site.btaПравоприлагане в цифровото управление: Платформи, дезинформация идемократична устойчивост

Европа се намира в центъра на засилваща се глобално геополитическо противопоставяне. Европейският съюз е изправен пред едновременно нарастващ натиск от САЩ да поеме по- активна роля като демократичен лидер, както и да засили приноса си в отбранителната архитектура на Запада. В същото време, ЕС трябва да противодейства на руската агресия, както спрямо Украйна, така и спрямо фундаментални демократични процеси.

Държави като България и Румъния са изложени на засилен риск от външна намеса, подсилвана от дълбокото когнитивно завладяване сред политическите елити, медиите и обществото. Това води до засилване на обществена подкрепа за про-кремълски послания, които подкопават доверието в ключови европейски политики и разколебават ангажимента към      интеграционните процеси в рамките на ЕС.

В отговор на нарастващите предизвикателства, Европейските институции вече очертават нов стратегически подход чрез инициативата „Европейски щит за демокрация“. Тя цели укрепване на медийната независимост, противодействие на информационните манипулации и засилване на прилагането Закона за цифровите услуги. Борбата със завладяването на медийната среда изисква още мерки за прозрачност на собствеността, стабилно финансиране на независимата журналистика и програми за гражданско образование и алгоритмична грамотност, които да изградят психологическа устойчивост срещу чуждестранното манипулиране на информация. Ключово е не само наличието на регулации, но и реалната способност на държавите да ги прилагат ефективно, независимо от размера на езиковите пазари и технологичния капацитет.

Въпреки регулаторната активност на европейската комисия, мерките на национално ниво за прилагането на Закона за цифровите услуги, особено в по-малките езикови пазари като България, остават разпокъсани и недостатъчни. България определи Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за национален координатор по прилагане на Закона за цифровите услуги, но липсват ключови законодателни промени, които да и дадат реални правомощия и възможности за налагане на санкции. Това забавяне доведе до официално предупреждение от Комисията през 2025.

Без ефективно интегриране на Закона за цифровите услуги на национално ниво, България и Румъния остават изложени на нарастващата заплаха от хибридните атаки, които Русия непрекъснато адаптира и усилва. Социални мрежи като Telegram и TikTok, заедно със затворени онлайн канали и форуми, се използват активно за разпространение на проруско съдържание. Екосистемата „Правда“ е един от ключовите инструменти в руския дезинформационен арсенал - мрежа от автоматизирани уебсайтове, които манипулират както човешката аудитория, така и алгоритмите на водещи онлайн платформи. България е сред най- засегнатите страни, като „Правда“ месечно публикува стотици прокремълски статии, използвайки сложни AI техники за изкривяване на онлайн средата и влияние върху търсачките, социалните мрежи и големите езиковите модели (LLM grooming).

За да акцентира върху спешността на тези предизвикателства, Центърът за изследване на демокрацията, като част от Българо-румънската обсерватория за дигитални медии (БРОД), организира международна конференция на тема „Правоприлагане в цифровото управление: Платформи, дезинформация и демократична устойчивост“ на 22 май 2025 г.

В дискусията, освен експерти от Центъра се включиха Ян Кусела, генерален директор по отбранителната политика, Министерство на отбраната на Финландия, Мадалина Ботан, старши лектор в Националния университет по политически науки и публична администрация в Букурещ, Мирослав Саздовски, старши анализатор от Европейския център за върхови постижения за противодействие на хибридните заплахи във Финландия, Симона Велева, председател на Съвета за електронни медии (СЕМ) и Пал Боза, съосновател на Tremau във Франция.

„Русия ще вземе всичко, което не е заковано за стената“, с тази финландска поговорка Ян Кусела илюстрира нуждата от бдителност срещу зловредното външно влияние и хибридни заплахи. Финландия отговаря с цялостен модел за устойчивост, който обединява институции, бизнес, граждански сектор и отделния човек. Според него сигурността не се гради само с армия и закони, тя започва с правилна нагласа - усещането, че всеки носи лична отговорност за стабилността на обществото. Образованието също играе ключова роля, а обединението срещу заплахи отвън е дълбоко заложено в националната идентичност на страната. По отношение на ЕС Кусела посочи, че настоящата правна рамка е остаряла и не отговаря на новите реалности - съюзът трябва да се адаптира. Въпреки предизвикателствата, според него има добри развития и подкрепата за Украйна показва, че вървим в правилната посока.

Мадалина Ботан подчерта важността на стриктното прилагане на Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията в контекста на изборите в Румъния през 2024 г. Страната стана обект на целенасочени дезинформационни кампании и координирано външно вмешателство, насочено към подкопаване на доверието в изборния процес. В такъв контекст от решаващо значение е как много големите онлайн платформи спазват правилата на ЕС и как прилагат мерки срещу разпространението на дезинформация. Ботан отбеляза, че усилията на големите онлайн платформи често остават непрозрачни, с ограничена отчетност и без реален външен контрол. Въпреки това, в Румъния вече има положително развитие - институциите и онлайн платформите водят диалог, но без ясна координация и адекватна правна рамка, прилагането на правилата остава ограничено.

Мирослав Саздовски описа хибридните заплахи като част от комплексна „хибридна екосистема“, в която чуждестранни актьори използват разнообразни методи за влияние с цел подкопаване на демократичните основи на обществото. Защитата изисква цялостен подход към сигурността, основан на принципите на устойчивост: системно документиране на заплахите, повишаване на обществената осведоменост, приписване на отговорност и изграждане на механизми за възпиране. В същото време, бързото развитие на новите технологии като изкуствения интелект, изменя характера на тези заплахи и налага преосмисляне на националните стратегии.

Симона Велева, председател на Съвета за електронни медии (СЕМ), подчерта ключовата роля на медиите в борбата с дезинформацията и трудностите при прилагането на Закона за цифровите услуги в България. Един от важните инструменти на Закона са доверените податели на сигнали - независими организации, които могат да сигнализират на големите онлайн платформи за незаконно или вредно съдържание и да поискат неговото премахване. Все още такива податели не са назначени у нас, което забавя бързата и ефективна реакция. Велева акцентира върху нуждата от по-добра координация между институциите и повишаване на медийната грамотност за ограничаване на дезинформацията. Особено внимание се обърна на съдържанието, създавано с изкуствен интелект, където автоматизираните системи трябва да се подкрепят с човешки контрол, за да се гарантира прецизност и достоверност при проверка.

Пал Боза представи гледната точка на частния сектор по прилагането на Закона за цифровите услуги, като подчерта, че потребителите са активна част от дигиталната екосистема. Големите онлайн платформи не носят отговорност за съдържанието, публикувано от потребителите, но законът възлага на платформите отговорността за модериране. Той акцентира върху необходимостта от справедлив процес, който обяснява причините и начина за премахване на съдържание.

Всички участници се обединиха около необходимостта от цялостен и координиран подход за справяне с дезинформацията и хибридните заплахи, в който държавата, обществото и онлайн платформите носят споделена отговорност. Тази перспектива съвпада с визията на Центъра за изследване на демокрацията, че устойчивите демократични институции и активно гражданско участие са ключът към ограничаване на чуждото авторитарно влияние.