site.btaИзложбата „Истории от глаголически времена“ показва, че глаголицата и кирилицата са съществували едновременно, каза доц. Десислава Найденова

Изложбата „Истории от глаголически времена“ показва, че глаголицата и кирилицата са съществували едновременно, каза доц. Десислава Найденова
Изложбата „Истории от глаголически времена“ показва, че глаголицата и кирилицата са съществували едновременно, каза доц. Десислава Найденова
Доц. д-р Десислава Найденова. Снимка: Александрина Петева/БТА (ЕВ)

Едно от нещата, които изложбата „Истории от глаголически времена“ показва, е едновременно съществуване на глаголицата и на кирилицата в един дълъг, продължителен период в българската държава. Това каза съпругата на автора на експозицията проф. Явор Милтенов - доц. Десислава Найденова. Тя е участвала в подготовката и сътворяването на изложбата, която бе открита в рамките на празника за 147 години на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ днес. 

На таблата може да се видят, както глаголически ръкописи, където в полетата има поставени бележки на кирилица, а така също и кирилски ръкописи, в които са вписвани различни думи, изречения или отделни букви на глаголица, отбеляза тя. 

По думите на доц. Десислава Найденова глаголицата като че ли отсъства от българския национален разказ и причината за това не е само фактът, че до нас са достигнали само около 20 глаголически ръкописа, някои в много лошо състояние или само фрагментарни. Тя посочи, че още през Възраждането се е провел църковен събор, на който са взети три важни решения, едно от които е официалната смяна на глаголицата с кирилицата. 

„Благодарение на тази хипотеза учените дълги години смятаха, че глаголицата изчезва много бързо до към края на XI век. Днес, благодарение на усилията на филолози, историци, археолози и калиграфи, знаем, че това не е така. И двете азбуки функционират едновременно в дълъг период от време - поне до XV век“, обясни тя.

„Истории от глаголически времена“ е една изложба, която за пръв път ни дава възможност, благодарение на съвременните дигитални технологии, да видим отблизо глаголическите текстове. Бих искала да спомена два акцента. На първо място това, че с глаголица са създавани не само сериозни официални богослужебни текстове. Изписвани са също медицински листове, глаголица има и по амулети, на глаголица има и множество маргинални бележки и надписи като каменния надпис от Черноглавци, който казва, че крадци са опустошили кошерите в околността, разказа доц. Найденова.

„Надявам се, че изложбата ще събуди вашето любопитство и ще ви убеди, че глаголицата е част от нашето национално историческо наследство“, каза още тя.

Както БТА писа, днес бе официално отбелязана 147-ата година на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в централното фоайе на културната институция. Празникът бе съпътстван с откриване на изложбата „Истории от глаголически времена“ с любезното съдействие на Държавния културен институт към МВнР и Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ към Българската академия на науките. Изложбата представя изображения от средновековни ръкописи, които разказват истории из живота на глаголицата. Автор е проф. Явор Милтенов. Изложени са и мулажни копия на Рилските глаголически листове, датирани от края на Х или началото на XI век.

/ВБ/

Списание ЛИК

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

Потвърждение

Моля потвърдете купуването на избраната новина

Към 04:46 на 12.12.2025 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация