site.btaБългария има потенциал да изхранва около 30 млн. души, а в момента разчита основно на внос, каза земеделският министър

Цените са нещо, което определят единствено потребителите с тяхното търсене – ако има по-голямо предлагане от търсенето, цените падат, и обратното. Дори когато някой създаде нов нишов продукт и на пазара възникне ниша, това е временно състояние, особено в храните, много бързо идват следващи производители и търговци. Който се е опитал по административен път да регулира цени, все е сбъркал. Това каза министърът на земеделието и храните Кирил Вътев по време на втория ден от форума "Зелена седмица 2023" ("Green Week 2023"), посветен на зеления преход в страните от Централна и Източна Европа и енергийната свързаност, зеленото финансиране и иновациите, който се провежда в София. Организатори са dir.bg и 3E News, а БТА е медиен партньор.

Вътев продължи с темата за продоволствената сигурност, която според него е разделена на две части. От една страна, тя означава гарантиран достъп до храна и тук министърът постави въпроса откъде идва тази храна. Той изрази съжалението си, че голяма част от храната, която консумираме у нас, е внос. Той припомни, че България има свръхпроизводство на зърнено-житни и маслодайни култури, а има дефицит на плодове, зеленчуци, мляко, месо.

"В последните 30 години винаги се е говорило за развитието на определени сектори, което е довело до този деформиран профил на българското земеделие", посочи Вътев.

Той отбеляза и друго измерение на продоволствената сигурност – способността на една държава със собствено производство да задоволи нуждата от храни на своето население. Според земеделския министър тук влизаме в голяма несигурност. Той даде за пример ситуация, в която изведнъж вносът към България спре, страната ни има плодове и зеленчуци за около 2 седмици, месо и мляко за 3 месеца, след което "минаваме на житната диета на Дънов".

Вътев отбеляза още един важен аспект, наречен "микробиом" – това е микрофлората, която живее в почвата, и без която почвата е мъртва. "Тази микрофлора има изключително значение за развитието на цялата растителност. България е много богата по биоразнообразие и има потенциал да изхранва около 30 млн. души", сподели земеделският министър.

Той обеща, че новият екип на Министерство на земеделието и храните ще вложи цялата си енергия и познания и ще работи с всички производители, за да постигне максимално обезпечаване на цялата агрохранителна верига с български продукти.

Вътев посочи, че ще бъде направен цифров модел на продоволствената сигурност, което означава по продуктови линии, от полето до масата, колко е собственото производство и колко - вносът на суровини, какво трябва да се направи, за да нарасне производството, всичките видове преработка, търговската част, дистрибуцията, маркетинга. "Имаме страшно много потенциал за усвояване на симбиозата между храни и туризъм, защото тези два отрасъла вървят винаги ръка за ръка", подчерта българският земеделски министър.

Той цитира данни, според които през 1923 г. в България е имало 300 000 столетника при население около 4,5 млн. души. Към днешна дата няма и 300. Според Вътев храната има изключително отношение към здравето на човека и един от водещите фактори е точно микробиомът – микроорганизмите от почвата преминават в растенията, от тях в животните, от хранителните продукти от растителен и животински произход преминават в нашия организъм. "Микробиомът в нашия организъм е пряко зависим от храната, която приемаме", обясни Вътев.

Според него да се говори за здравословни храни донякъде е приемливо, но не е вярно. По думите на земеделския министър има здравословни и вредни количества.

В заключение земеделският министър заяви, че в министерството започват усилена работа по агрохранителната верига от полето до масата, за да я наситят максимално с български продукти, произведени от български суровини. "Агрохранителната верига е неразривно свързана и да я делим на сектори е грешка. Това е единен процес и ако искаме да бъдем по-здрави, трябва да се храним с продуктите, произведени тук", завърши Вътев.