site.btaРитуалът "розоварене" в Музея на розата и в Етнографски комплекс "Кулата" в Казанлък показва вековната традиция на региона

Ритуалът "розоварене" в Музея на розата и в Етнографски комплекс "Кулата" в Казанлък показва вековната традиция на региона
Ритуалът "розоварене" в Музея на розата и в Етнографски комплекс "Кулата" в Казанлък показва вековната традиция на региона
Снимка: БТА, архив

Представяне на автентичен ритуал по розоварене ще бъде показан и тази седмица в Музея на розата и в Етнографски комплекс „Кулата“, съобщиха за БТА от Исторически музей (ИМ) „Искра“. Ритуалите се организират от музея, съвместно със самодейци от Народните читалища "Отец Паисий - 1905" в село Горно Черковище, "Пробуда - 1920" в село Копринка и казанлъшкото читалище "Жар - 2002". Ежегодно те са важна част от програмата на Празника на розата и предизвикват голям посетителски интерес, защото дават възможност на жители и гости на града да се запознаят с дългогодишната традиция и да научат повече за отрасъла с вековна история. Първите за тази година ритуали бяха показани през миналата седмица, предстоят такива на 25 и 26 май, както и на 1 юни.

Розовата долина е един изключително голям производителен район, който обхваща териториите на изток до град Твърдица, на запад - до Клисура, на юг - цяла Средна гора, и на север - до Стара планина, а центърът е Казанлък, разказа за БТА заместник-директорът на музея Радослав Петков. Маслодайната роза е по-известна като роза "Дамасцена", а името ѝ означава, че растението е взето от Дамаск, Сирия. Според голяма част от авторите изследователи, то е пренесено на територията на Балканския полуостров с един от последните кръстоносни походи, а развитието на розопроизводството на територията на днешна България е резултат от благоприятния климат и почвени структури. 

Данни за производството на розов продукт от маслодайна роза дават пътешественици като Хелмут фон Молтке и Феликс Каниц. Гравюра на Каниц разказва за времето, когато е бил на територията на днешен Казанлък и описва с какво са се прехранвали местните жители, а на нея се вижда процесът на розопроизводството, макар и в примитивен вид.

Радослав Петков обясни, че при розопроизводството е важна грижата за почвените структури. Използвани са рала с конски и волов впряг, а  най-важното е да няма затревяване на розовото растение. Използва се и специален инструментариум за почистване на растенията. Петков разказа, че сортовете рози са много, но първородителите са роза "Дамасцена", "Алба", "Синтифолия", "Галия". Той обърна внимание и на Казанлъшка маслодайна роза, която е отделен сертифициран вид.

Процесът на розоваренето често се е извършвал на самото розово поле непосредствено след розобера, обясни той. Трудът е ръчен и няма как да бъде механизиран, а розовият цвят се бере много рано сутрин. Съотношението при розоварене е един килограм рози и четири килограма вода. Продуктът, който се получава при първата дестилация, е розова вода, а за да се добие розово масло, след изваряване на цялото количество розов цвят, трябва да се направи т.нар. преварка. Добитата розова вода се връща в казана, прави се двойна дестилация и продуктът, който излиза, е много по-силно концентрирана розова вода. Тя често се оставя в т.нар. флорентински съдове, които имат медна основа и завършват със стъклено гърло. Тъй като розовото масло е по-леко от водата, то се качва на повърхността, след което се отделя от розовата вода. От розовия цвят нищо не се изхвърля и дори свареният такъв служи за наторяване на полето, както и за направата на сладко от рози, допълни Радослав Петков.

Той подчерта, че за високата цена на продукта, освен трудоемкия процес, значение има и количеството розов цвят, необходим за направата на един килограм розово масло. В зависимост от сорта, това количество варира от три до седем тона, което се равнява на 7 хиляди до 15 хиляди розови цветчета за един килограм розово масло. Продуктът е изключително траен, посочи още заместник-директорът.

Казанлък е център на Розовата долина не само географски, но и заради насажденията си, заради културата и традициите и най-вече заради търговците, които успяват да изнесат българското розопроизводство извън границите на страната не само в миналото, но и в наши дни, напомни той. Едни от първите казанлъшки фамилии, които се занимават с розопроизводство, са Папазови, Шипкови, Христови и Орозови, като значителни успехи имат и Хаджибончеви. Първоначално продукцията е представяна в рамките на вътрешните пазари в Османската империя. Фамилията Папазови, с помощта на Христо Тъпчилещов от Карлово, успяват да достигнат до пазарите в Цариград, което им отваря пътеките в цял свят - Франция, Египет, Русия, Дания, Белгия, Нидерландия, Англия, Германия, САЩ и други. Петков посочи още, че българските розопроизводители са отваряли розотърговски кантори в много градове в Европа и света, а важен елемент в бранша е била рекламата. По думите му местните търговци са представяли производството си на изложения във Виена, Филаделфия, Чикаго, Анверс (дн. Антверпен), Грас и Пловдив. 

През 1907 година в Казанлък е създадена първата химическа лаборатория за тестване на качеството на розовото масло от  Христо Яръмов. През същата година под ръководството на Константин Малков се слага началото на научноизследователската работа със създаването на опитно поле, което в по-късни години се превръща в днешния Институт по розата и етеричномаслените култури. По времето на социализма се извършва национализация на производството, пазарите се изместват, но не намаляват - създадени са фабрики като „Българска роза“, където се извършват както лабораторни изследвания и производство на розово масло, така и направа на козметични продукти. Радослав Петков отбеляза още, че до голяма степен розата навлиза и в бита на хората в този край – както в модата, така и в посудата, във вярата и традициите.

Именно тази богата история и традиции на розопроизводството в този край по естествен път дават началото на емблематичния за града Празник на розата, който през годините прераства от тридневен празник във фестивал, продължаващ един месец. Той започва с началото на розобера в долината и приключва с неговия край, а в него са включени различни ритуали като розобер и розоварене с примитивна розоварна, които дават възможност на жителите и гости на Казанлък да се докоснат до вековните традиции на казанлъшкото розопроизводство. В единствения по рода си Музей на розата в Казанлък, който е част от ИМ „Искра“, всички посетители имат възможност да се запознаят с богата колекция от предмети, документи и снимков материал, разкриващи дългогодишната история на розопроизводството в този край. 

/ВД/

news.modal.header

news.modal.text

Към 08:41 на 24.06.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация