Броят на компаниите в несъстоятелност в България намалява за втора поредна година, сочи доклад на кредитния застраховател "Кофас" (Coface). През 2024 г. компаниите в несъстоятелност у нас намаляват с 5,67 на сто спрямо предходната година до общо 449 фирми, след като през 2023 година годишното понижение възлизаше на 10,5 на сто.
Данните обаче често са нюансирани и привидно положителният преглед на бизнес условията през 2024 г. не може да се приема за чиста монета, посочва управителят на "Кофас“ за България Пламен Димитров. Въпреки това тенденциите в областта на несъстоятелността в България останаха стабилни, добавя той.
По думите му, редица противоречиви фактори са довели до сравнително умерено подобрение на условията в корпоративния сектор, като всички те са се компенсирали взаимно. Растежът на брутния вътрешен продукт от 2,8 процента през 2024 г. е подобрение в сравнение с 1,9 процента през 2023 г., но от друга страна, нетният износ бележи спад през цялата 2024 г.
За България един от основните експортни пазари е Германия, който натежава върху нетния износ и секторите, силно изложени на търговския натиск, като производството на пластмаси и каучук (един от секторите с най-висок процент на несъстоятелност), химическата промишленост и производството на метални изделия, посочва Димитров.
Наблюдаваме и двуцифрен ръст на реалните заплати, който се дължи основно на увеличението на минималната работна заплата с около 19 процента. Това, в съчетание с нарастващите оперативни разходи на фирмите, доведе до свиване на техните маржове на печалба. Освен това силното потребление на домакинствата, предизвикано от нарастването на реалните заплати, подобри ситуацията в секторите, ориентирани към потребителите, като текстилната промишленост и развлекателните дейности (един от секторите с най-ниски нива на несъстоятелност), казва Пламен Димитров.
По отношение на броя на компаниите в несъстоятелност, Унгария отчита най-резкия спад (-25,5 на сто), дължащ се на нормализирането на правните процедури след временния скок през 2022 г., докато спадовете в Сърбия и България (съответно 12,1 процента и 5,7 процента) са вследствие на по-стабилните макроикономически условия, според доклада. За разлика от тях, несъстоятелността е нараснала значително в Словения (+32,4 процента), Латвия (24,6 процента), Естония (10,2 процента) и Хърватия (7,3 процента), поради слабото вътрешно търсене, нарастващите разходи и структурните предизвикателства, особено в строителството и търговията.
Румъния също отбеляза значително увеличение с 9,4 процента, особено при средни и големи компании, на фона на високата инфлация и фискалните дисбаланси. Полша докладва 19 процента увеличение на несъстоятелността, което до голяма степен се дължи на трайното приемане на процедури за преструктуриране от времето на пандемията, които сега се използват широко за управление на проблемите с ликвидността. Същевременно Чехия (+1,9 процента) и Словакия (-3,5 процента) показаха относително стабилни тенденции, а Литва остана без промяна на годишна база (-1 процента), като несъстоятелността беше концентрирана в секторите на строителството и търговията на дребно, сочи докладът.
/СЛС/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
