монетите от БНБ и добави тяхната стойност със своите рисунки  и подпис. Димитър Солаков прави скулптури от златни лъвове, подпрени на евромонети. Лъчезар Бояджиев играе с името на валутата „лев“ – свързана с лъва, с лъвския скок на Левски. Въобще – ние сме с уникално название на нашата валута до днешния ден, отбелязва тя. 

Тук са едни рисунки и тези буркани, названи евробуркан, заради идеята за пари в буркани. А Красимир Терзиев се заиграва с това, което вече пише на българските евромонети – „Бог да пази България“. На Кирил Прашков инсталацията представлява инсталация с думите, които напоследък се появяват в разговорите за пари. Първо – новата дума „левра“, която напоследък доби популярност и стана почти официална дума. И оттам нататък всички неща, които са свързани – и с кахъра за еврото, и с вземането на решения на юруш, и цялата дума беше яваш, разказва Бубнова.

Работите на Александър Вълчев са от една страна малки печати, които той сам си прави, са нещата, които в този стрипт на монетите – защитната лента, в коята натъпкани всякаки знакчета, които ние обикновено не четем, но те подпомагат запазване на автентичността. И това е като във филма „Матрицата“ тези неща, които нищо не означават, а са конкретно свързани с пари. Има, разбира се, и художествен портрет на нашия любим лев, който се превърна в сантиментален момент, когато се оказа, че ние сме само с тези много еднакви монети, посочва Бубнова. 

На Радостин Седефчев, който обикновено работи с намерени материали, му попадна в ръцете банкнота от пет лева, на която някой е написал думите „Аз не съществувам“. И той просто мултиплицира тази банкнота. „Някога много се пишеш върху парите – хората отбелязваха, като ги пазеха в някакви тестета. Сега много се рядко се пише върху пари, но му се падне някакъв трогателен надпис, макар че човекът може би е нямал предвид това, с което го интерпретираме ние това нещо. 

Филип Бояджиев е направил пеперуден хербарий с по една от всички български банкноти „и ги закова за паметта“. Кирил Буховски направи малки домашни паметничета – всеки може да си запази един такъв с монетите. Работата на Невелин Иванов събира неща, които се изчоплят от дрехите, когато се перат. „Някакъв странен остатък от дрехите, на който обикновено не обръщаме внимание и между тях, във всяка от рамките, има по един новичък красивичък лев. Както това, което би си намерил в джобчето си“. Правдолюб Иванов се явява с рисунка на банкноти, сгънати по такъв начин, че в Алеко Константинов изглежда щастлив на едната, а на другата – тъжен, отбелязва още кураторката. 

„Тук са неща, които принадлежат към езика на изкуството, които метафоризират тази раздяла, която ще предизвика една малка носталгия при нас, естествено. Мисля, че всичките автори приветстват евро, но това не означава, че този слой от миналото не създава някакво сантиментално взаимоотношение“, казва Яра Бубнова.

репортер и оператор - Ваня Сухарова

монтаж - Кристиян Пандев

/БТ/