Реално, развитието на технологиите не променя това, че хората копират. Просто се променят обектите, средствата, устройствата, чрез които това се случва. По тази причина, виждаме какъв е процентът на компенсационните възнаграждения, които се събират от мобилни телефони, от компютри, от таблети и от облачни услуги, и това говори за потенциал. Това казва пред БТА изпълнителният директор „Музикаутор“ – Иван Димитров по повод организираната от сдружението конференция „33 години по-късно – големият разговор за частното копиране в България“.
„От тази гледна точка, е добре да успеем това нещо да го систематизираме и да го адресираме към нашите законодатели и да им кажем, че има потенциал, и че ние сме последната държава в Европа, който не използва този потенциал. Ако искаме да движим с Европа, което за нас е ключово, ако искаме да живеем добре, освен еврото, трябва да търсим сигурност и в културния контекст. Веднъж – на това как възприемаме света и как използваме възможностите, и втори път – на това, което създаваме в изцяло икономически контекст – работни места, взаимодействие, различни кръгове между икономиката, различни свързаности между икономиките“, допълва Димитров.
„Истината е, че това, което споделят нашите колеги от чужбина, е изключително вдъхновяващо, защото те дават две неща. Веднъж, техният модел на работа за събиране на самите компенсационни възнаграждения, което е базирано на прозрачност и на баланс, защото тези пари се разпределят между всички правоносители във всички сектори. Тук говорим за композитори, текстописци, аранжори в контекст на авторските права за музиката, тук говорим за продуценти, говорим за сценаристи и така нататък. Адресатите на тези пари и хора, които бихме могли да ги разглеждаме като потенциална инвестиция, е много голяма. Второто нещо е, че те съумяват да насочат, през техните културни фондове, част от тези средства и към създаването на общозначими инициативи – като обучение, което е ключово в съвременния свят, или фестивали, защото това дава възможност на техните държави да бъдат представени в различни сектори. Ако ние успеем да интегрираме частното копиране като механизъм и то генерира приходи, представете си България да има възможност да финансира, например, още три или четири филма годишно“, коментира Иван Димитров.
По думите му всичко това има шанс да се случи в България: „Основният въпрос досега има ли у нас частно копиране, какви са потребителските навици на хората, не беше изследван. Слава Богу, Международната конфедерация на авторите и композиторите (CISAC) ни оказа сериозна подкрепа, финансирайки това проучване чрез „Алфа рисърч“, което, до голяма степен показва – и това беше потвърдено от останалите участници от Франция, от Унгария, от Сърбия – че потребителските навици на българите са сходни на хората в техните държави, което за нас е ключовият въпрос. Оттук няма интерпретация на този факт, има или няма – категорично е, че частно копиране има“.
/ДД
