site.btaНа 23 юни 2016 г. във Великобритания е проведен референдум за членството на страната в Европейския съюз

На 23 юни 2016 г. във Великобритания е произведен референдум за членството на страната в Европейския съюз. Въпросът, на който гласоподавателите трябва да отговорят е: „Да продължи ли Обединеното кралство да бъде член на Европейския съюз или да напусне Европейския съюз?“. Това е първият референдум за британците по европейски въпроси от 1975 г. насам.

Избирателната активност е 72,1 процента, което е най-високият процент на избирателна активност от 1997 г. Тогава са произведени общи избори, спечелени от Лейбъристката партия, която заменя Консервативната партия след 18-годишно управление. Според окончателните резултати от преброяването на бюлетините във всички 382 избирателни района „за“ Брекзит (излизане на Великобритания от Европейския съюз) гласуват 52 процента (17,41 млн. души), а „против“ – 48 процента (16,14 млн. души).

В емисиите на БТА четем за референдума във Великобритания:

Британците гласуват днес в съдбоносен референдум да остане ли страната им в Евросъюза или да го напусне  

Лондон, 23 юни 2016 г. /БТА/ Британците гласуват днес в съдбоносен референдум, с който ще решат дали да остане страната им в Европейския съюз, или да го напусне. Премиерът Дейвид Камерън заяви часове преди вота, че позициите на двете страни са изравнени, което прави резултата непредсказуем.

Резултатът от референдума не е задължителен. Парламентът може да не се съобрази с него, но ще има силен политически натиск да го направи, особено ако е с подчертано мнозинство на едната страна. Сам премиерът Камерън предупреди, че резултатът ще бъде необратим и ще определи дългосрочното бъдеще на страната и няма да има второ гласуване по въпроса, съобщават агенциите.

Право на глас имат около 46,5 милиона регистрирани избиратели в 382 избирателни района. Ще бъдат разкрити 41 000 избирателни секции с около 100 000 души персонал. Гласуването ще бъде от 7 до 22 ч. местно време.

Законът не забранява предизборна агитация в деня на гласуването, но по взаимно съгласие политическите партии се въздържат от това.

Очаква се пред урните да се явят между 60 и 80 на сто от регистрираните избиратели, или между 27 и 36 млн. души. Те ще трябва да отговорят на въпроса: „Трябва ли Великобритания да остане член на Европейския съюз или да напусне Европейския съюз?“. Окончателният процент на участвалите ще стане ясен около 6 ч. сутринта на 24 юни. Този показател е важен, защото може да се окаже решаващ за изхода. Слабо участие вероятно ще бъде по-благоприятно за лагера на привържениците на излизането от ЕС, защото се смята, че те ще бъдат по-мотивирани да излязат да гласуват.

Във Великобритания живеят около 3 млн. души (5 на сто от населението), които са родени в други страни от ЕС. От тях обаче в референдума могат да участват само жители на ЕС от Ирландия, Малта и Кипър. Така около 1,5 млн. граждани на ЕС във Великобритания са лишени от право на глас.

Избирателната комисия посъветва гласуващите да не си правят селфита в избирателните секции, защото „могат потенциално да нарушат изискванията за тайната на вота“.

Преброяването на гласовете в секциите по места ще започне веднага след затварянето им и ще се извършва ръчно. Първи частични резултати се очакват малко след полунощ местно време (2 ч. бълг. време).

Големите електронни медии не са обявили планове за екзитполове, съответно и за прогнозни резултати след края на гласуването, тъй като позициите са изравнени и рамките на статистическата грешка са твърде широки, за да се направи надеждна прогноза. Има съобщения обаче, че някои финансови институции може би са поръчали частни допитвания, които да окажат влияние върху  борсите, скоро след края на гласуването в 22 ч. В деня на гласуването се очакват резултати от телефонна анкета на агенция „Ипсос МОРИ“ по поръчка на вестник „Ивнинг стандарт“.

Така или иначе публикуването на екзитполове преди края на гласуването е забранено.

Първи индикации коя от двете страни има мнозинство се очакват в петък около 5:30 ч бълг. време, след като повечето местни избирателни райони обявят резултатите си. Има предварително разработен график кога трябва да приключи преброяването по места, според броя на избирателите в съответните райони, и за предаването на резултатите в 12-те регионални центъра, които ще ги обобщават и ще ги препращат в националния преброителен център в Манчестър.

Именно там, в кметството на Манчестър, се очаква и официалното обявяване на резултата, вероятно в петък сутринта около 7 ч местно време (9 ч. бълг. време). Знае се дори и кой ще го направи - шефът на преброителната комисия Джени Уотсън. Реално резултатът може да стане ясен още три часа по-рано, тъй като медиите също ще обобщават постъпващите местни резултати.

Според правилата за референдуми на Избирателната комисия повторно национално преброяване, в случай на оспорване на резултата, не се допуска. Всяко искане за повторно преброяване може да бъде само на местно равнище и решение за него се взима от шефа на преброителите. Местни преброявания могат да бъдат разрешени само при възникване на специфичен проблем в процеса на гласуването в съответния район, а не при малка разлика в гласовете.

Националният резултат от референдума може да бъде оспорен само по съдебен ред, се казва в правилника. Това трябва да стане в рамките на шест седмици.

***

Великобритания гласува да излезе от ЕС. Какво следва?

Лондон, 24 юни 2016 г. /Даника Кирка и Франк Джорданс от Асошиейтед прес/ Британците гласуваха да излязат от ЕС. Безпокойството им от имиграцията и все големите според някои правомощия на 28-членния блок надделя над привлекателността на това да си част от единен пазар от над 500 милиона души и европейския проект, възникнал върху пепелищата на Втората световна война.

Ето какво следва оттук нататък:

ЗА ИКОНОМИКАТА: Британската лира отчете днес един от най-големите спадове в курса си за един ден - за шест часа стойността й се понижи рязко с над 10 процента поради безпокойството, че раздялата с ЕС ще навреди на икономиката на Обединеното кралство и ще подкопае позициите на Лондон като глобален финансов център. Институции като Международния валутен фонд, Управлението за федерален резерв на САЩ и британската централна банка предупредиха, че Брекзитът ще разтърси световната икономика, която се възстановява бавно от глобалната криза, започнала през 2008 г. Сега икономистите ще чакат да видят дали прогнозите им ще се сбъднат.

РЕАКЦИЯТА НА СЪСЕДИТЕ: Европейските лидери ще приемат Брекзита като опасен прецедент и потенциално фатален удар за европейския проект. Някои са изправени пред все по-силния евроскептицизъм на своите граждани и може да сметнат за необходимо да положат сериозни усилия във вътрешен план, за да ги убедят, че 27-членният блок има бъдеще. Това може да доведе до реформи в начина, по който функционира ЕС. Бъдещите преговори е възможно да бъдат помрачени от чувството за предателство, както и от виждането, че примерът с Обединеното кралство трябва да послужи за назидание на други, които също биха искали да напуснат. Последиците може да се отразят и на крехкия европейски растеж. Германският министър на финансите Волфганг Шойбле наскоро каза, че „ще бъде чудо, ако излизането на Великобритания не доведе до икономически загуби“. От друга страна Брекзитът може да тласне ЕС към действие. Откакто се присъединява към клуба през 1973 г., Великобритания оставяше своя отпечатък върху блока, основно като спираше натиска към все по-тесен политически съюз, проект, който сега може да бъде възроден с ентусиазъм.

МОЖЕ ЛИ ПАРЛАМЕНТЪТ ДА РЕШИ ДА ИГНОРИРА РЕШЕНИЕТО?

Британският референдум не задейства автоматично излизането от ЕС и затова някои коментатори допуснаха, че депутатите може просто да решат да пренебрегнат или да забавят процеса. Но наистина ли могат да го направят? „От гледна точка на правната теория това е възможно. Но на практика е абсолютно невъзможно“, каза Алън Ренуик, заместник-ръководител на катедрата по конституционно право в Юнивърсити колидж Лондон.

ПЪТЯТ, КОЙТО ПРЕДСТОИ, МОЖЕ ДА НЕ Е ПРОСТ И ЯСЕН

Резултатът ще предизвика нова поредица от преговори с цел Великобритания и ЕС да намерят начин да разделят икономиките си, които са тясно свързани, откакто Обединеното кралство стана член на 1 януари 1973 г. Така както е формулиран член 50 от Договора за Европейския съюз, преговорите вероятно ще продължат поне две години, но е възможно да траят и по-дълго, стига всички останали 27 държави членки да са съгласни. Но часовникът ще започне да отброява оставащото време на Великобритания в ЕС,  едва когато Обединеното кралство уведоми ЕС, че иска раздяла - а някои от лагера за излизане заявиха, че това няма да стане преди 2018 г. Въпреки това ЕС може и да не се съгласи с варианта за отложено излизане. „Преговорите на Обединеното кралство с ЕС ще са трудни, тъй като европейските лидери няма да искат да създават прецедент за лесно излизане, който да бъде използван от други страни, желаещи да преразгледат статута си, като например Дания“, заяви Хауърд Арчър от компанията за изследвания Ай Ейч ЕС. Каквото и да стане, ЕС ще се сблъска с проблеми. Наред с икономическите беди, проблемите с Гърция и неспособността да бъде постигнато единомислие как да бъде овладяна извънредната ситуация с бежанците Брекзитът ще задълбочи екзистенциалната криза на Европа.

В края на 2020 г. Великобритания и Европейският съюз подписват споразумение, което определя отношенията между страните след референдума проведен на Острова. БТА предава:

Борис Джонсън подписа споразумението за отношенията с ЕС след Брекзита

Лондон, 30 декември 2020 г. /БТА/ Британският премиер Борис Джонсън подписа днес споразумението за свободна търговия, сключено с Европейския съюз за определяне на отношенията им след техния историческия разрив, който трябва да влезе в сила в утре в 23:00 часа по Гринуич, предаде Франс прес.
Споразумението, подписано на Даунинг стрийт пред камерите, ще отбележи „началото на прекрасни отношения между Великобритания и нашите приятели и партньори от Европейския съюз“, заяви Джонсън в ефира на телевизия Скай нюз. Той приветства „едно отлично споразумение за нашата страна“.

***

Ето какво съдържа в основни линии споразумението между ЕС и Великобритания за времето след Брекзита

Брюксел, 31 декември 2020 г. /БТА/ Споразумението за икономическо и търговско партньорство за след Брекзита, сключено между ЕС и Обединеното кралство, е документ от 1246 страници, който бе подписан вчера. Франс прес се спира на основните линии на този договор, който определя рамката на отношенията между Великобритания и Евросъюза от утре.

Стоки

Споразумението гарантира търговия без мита и квоти за „всички стоки, които спазват съответните правила за произход“. Това е безпрецедентен текст за търговско споразумение.

Това споразумение избягва вероятността от прекъсване на производствените вериги и избягва мита от 10 на сто за автомобилния сектор, 25 на сто за преработените рибни продукти и 50 на сто за говеждото, млечните продукти, пилешкото, свинското, агнешкото, зърнените култури, захарта и редица преработени хранителни продукти.

При все това компаниите ще трябва да попълват митническите декларации и от едната и от другата страна. Освен това се предвижда и санитарен контрол.

Конкуренция

Обединеното кралство и ЕС се ангажират да спазват условията на конкуренцията. Лондон приема да не преразглежда към спад всички европейски закони и стандарти в сферата на социалните отношения, околната среда и климата, действащи към 31 декември 2020 година, и да се адаптира към тяхното развитие.

Споразумението предвижда възможността да бъдат прилагани едностранни мерки за възстановяване на баланса, най-вече с митата, в случай на сериозни отклонения, когато те могат да доведат да увеличаване на разходите за производство, а по този начин и до нарушаване на свободната конкуренция.

Спорове

Ако Великобритания или ЕС не спазват договора, ще бъде задействат задължителен механизъм за уреждане на спорове, какъвто има в повечето търговски споразумение.

Риболов

Споразумението предвижда европейските рибари да имат достъп до европейските води през преходен период от пет години и половина до юни 2026 година. През този период ЕС ще трябва постепенно да се откаже от 25 на сто от стойността на улова си, който се оценява на близо 650 милиона евро годишно.

Ако Великобритания ограничи достъпа или улова на ЕС, Евросъюзът може да вземе ответни мерки, като наложи мита върху рибните продукти или други британски стоки, та дори и да отмени голяма част от търговското споразумение, като в същото време остави непокътнати правилата за лоялна конкуренция.

Транспорт

Договорът гарантира свързаност по въздуха, по шосетата, жп линиите и по вода, но тя няма да е толкова изгодна, както ако Великобритания останеше членка на единния пазар.

Финансови услуги

От 1 януари Великобритания вече няма да може да се възползва от принципите на свободното движение на хора, свободно предоставяне на услуги и свободата на учредяване.

Британските предоставящи услуги ще изгубят правото си автоматично да предоставят услуги в целия ЕС и ще трябва да се установят в ЕС, за да продължат да упражняват дейностите си.

Те вече няма да се възползват от подхода „държава на произход“ или от концепцията „паспорт“, според която разрешенията, издадени от държава членка по правилата на ЕС, позволяват достъп до целия единен пазар на ЕС.

Интелектуална собственост

Всички географски защитени наименования, които съществуват в ЕС в момента, ще останат защитени и във Великобритания, но Брюксел не получи гаранции за защитените наименования, които ще бъдат регистрирани в бъдеще.