Бъдете себе си. Това е най-важното, особено за младите писатели. Това каза в интервю за БТА американската писателка Елизабет Костова. Тя е в България по време на Софийския международен литературен фестивал и по повод отбелязването на 20 г. от публикуването на дебютния й роман „Историкът”. Авторката ще се срещне с читатели на 14 декември от 18:30 ч. в Мраморното фоайе на НДК.
Елизабет Костова гостува в Мултимедийния център на БТА за разговор, посветен на връзката й с България, за творческия процес, за дейността на Фондация "Елизабет Костова" в подкрепа на български автори и преводачи.
„Най-щастливият край“ е началото на „Историкът“, в който Елизабет Костова разказва за пътуването си из Източна Европа и в България. На въпрос дали има днес български места, които я вдъхновяват за бъдещи сюжети, тя отговори: „Винаги има. Често си мисля колко хубаво би било да направя проучване за някои български места, които са нови за мен. Едно място, което ме очарова и за което всъщност не знам много, освен като турист, е Пловдив… Така че, може би, някой ден ще имам възможност да науча много повече за него".
В своите три исторически романа - „Историкът“, „Крадците на лебеди“ и „Земята на сенките", Костова прави силни връзки, но и различни тематични хоризонти. Много се старая да не се интересувам от жанрове, отговори Костова на въпроса какво търси като автор в историческия жанр и как протича творческия процес за нея.
„Опитвам се да мисля само за това каква форма има конкретната история за мен или каква форма би ѝ подхождала най-добре. Понякога това означава да заема нещо от жанра като в „Историкът“ или в романа, който току-що завърших - Mystery Play. Понякога е нещо много по-аморфно, нещо, което трябва да изобретя специално за тази история", каза още Костова.
„Иска ми се да можех да кажа, че имам един-единствен творчески процес, но откривам, че е различен за всяка книга. Например „Историкът“ написах в последователността, в която събитията се появяват в книгата, защото не знаех, че е възможно да се прави по друг начин. Един ден говорех с приятелка, която също е писателка, и я попитах как върви работата ѝ и коя глава пише в новия си роман. Тя ми каза: „Не знам. Какво значи коя глава?“. И ми обясни, че записва всичко, което е живо в съзнанието ѝ в момента — не задължително в последователността, в която читателят ще чете главите. Аз много се изненадах, защото не знаех, че една книга може да се пише по този начин, и втория си роман написах именно така, вдъхновена от нея", разказа писателката.
Нейната фондация „Елизабет Костова“ (ФЕК), учредена през 2007 г., е подпомогнала стотици писатели, преводачи и литературни професионалисти. На въпрос кои проекти или моменти от работата на ФЕК счита за ключови, Елизабет Костова каза, че й е трудно да избере няколко.
„Работим от 18 години и имахме много невероятни моменти, преживявания. Един от тях беше посещението на нобеловия лауреат за литература Орхан Памук в Софийския университет, което организирахме - това беше най-голямата група от хора, която съм виждала в София, с изключение на демонстрации. Имаше около 1000 души за 400 места. Всички се опитваха да влязат, беше като рок концерт. Беше наистина прекрасно да видим, че хората са толкова развълнувани от неговото творчество", разказа още Костова.
В разговора с БТА тя коментира увеличаването на преводите на български романи на английски език, включително благодарение на ФЕК. В отговор на въпрос какво според нея най-много впечатлява чуждестранните читатели в българската литература, писателката изрази мнение, че „американските читатели са много запленени от места, които не познават добре".
„Някои читатели на българска литература вече познават България и затова са привлечени от книгите, които сме помогнали да излязат на английски. Но много хора срещат България за първи път чрез литературно произведение. Според моя опит ги впечатляват най-много две неща. Първо — пейзажите в книгите. Те често търсят заради тях снимки, фотографии, филми. И второ — българската история, която е претърпяла толкова радикални промени в сравнително кратък период според американските стандарти", допълни Костова.
По време на интервюто, тя често заговаряше на български език, преди да премине на английски език. При последния въпрос - Какъв съвет би дала на младите български автори днес, тя каза на български език: „Най-важното, според мен, е да не се опитвате да бъдете някой друг. Всеки от нас има свой глас".
Писателката Елизабет Костова е съосновател на фондация „Елизабет Костова“, която насърчава професионалния обмен и международното сътрудничество в сферата на литературата и предоставя награди на български писатели и преводачи. Тя е член на Съвета на Американския университет в България, Съвета за развитие на издателството на Университета на Северна Каролина и Комитета за честване на Асоциацията „Мартин Лутър Кинг-младши“ в Ашвил и окръг Бънкомб, Северна Каролина. Костова е носител на множество награди за литературен принос, включително от Министерството на културата на България и от град Созопол, както и от Тведестранд, Норвегия. Носител на Наградата за културна дипломация на фондация “Лоис Рот”.
Нейните произведения са преведени на над 40 езика. Първият ѝ роман – „Историкът“, става първият дебютен роман в историята на американското книгоиздаване, който оглавява списъка с бестселъри на The New York Times. Произведения на Костова са публикувани в The Best American Poetry, Michigan Quarterly Review, Mississippi Review, Poets &, Writers Magazine и други издания. Тя е преподавала в редица университети, сред които Университетът на Северна Каролина – Уилмингтън, Мичиганският университет, Колежа по изкуство и дизайн „Савана“ в Атланта и Университетът по изкуства във Филаделфия. Костова редовно участва в международни литературни фестивали и конференции.
Любовта ѝ към България се заражда още в студентските ѝ години, когато изучава българска история и фолклор, а за пръв път посещава страната през 1989 г. Идеята за „Историкът“ се ражда след пътуванията ѝ из България и Източна Европа. Тя говори български на разговорно ниво и често прекарва време в страната, особено в Созопол, където се провеждат ежегодни семинари за писатели. Освен писател, Костова е и активен поддръжник на международния литературен диалог и работи за популяризирането на българската литература сред англоезичната публика. Елизабет обича да прекарва време със семейството и приятелите си, има слабост към екологичните каузи, будистките медитационни практики и сините планини на Северна Каролина и България.
В най-новия роман си роман Mystery Play, който тези дни излиза от печат в САЩ, Елизабет Костова разказва за най-малкия син в семейство историци, който е бил преследван от мрачни сили, свързани с Дракула и отново се оказва в опасност, когато се изправя ново заплашително предизвикателство. Когато майка му внезапно умира, Джей Търнър се озовава на кръстопът. Тя винаги е била потайна, отглеждайки го сама в Бостън и оставайки необвързана до самата си смърт.
/ТС/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
Моля потвърдете купуването на избраната новина
