България отчита икономически растеж над средните нива за региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) и е една от трите държави с най-висок ръст, но той не е дългосрочно устойчив. Това е така, защото е движен от вътрешното потребление, а дефицитните разходи, финансирани с емитиране на дълг, не се ползват за преструктуриране на икономиката и не водят до подобряване на производителността на българското стопанство. Този извод за актуалното състояние на националната икономика и перспективите пред нея очерта Пламен Димитров, управител на компанията за експортно застраховане и застраховане на риска "Кофас България" по време на десетото издание на Конференцията по управление на риска на "Кофас" на тема "България между ръст и риск". Конференцията се провежда в пространството за организиране на събития "2020 Event Space" в София.
Нееднозначно положителна е и ситуацията на пазара на труда, с исторически ниските нива на безработица, смята Димитров и посочи, че на практика това означава малък избор на работна сила, на която инвеститори и съществуващи бизнеси могат да разчитат.
Инфлацията в България, която към момента е също над средните стойности за региона, ще остане сравнително по-висока, заради вътрешното потребление, показва още макроикономическата прогноза на "Кофас". За тази година от компанията залагат на 3,1 процента ръст, а за догодина 2,6 процента. Така България остава в челната тройка на най-бързо растящи икономики в ЦИЕ, наред с Хърватия и Полша, като страната е в тази група от 2019 година насам. Въпреки това България остава страната с най-нисък БВП на глава от населението. Полша е единствената страна в региона, за която от компанията очакват ръст на БВП от над 3 процента за 2025 (3,6 процента) и 2026 г. (3,1 процента).
Според ръководителя на "Кофас България" отчитаният ръст при инвестиционните потоци в България се дължат основно на реинвестиране на печалба, каквато тенденция се очерта през последните няколко години, а не на навлизане на свежи и устойчиви инвестиции в българската икономика.
Пламен Димитров подчерта, че само по себе си дълговото задлъжняване не е проблем, стига привлечените заемни средства да се оползотворяват в дългосрочни политики за преструктуриране на икономиката и за привличане на инвеститори.
"Икономически ръст от 3 процента, имаме сравнително нормално ниво на инфлация, повече, отколкото ни се иска, но съвсем управляемо. Имаме много ясен политически курс, в който сме част от Европа – влизането в Шенген, предстоящото влизане в еврозоната и би трябвало да изглеждаме като най-стабилната държава около нас. Но това е само от птичи поглед," каза Пламен Димитров, според когото много от процесите стоят на глинени крака, както се изрази той. "Виждаме, че растежът на БВП не е от преструктуриране на икономиката, а на повече потребление. Няма как да бъде дългосрочно."
Фактори за устойчив растеж, според него, са разширяване на износа, който се свива по последни данни, в комбинация със свеж приток на инвестиции в икономиката. В сегашната ситуация Пламен Димитров изтъкна и значението за необходимостта от стабилна политическа среда.
/СЛС/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
Моля потвърдете купуването на избраната новина
