Изданието на габровския Карнавал през 2023 г. е специално, защото според организаторите шествието се провежда "100+ години". За това свидетелства най-старият запазен източник за еквивалент на проявата - снимка от 1923 година по данни на общинската администрация в Габрово.
Материали за Деня на Габрово, Фестивала на хумора и сатирата, за карнавалното шествие са публикувани в емисията на Българската телеграфна агенция.
В бюлетина "Вътрешна информация" от 15 май 1965 г. се казва, че работническият град ще се превърне в център на хумора и сатирата у нас. По случай празника на българската просвета и култура и на славянската писменост в продължение на цяла седмица тук ще оживеят отново старите габровски анекдоти, ще се изнасят естрадно-сатирични програми и спектакли, ще се организират танци и веселия. Предвижда се отново да бъде разлистен някогашният габровски хумористичен печат. Ще бъдат организирани конкурси за най-хубаво разказани анекдоти, по предприятия и учреждения специални хора ще разказват весели случки и вицове. С предварително подготвени програми специални радиоколи ще поддържат веселото настроение на хората, ще бъдат организирани и стършелови вечери. Седмицата на хумора и сатирата ще приключи с голяма карнавална вечер. В тържествата освен местни артисти, писатели и самодейци ще участват и артисти от столичните театри, писатели от редакцията на в. „Стършел“ и други.
По-късно през 1969 г. се обявява пролетната декада на хумора и сатирата. На 30 януари 1969 г. във "Вътрешна информация" на БТА четем: Тази пролет тук отново, за пети път, ще бъде организирана декадата на габровския хумор, ще оживеят пак в продължение на десет дни героите на габровските вицове и анекдоти, ще се организират веселия и карнавал. Декадата ще бъде под шефството на редакцията на вестник „Стършел“ и почетното председателство на народния артист Георги Калоянчев. В декадата ще участва с хумористични представления и Държавният сатиричен театър и Музикалният театър „Стефан Македонски“. С габровски хумор ще гастролират и най-изтъкнатите артисти - хумористи. Предвижда се и фестивал на кинокомедията.
Фестивалът на хумора и сатирата през 1970 г. е започнал на 16 май, тогава в Българската телеграфна агенция пише: Начало на веселото шествие пак беше… прословутата триметрова котка, която тук отдавна се е превърнала в оригинален символ на пестеливостта на потомците на Рачо Ковача. И пак народният артист Георги Калоянчев, почетен председател на Организационния комитет за провеждане на фестивала на хумора и сатирата, под непрекъснатите овации на присъстващите, ѝ отряза опашката и с това даде път на веселото шествие. И заредиха се след това героите на отколешните габровски анекдоти, за които знае мало и голямо.
От бюлетина на БТА през май 1979 г. разбираме, че Фестивалът ще започне с карнавално шествие с участието на представителни колективи от страната. Една от най-ярките прояви по време на тържествата ще бъде международното биенале на карикатурата и сатиричната скулптура, което преминава под мотото „Светът е оцелял, защо то се е смял“. В него ще бъдат представени около 580 творби на 460 автора от 60 страни. Своя усет към сатиричното и комичното ще покажат и майсторите на живописта от 18 страни. Продължение на откритата по време на 11 Национален фестивал на хумора и сатирата изложба „маски“ ще бъде новата експозиция „карнавали“, която ще включва материали с обредно зрелищна и фолклорна основа от 17 страни. „Богатството на човешката усмивка и смешното пред обектива“ е темата на международния фото-конкурс. В изложбата „Хумор и сатира в световната литература“ ще бъдат показани оригинални и преводни творби на най-големите майстори на смеха.
През януари 1982 г. Българската телеграфна агенция пише за участието в Габрово на „хумор от целия свят“. Четири кукли-марионетки от Индонезия, пет ритуални дървени маски от Горна Волта и една от остров Бали, много материали от Австрия, ФРГ и Португалия получи тия дни като дарения Домът на хумора и сатирата в града, се посочва в информацията.
Наддумването „Благолаж“ не остава незабелязано за националната информационна агенция, като в бюлетините се разказва за близо петчасовото разказване на една от друга по-весели и по-забавни шеги, вицове, гатанки, закачки, автентични или измислени приказки. Голямата награда печели агрономът от дряновското село Гостилица Йордан Чуховски. Той очарова журито и публиката с многобройните си достоверни истории от бита на своите съселяни, разказани на диалект. Наградата, представлява дървена статуетка с вграден в нея медногласен родопски чан.
На 14 май 1999 г. БТА пише от къде произлиза и Карнавалът, който е емблема на Габрово. Карнавалните шествия с маски в Габрово, станали емблема на международното биенале на хумора и сатирата в изкуствата, са наследени от веселбите на открито през 30-те години и известни като габровска Олелийня.
Олелийнята е била за габровци вълнуващ пролетен празник, свързан с бита и обичаите им, каквито са днес майските празници в града. Организирала се е 40 дни преди Великден по време на Сирни Заговезни. Била е свързана със сгледа на младите булки, омъжени през зимата, които от този ден нататък поемали грижата за домакинството и къщата. Името на празника идва от воплите на майките на неомъжените девойки: "Олеле, олеле, пак остана..." разказват местни хора.
Празникът се предшествал от комична за днешните разбирания суетня и приготовления. За тях пише в спомените си старият габровец Кою Янков: "Вино, ракия, сайдер, пивоквас се гласят отнапред. Мъжете се избръсват у Илия Джапуна или у Христо Белберя, изгладени са. Децата нагласени, а жените се къдрят с горещи железа, турят се в ред букли и кокове - размирисва се на козина из махалата..."
На Олелийнята идвали и маскирани групи от други градове. Най-голямо впечатление правели кукерите от Тракия, които вдигали неимоверен шум. Маскирани групи ходели по сладкарници, организирали се маскени балове, на които през два-три танца се обявявало "Дами на бюфет". Това било сигнал всеки кавалер да заведе дамата си на бюфета и да я почерпи с лимонада, сладки, портокали.
От информация на БТА на 19 май 2001 г. разбираме, че президентът Петър Стоянов е научил в Габрово три нови вица. Президентът Петър Стоянов научи три нови вица от габровци в 20-минутната си разходка сред хората по централната улица преди откриването на карнавала. Това обяви самият той преди началото на кулминацията на Петнадесетото международно биенале на хумора и сатирата в Деня на Габрово.
В същата година разбираме и кога водоснабдителното дружество в Габрово „приема стока“. "Сега ВиК - Габрово, приема стока" - извика от трибуната актьорът Слави Бонев по повод проливния дъжд в разгара на карнавалните картини. Деца от местно училище, които дефилираха, маскирани като жаби с надпис "Воден режим", лиснаха две ведра вода в краката на президента и кмета на Габрово Богомил Белчев.
През 2014 г. Жанет Михова, кореспондент на БТА пише за областното биенале на хумористично-сатиричната детска рисунка на тема "Алкохолът - веселие или опасност". В една от залите на Дома на хумора и сатирата е експонирана и изложба с детските творби от обявения по темата конкурс.
Дори и в Ковид изолацията в Габрово имаше Карнавал, разбираме от бюлетин на агенцията от 8 май 2020 г. Карнавал в изолация ще има в Габрово, макет с образа на генерал Мутафчийски ще участва в шествието. Най-старият карнавал в България ще направи прецедент с поредното си издание "в изолация", съобщиха организаторите на събитието в Габрово.
Всяка година през май Габрово защитава правото си да бъде столица на хумора и един от най-атрактивните световни фестивални градове. Шествието му се слави със своите няколкометрови уникални макети, които изобразяват или осмиват популярни личности от шоубизнеса, политиката, герои от книги и филми. Тази година традиционното шествие с около 90 карнавални картини, около 40 макета и над 2500 участници няма да се състои, но изобретателните габровци намират начин да се забавляват и заразяват с настроение далеч извън пределите на града, пише още БТА през 2020 г.
(Материалът е подготвен съвместно с отдел „Справочна“ на БТА)
/МК/
news.modal.text
