site.btaСлед решение на ВКС Анка Михайлова ще изтърпява наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 8 години за причинената смърт по непредпазливост на осиновената ѝ дъщеря Севда М. през 2022 г. в гр. Пловдив

С Решение № 248/29.05.2025 г. по наказателно дело № 268/2025 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението от 12.02.2025 г. по в.н.о.х.д. № 314/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив. Решението е окончателно.

Делото е образувано по касационен протест и касационни жалби на Анка Михайлова срещу решението на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдена присъдата по н.о.х.д. № 2212/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив. С нея подсъдимата е призната за виновна в това, че на 16.10.2022 г. в гр. Пловдив е причинила по непредпазливост смъртта на осиновената ѝ дъщеря Севда М. вследствие на умишлено нанесена на 23.09.2022 г. тежка телесна повреда. Наложено ѝ е наказанието „лишаване от свобода“ за 8 години.

Съдебният състав на ВКС приема касационния протест и касационните жалби за неоснователни. Всички страни развиват неоснователно оплакване за непълна и превратна интерпретация на заключението на назначената от въззивния съд допълнителна разширена шесторна комплексна съдебномедицинска и физична експертиза. За да се довери на въпросното заключение, апелативният съд е изложил изключително подробни и убедителни съображения, които не търпят основателен упрек, защото експертните изводи относно механизма и причината за смъртта на детето са възприети според действителното им съдържание и след внимателното им съпоставяне с останалите доказателствени материали, включително с приетите преди това други експертни заключения, които също като оспореното опровергават защитната теза, че детето е паднало от леглото, както твърди подсъдимата. „Същевременно, прилагайки специалните си знания, вещите лица са аргументирали подробни експертни изводи в подкрепа на обвинителната теза, че травматичните увреждания на главата на детето са от мека удряща повърхност, каквато е човешката ръка, и са причинени в комбинация от удари и разклащане на главата, както е приел въззивният съд, което опровергава довода на защитата за превратно тълкуване на експертното заключение“, се казва в мотивите на ВКС.

Касационната инстанция не приема довода, че обясненията на подсъдимата са игнорирани в резултат на неправилно формирано вътрешно убеждение на предходните съдилища и позоваване на експертни заключения, които се „клатушкат“ и не отчитат свидетелските показания. „Крайно неуместно защитата се позовава „на 17 души“ свидетели, между които полицейски служители, роднини на подсъдимата, близки и познати на същата и случайни свидетели, които посочвали като „единствена причина за тежката черепно-мозъчна травма падането на детето след подскок“, констатират върховните съдии. На първо място, такива категорични изявления не е направил нито един свидетел. На второ място, никой от свидетелите не е видял какво се е случило в апартамента, защото по делото е установено по категоричен начин, включително от обясненията на подсъдимата, че по време на инцидента тя и детето са били сами. На следващо място, причината за смъртта и характерът на телесната повреда са изяснени с друг способ на доказване, а именно поредица експертизи.

Според съдебния състав на ВКС няма превратно оценени или игнорирани доказателствени източници и доказателственият анализ на въззивния съд е в съответствие с изискванията на НПК, с което обосновано е постигнато установяването на релевантните за разкриване на обективната истина по делото фактически обстоятелства. В рамките на така установената фактическа обстановка е приложен законът, който е следвало да се приложи. Апелативният съд аргументирано е приел, че не се касае за убийство при евентуален умисъл, а за такова при смесена вина по чл. 124, ал. 1 от НК. В обжалваното решение са изложени изключително подробни и съобразени с фактите по делото, закона и съдебната практика правни изводи за конкретно проявената форма на вина по отношение на причинената при евентуален умисъл тежка телесна повреда и непредпазливост относно настъпилата смърт, които се споделят изцяло от касационната инстанция. Установената вина, в която и да е от аргументираните във въззивния акт две форми, изключва случайно деяние по чл. 15 от НК, поради което правилно контролираната инстанция не се е съгласила с оправдаването на подсъдимата. В мотивите си върховните съдии допълват: „Въпреки че крайният вредоносен резултат е причинен при непредпазлива форма на вината, умисълът, проявен в действията на подсъдимата за телесното увреждане на детето, изключва предложената от защитата преквалификация на деянието като непредпазливо убийство по чл. 122 от НК, тъй като за осъществяване на състава на това по-леко наказуемо престъпление е необходимо деецът да е действал само с непредпазлива, но не и със смесена вина, както е в случая“. Неоснователен е и доводът в касационния протест, че Анка Михайлова е действала с умисъл да умъртви детето в контекста на поддържаната от прокурора правна квалификация на деянието като умишлено убийство по чл. 116 от НК.

По отношение на индивидуализацията на наложеното наказание касационната инстанция констатира, че въззивния съд е отчел смекчаващите отговорността обстоятелства, относими към правилно фиксиране отговорността на подсъдимата, включително чистото ѝ съдебно минало, социалния ѝ статус на самотна майка и предприетите от нея действия за оказване помощ на детето. Те не се отличават с изключителност и/или многобройност, което представлява законова пречка за определяне на наказанието под най-ниския предел. Съдебният състав на ВКС не се съгласява с довода на защитата, че няма нито едно отегчаващо отговорността обстоятелство. Като такива правилно въззивният съд е отчел данните от комплексните СМЕ и денталната експертиза за несъставомерни телесни увреждания на детето, причинени от подсъдимата чрез ухапвания по крайниците, както и възрастта на детето, която е толкова ниска, че го определя като лице в безпомощно състояние. Установено е, че към датата на инцидента детето е било едва на 1 година и 8 месеца, със слабо телосложение и само в апартамента с осиновителката си, което не му е позволявало да се съпротивлява и защитава срещу осъщественото от нея насилие, като очевидно с оглед заключението на психологическата експертиза за психичната ѝ годност и показанията на свидетелите от социалните служби това е съзнавано от подсъдимата.     

Съдебният състав на ВКС приема, че избраното от двете инстанционни съдилища наказание от 8 години лишаване от свобода, което е далеч под максимума на предвиденото за извършеното престъпление наказание и е по-близо до средния предвиден в закона размер (от 3 до 12 години лишаване от свобода) е съответно на извършеното престъпление от подсъдимата  и на личната ѝ обществена опасност и е достатъчно за постигане на целите на чл. 36 от НК. „Поради това не се налага неговата корекция било от настоящата инстанция, чрез намаляване съобразно искането на защитниците, било чрез връщане на делото за ново разглеждане и преценка за увеличаване на наказанието, съобразно искането в касационния протест“, категорични са върховните съдии.