Законопроектът за държавния бюджет на България за 2026 г. бе приет на първо четене от парламентарната бюджетна комисия
Законопроектът за държавния бюджет на България за 2026 г. бе приет на първо четене от Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание с 12 гласа „за“, 8 гласа „против“ и нито един глас „въздържал се“. Проектът на бюджет бе представен от министъра на финансите Теменужка Петкова.
Във връзка с въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. информацията и документите по бюджетната процедура са изготвени в евро при официален валутен курс спрямо Закона за въвеждане на еврото в Република България - 1,95583 лева за 1 евро.
Първоначално разработените проекти на бюджетни закони за 2026 г., които бяха одобрени от Министерския съвет и внесени за разглеждане в Народното събрание през ноември тази година, бяха оттеглени с Решение № 839 от 2 декември 2025 г. на Министерския съвет.
Есенната макроикономическа прогноза за периода, изготвена от Министерството на финансите (МФ), предвижда растежът на икономиката да достигне до 2,7 на сто през 2026 година.
Средногодишната инфлация за 2026 г. се очаква да бъде близка до тази през 2025 г. - 3,5 на сто.
Размерът на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП), изразен като дял от БВП, през прогнозния период 2026-2028 г. е дефицит от 3 процента от БВП през 2026 г., 2,8 процента от БВП през 2027 г. и 2,4 процента от БВП през 2028 г.
Въз основа на допусканията през периода 2026-2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно до 37,6 млрд. евро (31,3 процента от БВП) през 2026 г., 43,5 млрд. евро (34,2 процента от БВП) през 2027 г. и 49,0 млрд. евро (36,6 процента от БВП) през 2028 година.
През 2026 г. максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет, е до 10,0 млрд. евро, в т.ч. до 3,2 млрд. евро по линия на инструмента SAFE за укрепване на европейската отбранителна промишленост.
Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2026 г. е заложен да бъде в размер на 2,4 млрд. евро.
От 1 януари 2026 г. минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица е в размер на 620,20 евро. Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица е в размер на 2300 евро за 2026 г.
Размерът на приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма (КФП) е 50,402 млрд. евро през 2026 година, а размерът на общите разходи по КФП е 54,051 млрд. евро.
По националното правило от Закона за публичните финанси разходите са в размер на 40,1 процента от БВП за 2026 г. При прилагане на активираната клауза за дерогация по отношение на увеличените разходи за отбрана е налице ефект, който води до спадане на тези разходи под 40 на сто.
Министърът на финансите Теменужка Петкова посочи по отношение на заложените приходите в бюджета, че управляващите разчитат на мерките за повишаване на събираемостта, които вече дават резултат през тази година, както и на новите мерки, разписани в проекта на бюджет. По думите ѝ, едно евентуално възстановяване на работата на „Лукойл България" през следващата година ще възстанови приходите на Агенция „Митници" от ДДС. Тя припомни, че в резултат на мерките за повишаване на събираемостта, приходите през тази година са нараснали с 8,6 млрд. евро към края на октомври.
Петкова заяви, че управляващите търсят начин да използват ресурс от ОП „Развитие на човешките ресурси", чрез която да осигурят 100 млн. евро за увеличаването на възнагражденията в първичната медицинска помощ, където влизат и медицинските сестри у нас.
Петкова каза, че голяма част от капиталовите разходи по Плана за възстановяване и устойчивост са били прехвърлени през 2025 година и 2026 година, тъй като през преходните години нищо не е било свършено. Страната ни трябва да реализира проектите по плана, ако иска да получи плащанията по него, поради което делът на разходите в бюджета спрямо БВП е на нивото, което е заложено, а именно 40,1 на сто без включените средства от фондовете на ЕС, както е правилото по закон.
Репортер – Мартин Леков
Оператор – Борислав Бориславов
Монтаж – Абигейл Илиева
/ИХ/