Главният архитект на града пред БТА

site.btaЕлисавета Георгиева: Опазването на архитектурното наследство на Димитровград е едно от най-важните предизвикателства

Елисавета Георгиева: Опазването на архитектурното наследство на Димитровград е едно от най-важните предизвикателства
Елисавета Георгиева: Опазването на архитектурното наследство на Димитровград е едно от най-важните предизвикателства
Главният архитект на Димитровград Елисавета Георгиева Снимка: личен архив

Опазването и съхранението на архитектурното наследство на Димитровград е може би едно от най-важните предизвикателства пред всички нас, неговите наследници. Тази задача не е по силите само на представителите на държавната и общинската администрация, а на цялата гражданска общност. Това казва в интервю за БТА главният архитект на общината Елисавета Георгиева.

Своите оценки тя прави в навечерието на утрешния Национален архитектурен форум на тема "Димитровград – 75 години по-късно. Новото архитектурно наследство", който се провежда по повод годишнината от създаването на населеното място. Георгиева ще бъде модератор на дискусиите, в които ще участват едни от най-ярките имена в познаването и изследването на историческия период на новото архитектурно наследство у нас - арх. Анета Василева  и арх. Емилия Кълева от Университета по архитектура, строителство и геодезия, експерти от Нов български университет, департамент "Архитектура", Варненски свободен университет "Черноризец Храбър" – катедра "Архитектура", Лесотехнически университет – София, катедра "Ландшафтна архитектура", Национална художествена академия, представители на браншовите камари и други.

Акцентите във форума ще бъдат генезисът на плана за Димитровград, историята и аспектите на опазване на новото архитектурно наследство, предизвикателства на бъдещото градоустройствено развитие и зелената система на Димитровград, поясни Георгиева.


Димитровград е символ на икономическия и индустриален подем в развитието на страната ни в периода след Втората световна война. С право градът може да бъде определен като най-мащабният строеж в най-новата ни история, смята Георгиева. По нейни думи всенародният младежки ентусиазъм, който привлича тук множество доброволци, включили се към бригадирското движение, е трябвало да бъде подкрепен от работата на архитектите и проектантите, които за кратко време планират градоустройствената концепция за развитието на града.


До ден днешен Димитровград изглежда импозантно с мащабните си жилищни сгради и широки булеварди. В неговото градоустройствено планиране и архитектура се откроява един характерен почерк, на който разностилието и хаосът са чужди. "Мисля, че именно тази хармония и ред, съчетани с архитектура с човешки мащаб, са първото нещо, което впечатлява всеки гост на града ни", посочи главният архитект.

Тя припомни, че в изработения градоустройствен план през 1951 година заляга идеята за "микрорайона" - отделни квартални единици с жилищни блокове и прилежащите към тях обществени услуги. Тази идея е изключително актуална към настоящия момент, разглеждана в аспекта за екологичния начин на живот и ниско потребление на енергоресурси. Целта е повечето дневни нужди да могат да бъдат задоволени в максимална близост до местоживеенето, пояснява Георгиева.

Тя разказа, че през 2010 година са издадени заповеди на министъра на културата, с които много голяма площ от града и няколко по-забележителни сгради са декларирани като архитектурно-строителна недвижима културна ценност. Голяма част от тези сгради са частна собственост, а поддръжката, ремонтът и реставрацията на обектите се задължение на собствениците. Това води и до проблеми.

Най-важната задача, която не може да бъде постигната само законодателно и чрез санкции, е да убедим собствениците на тези сгради, че имотите, които притежават, имат уникална архитектурна и историческа стойност, подчерта Георгиева. Тя допълни, че утрешният форум е и малка стъпка в изпълнение на тази цел. Въпреки моментните трудности от административно и финансово естество, можем да убедим нашите съграждани, че това, което имаме като материализирана архитектурна и художествена мисъл,  заслужава да се запази за идните поколения и да се опитаме новото строителство да се впише в градската среда, без да нарушава нейния общ облик, подчерта главният архитект. Нейно основополагащо мнение е, че опазването на архитектурното наследство е мерило за просветеност.

Георгиева припомни още, че признанието за уникалността на местната урбанистика идват на 11 април 2014 година, когато Димитровград е официално включен в Европейския културен маршрут на Съвета на Европа като част от дестинацията  "АТРИУМ" - Архитектура на тоталитарните режими на 20-ти век в европейската градска памет. Обектите от Димитровград, които влизат в регистъра, са градския център, жилищен комплекс "Трети март", парк "Пеньо Пенев" и парк "Марица".

Архитектурата не следва да бъде обвързвана с идеология и политика. Необходимо е да се говори за нейните качества и да бъде направен анализ за включването й в съвременния контекст, без той да бъде обременяван емоционално и натоварван идеологически. Това ще бъде и линията на дебатите по темата, обобщи Георгиева. 

 

/АКМ/

В допълнение

news.modal.header

news.modal.text

Към 01:32 на 07.02.2023 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация