site.btaНа 6 май 1966 г. по повод 80-годишнината от смъртта на Добри Чинтулов са учредени „Чинтулови литературни дни“

На 6 май 1966 г. са учредени „Чинтулови литературни дни“ по повод 80-годишнината от смъртта на Добри Чинтулов. Те се провеждат от 6 до 9 май  в Сливен – родният град на българския възрожденец и родоначалник на българската революционна поезия.

В рамките на събитието научни работници от Българската академия на науките (БАН), поети и писатели от Съюза на българските журналисти (СБЖ) изнасят доклади за дейността и творчеството на Чинтулов. В града се провеждат литературни четения и срещи с граждани. В научната сесия, организирана от Института по литература към БАН, участие взима и племенницата на поета – Мария Чинтулова.

По време на „Чинтуловите литературни дни“ председателят на Съюза на българските писатели (СБП) Георги Джагаров открива бюст-паметник на възрожденеца, дело на скулптора Константин Доганов.

На 9 май при закриването на литературните дни Георги Джагаров обявява, че събитието ще се провежда ежегодно през май под името „Сливенски огньове“, с цел Сливен да се превърне в център на литературния живот, привличайки вниманието на цялата общественост и литературна мисъл.

За честването на „Чинтуловите литературни дни“ четем в бюлетина на БТА „Вътрешна информация“:

Чинтулови литературни дни

Сливен, 3 май 1966 г. /БТА/ Възрожденските бунтовни песни на сливенския родолюбец през април на паметната 1876 г. палеха душите, водеха сърцата на бой и смърт. На техния вдъхновен творец Добри Чинтулов, по случай 80 години от смъртта му и 90-годишнината на Априлското въстание, са посветени предстоящите литературни дни от 6 до 9 май включително, организирани от окръжния и градския комитети на партията и народните съвети.

В Чинтуловите литературни дни ще участват значителна група поети и писатели от Съюза на българските писатели, научни работници от БАН. На родоначалника на българската революционна поезия Добри Чинтулов ще бъде посветена специална научна сесия.

В окръжния град и окръга ще се състоят литературни четения, срещи с трудещите се, а на 9 май и разговор на тема „Работническата класа в съвременната ни литература“ с докладчици Богомил Нонев и Яко Молхов.

Сливенската общественост и трудещите се от окръга с радостно вълнение се готвят за предстоящите Чинтулови литературни дни – празник на нашата революционна поезия.

***

Нови културни празници

Чинтулови литературни дни в Сливен

Сливен, 6 май 1966 г. /БТА/ Революционните чинтулови песни, станали символ на непокорния български дух и днес звучат все така с голямата си поетична сила. Богати са литературните традиции на родния град на Чинтулов – пламенния родолюбец, родоначалника на българската революционна поезия. Със Сливен са свързани имената на десетки други възторжени творци на българското поетично слово – много от тях тези дни са гости на своя роден град, който живее с вълненията на нов културен празник – Чинтулови литературни дни, посветени на 80-годишнината от смъртта на поета.

Тържественото откриване на четиридневните празници на поезията стана тази вечер в киносалона „Агликина поляна“. Сред тържествуващите бяха първият секретар на ЦК на БКП и председател на Министерския съвет Тодор Живков, първият секретар па Окръжния комитет на партията Иван Абаджиев, председателят на Съюза на българските писатели Георги Джагаров, партийни, стопански и културни дейци от страната и окръга.

В голямото литературно четене участваха Никола Фурнаджиев, Давид Овадия, Божидар Божилов, Станка Пенчева, Владимир Башев, Стефан Поптонев, Надя Неделина, Любомир Левчев, Ваня Петкова, Анастас Стоянов, Крум Вълков, Дамян Дамянов, Георги Свежин и Евтим Евтимов. В концертната програма бяха изпълнени много от пламенните чинтулови песни.

***

Дълбока почит към поетичното дело на Добри Чинтулов

Сливен, 7 май 1966 г. /БТА/ При голям интерес тук продължават Чинтуловите литературни тържества, посветени на 80-годишнината от смъртта на видния поет-възрожденец.

Оживен интерес предизвика днес работата на научната сесия, посветена на Добри Чинтулов. Неговите песни са със завидна съдба – подчерта в доклада си „Поезията на Добри Чинтулов в историята на българската литература“ старши научният сътрудник Соня Баева от Института по литература. – не само защото по вдъхновение и майсторство на стиха той израсна като пръв поет на новото време, но и защото те стават истински отглас на психиката на народа, на народната душевност.

Прочетен бе и доклад от Андрей Андреев, научен секретар и старши научен сътрудник на Института за музика при БНА. Проследявайки богатите музикални традиции на Сливен по време на Възраждането, той подчерта, че слушал в Русия гениалните творби на руската и европейската оригинална класика, изкусният цигулар Чинтулов сам озвучава песните си, използвайки хубави популярни мелодии, които повече или по-малко изменя. По такъв начин той се явява като вдъхновен родоначалник на нашата масова песен.

В доклада „Познато и ново в знанията и оценката ни за Добри Чинтулов“, изнесен от Кръстю Генов, бе отбелязано, че Чинтулов сам е разпространявал тайно и безименно своите песни в ръкописи между доверени хора, включително между учениците си.

В доклада на Христо Дудевски „Добри Чинтулов и руската поезия“ бе посочено огромното благотворно влияние на руската поезия върху поета, която го закърмя със своя хуманизъм и безупречна поетическа форма, възпитава у него чувството да служи с творчеството си на своя народ.

На сесията говори и племенницата на поета Мария Чинтулова.

По обед в центъра на града в присъствието на хиляди граждани бе открит паметник-бюст на Добри Чинтулов. На възпоменателното тържество, на което присъстваха първият секретар на Окръжния комитет на партията Иван Абаджиев, партийни, стопански и културни дейци от окръга и града и групата писатели, гостуващи тук, говори председателят на Съюза на българските писатели Георги Джагаров. Добри Чинтулов, отбеляза той, е от ония поети, които дълбоко са се врязали в съзнанието на народа. Той откри посоката на българската поезия, като направи смела новаторска крачка. Няма българин, който да не носи в сърцето си крилатите му стихове, които са будили и ще будят винаги пламенни чувства у поколенията.

Под звуците на „Стани, стани, юнак балкански“ др. Георги Джагаров отметна белия плащ и върху мраморния пиедестал се открои голям бронзов бюст на поета, дело на скулптора Константин Доганов.

Пред паметника бяха положени множество венци.

***

„Сливенски огньове“

Сливен, 9 май 1966 г. /БТА/ Център на Чинтуловите дни бе днешният разговор на тема „Работническата класа и съвременната ни литература“, организиран от Съюза на българските писатели.

В основния доклад литературният критик Богомил Нонев подчерта, че в нашата страна, в която за малко повече от 20 години животът коренно се измени, класата на трудещите се, хората, които беззаветно отдават силите си на настоящето и бъдещето на народа, укрепна. Оттук произхода и основната задача на литературата: да изобрази променяща се България и преди всичко човека с цялата му нравствена красота. На този, който създава социалистическото общество, лее метал и тъче платове, дава енергия на нашето общество, създава машини и пробива нови пътища към света, изтъкна той, ние дължим не само уважение, но и цялата си творческа амбиция.

Говори и критикът Яко Молхов. Спирайки се на развитието на литературата след Априлския пленум, той отбеляза, че в нея се появяват нови имена, свързани с живота и днешния ден на работническата класа. Макар техните произведения да не претендират за многостранна епическа летопис на нашето време, има нещо, което ги обединява – желанието да останат верни на истината, на знанието си за живота на своите герои.

Изказаха се работници, учители, инженери, общественици. Те говориха за вълненията и мислите, родени над книгите на Камен Калчев, Емил Коралов, Георги Марков; над стиховете на Павел Матев, Пеню Пенев, Станка Пенчева... пожелаваха, предлагаха, настояваха. (…)

Председателят на СБП Георги Джагаров, под чието ръководство мина разговорът, обяви, че всяка година от 5 до 10 май той ще се подновява. През дните на „Сливенските огньове“ градът ще се превръща в център на литературния живот, привличайки вниманието на цялата общественост и литературна мисъл.

Във връзка с културния празник „Сливенски огньове“ през 1967 г. е учредена награда за литература и изкуство „Добри Чинтулов“. В конкурса участват произведения, които трябва да бъдат публикувани или показани на изложби, концерти и други събития, както и да са свързани тематично със Сливен. За символ на културния празник е избран огънят. Първият носител на наградата е писателят и преводач Константин Константинов.

От 1968 г. започва да излиза Алманах „Сливенски огньове” – сборник с най-добрите литературни постижения за годината.

През 1970 г. в „Сливенски огньове“ се включват и музикалните дейци с подкрепата на Съюза на композиторите. За първи път в Сливен се провежда вечер на музиката и поезията, учреден е призът „Златна лира”. През 1971 г. със свои прояви се присъединяват и творческите съюзи на художници, архитекти, артисти и филмови дейци, Народна библиотека „Кирил и Методий”, в. „Литературен фронт” и др.

Почти всяка година градът става домакин на кинопремиери на нови български филми, сред които: „Момчето си отива”, „Голямата скука”, „Силна вода, „Пазачът на крепостта””, „Мъжки времена”, „Покрив”, „Въздушният човек” и др. Традиционна проява е и Панорама на научно-популярния филм. През 1981 г. е учредена наградата „Д-р Иван Селимински” за принос и постижения в публицистиката, историческо-краеведческата дейност, опазването на културно-историческото наследство на Сливен и Сливенския край.

„Сливенски огньове” започват да се провеждат през две години като Майски дни на културата, замествайки „Огньовете” през година с утвърден  национален характер. След 1989 г. празниците „Сливенски огньове” не се провеждат.  От 1992 г. наградите „Добри Чинтулов” и „Д-р Иван Селимински” се връчват на Димитровден – празника на град Сливен. През 2012 г. тържествата са възобновени като Майски дни на културата „Сливенски огньове”. Възстановена е и церемонията по запалване на огъня след 23-годишно прекъсване.

В рамките на празниците традиционно се организират Национален фестивал на детската книга и  Международен детски фолклорен танцов фестивал „Приятелство без граници“.