site.btaОА Русе: 91% от българите напълно разбират какво означава понятието бежанец

Българите разбират много ясно какво е „бежанец“ – 91% посочват, че това е лице, което бяга от родината си поради конфликт, насилие или преследване. Това бе обявено по-рано днес на форум в Русе, организиран от фондация „Европейски институт“, като част от проекта „Толерантни заЕдно: информирано общество за законната миграция“, финансиран от фонд „Убежище, миграция и интеграция“ 2021–2027. Инициативата в крайдунавския град се реализира с подкрепата на областния управител Драгомир Драганов, неговия заместник Георги Георгиев и началника на Регионалното управление на образованието д-р Росица Георгиева. По думите на Драганов подобна конференция е изключително важна, защото след пълноправното ни приемане в Шенген и по суша, страната ни става все по-привлекателно място за мигранти от други страни и затова е необходима подготовка за всяка ситуация. „Подобно събитие ни дава много добра представа за най-актуалните европейски тенденции по една много сериозна и комплексна тема“, коментира Драганов. От своя страна председателят на Управителния съвет на Асоциацията на българските градове и региони Ергин Емин посочи, че е много важно да се развива европейската толерантност и затова според него държавната, местната власт и неправителствения сектор трябва да работят съвместно. 

Директорът на Европейския институт Любов Панайотова сподели, че организацията, която ръководи е създадена през 1999 година и оттогава работи с цел по-добро разбиране на европейските политики от населението в България. Тя посочи и, че над 80% от хората в страната не предоставят подкрепа на бежанци, а когато става дума за такава, то тя се характеризира обикновено с дарения на стоки или доброволен труд, но не и с парични средства. Мащабно национално проучване сочи, че в по-бедните райони, какъвто е Северозападния, подкрепата за мигранти и бежанци е по-висока. 

Според официалните данни на Държавната агенция за бежанците към Министерския съвет през 2024 г. закрила са потърсили общо 12 250 души. Такава е предоставена на общо 4 951 души, от които с бежански статут са 56. По данни на МВР през 2024 г. 55 166 лица са направили опит да преминат през границите на страната на вход. Задържани са общо 9208 граждани на трети страни, като от тях на вход на държавната граница – 2543, на изход без регистрация 2207 и за незаконен престой във вътрешността на страната 4458 лица.

От проучването става ясно още, че положителните нагласи, където ги има, са по-скоро на декларативно ниво. В действителност малки групи хора биха приели да съжителстват в един град, квартал или в дома си с човек от друга раса или религия. Това са основно млади хора, хора, участвали в доброволчески инициативи и високодоходни групи, вероятно с опит в пътуванията извън страната. Като цяло имиграцията се възприема като проблем или в добрия случай – едновременно като проблем и възможност. Ще са необходими последователни и продължаващи във времето усилия за туширане на най-крайните настроения, преодоляване на предубежденията и формиране на по-позитивни нагласи. Основен страх, свързан със заселването на бежанци, през всички години от 2013 г. досега е страхът от престъпления срещу членове на българската общност или техните семейства. Българите се страхуват и от разпространение на чужди културни и религиозни вярвания. Третият основен страх е от разпространението на болести. 20% декларират, че не се страхуват от бежанци. На национално ниво българите виждат няколко основни заплахи, свързани с приемането на бежанци: за националната сигурност, за икономиката – България е бедна държава и не може да отдели средства за тези групи, и за общността – от една страна, нараства опасността от разпространение на ислямизъм в Европа, а от друга – бежанците не биха могли да възприемат европейските ценности и модел на поведение и не биха могли да се интегрират в европейската общност. Обобщените данни показват, че близо половината от населението (48%) се притеснява и от 7-те изброени заплахи. Едва 4% не се чувстват застрашени.

В сравнение с 2017 г., през 2024 г. делът на осведомените по въпросите за бежанците, имиграцията и интеграцията е нараснал значително от 17% до 41%, вероятно заради бежанската криза в резултат от войната в Украйна. През 2024 г. 36% от българите смятат, че темата за имиграцията се представя в медиите обективно. Основните информационни източници по темата за бежанците са телевизията, социалните медии и близките. В България телевизията е особено мощен информационен канал с 85% от всички посочвания. Източниците, на които хората имат доверие съвпадат с тези, от които получават информация –телевизия, социални медии, близки. 19% не се доверяват на нито един информационен канал. В периода 2017-2024 г. делът на хората, срещали се с бежанци или лица, търсещи закрила естествено нараства, като в настоящото проучване достига до 24% от населението или почти 1.3 млн. души.

От изследването може да се направи извода, че отношението към бежанците бавно се променя в положителна посока. През 2017 г. положително настроените са 16%, а през 2024 г. – 26%. Спадът в дела на хората с отрицателно отношение обаче, не е пропорционален – от 31% през 2017 г. до 28% през 2024 г. Отношението към имигрантите е сходно.

Във форума се включиха десетки представители на местната и държавната власт, директори на учебни заведения в региона и представители на медиите. Сред тях беше и заместник-кметът на Община Русе Енчо Енчев. По време на събитието бе представено и помагало за училищни преподаватели и педагози в процеса на интеграция на децата мигранти.