site.btaИма четири основни причини българският бизнес да спечели от еврозоната, каза Боян Николаев от КРИБ

Заместник-изпълнителният директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Боян Николаев изтъкна четири основни причини българският бизнес да спечели от влизането в еврозоната по време на проведената днес Регионална дискусия на тема "Ефектът на еврозоната" в Казанлък.

Експертът посочи, че с влизането на страната ни във валутния съюз ще се повиши конкурентоспособността на българския бизнес първо заради освобождаване на средства от нуждата за превалутиране, които годишно възлизат на 1 милиард лева. По неговите думи страната влиза в сърцето на европейската икономика и инфалцията ще се намали, а освен това страната ни ще стане възможна дестинация за глобални инвеститори в частни компании и ще участва в европейския капиталов съюз, който ще отвори изцяло ново финансиране за българските бизнеси.

Боян Николаев обясни пред присъстващите, че премахването на превалутирането и "освобождаването" на 1 милиард лева ще бъдат достатъчни българският бизнес всяка година да открива нови инвестиции с мащабни проекти, а машини, софтуер и роботи за заводите ще поскъпват по-бавно. Той даде пример с индекси на местните производствени цени на капиталови стоки, както и на потребителските цени при храните в държави извън еврозоната и останалите. "Разликата е около 10 процента, а спрямо България е дори по-голяма", посочи експертът и допълни, че финансовите инвеститори не обичат да инвестират в редки валути, тъй като стойността на тези активи ще зависи от непрогнозируеми валутни курсове, а България има критична нужда от такива средства.

"Предстои интегриране на борсите във всяка държава от ЕС и когато ние сме в еврозоната, България ще може да привлича инвестиции от всяка точка на Европа и ще можем да наваксаме изоставането си“, посочи Боян Николаев.

Отношение по темата взе и Николай Петков, експерт в дирекция "Европейски въпроси и политики" към Министерството на финансите, който подчерта, че присъедниняването на България към еврозоната е дългосрочен процес и финален етап, който започва още с присъединяването на страната към ЕС. "Българските стоки и услуги имат възможност да бъдат конкурентни и равнопоставени в пазар от 350 милиона души и с влизането във валутния съюз несъмнено ще повишим и чуждестранните инвестиции. Трансакционните разходи ще отпаднат завинаги и това ще постави българските фирми равни и с лесен достъп до финансиране", посочи експертът.

Той акцентира върху ползите за туризма и съобщи, че в момента се наблюдава сериозно увеличение на чуждестранните инвестиции за първите седем месеца от годината. "Нарастването е с 15 процента, а с най-голям принос са месеците юни и юли, когато стана ясно, че ще влезем в еврозоната", посочи Николай Петков.

Първият панел "Ефекти на еврозоната върху конкурентоспособността и инвестициите" от дискусията завърши с изказване на Маринела Петрова, съветник в Българската народна банка, която подчерта, че паричната политика на България няма да претърпи съществена разлика и ще има едно изключение – разнообразието от инструменти, които ще могат да се прилагат, ще бъде по-голямо от това в момента.

"Подборът и изборът им ще зависи и от управителя на БНБ, който ще бъде член на Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ). Там решенията се вземат с консенсус и паричната политика на ЕЦБ преминава към България, а нашият представител ще има думата, за да ще изкаже съображения, които биха притеснили българските граждани и предпиемачи", каза Маринела Петрова.

Тя обясни, че българските търговски банки ще изпитат облекчение от спада на задължителния си минимален паричен резерв, който в момента е 12 процента, а при членството той ще бъде намален до 1 процент. "Банките ще запазят стабилността си. Така ще се освободи парична маса, която може да се насочи към бизнеса и всички, които имат добри идеи. Гражданите също могат да се възползват, ако имат банкируеми проекти като търговци", подчерта експертът. Петрова посочи и ползите за туризма, като даде пример с Хърватия, където той нараства значително, а това води и до повишаване на търсенето на всякакви стоки.