Датската фискална мярка за автоматично приоритизиране на бюджета би спестила на българската хазна близо 625 млн. лева за 2025 година. Ако от мярката бъдат освободени културните и образователните институции, както е в Дания, то спестените средства биха възлизали на малко над 561 млн. лева. Това сочи анализ на Фискалния съвет, който разглежда датската фискална мярка за автоматично приоритизиране на бюджета, въведена в страната със закона за финансите от 2016 година.
Мярката представлява инструмент, който рационализира процеса на бюджетиране, откроява основните разходи и спестявания и гарантира, че критичните потребности са запълнени. Датският кабинет е определил 2 процента задължително и повсеместно намаление на оперативните разходи на централното правителство. Така всяка година Министерството на финансите автоматично удържа 2 процента от бюджета за предходната година на всички министерства, агенции или други правителствени институции. Спестяванията се обединяват и преразпределят към нови политически приоритети, например увеличени разходи за отбрана, пише в анализа.
Фискалният съвет отбелязва, че правилото е автоматично, така че министерствата и агенциите трябва да съкратят дейностите си или да вършат работата си по-ефективно, за да останат в рамките на по-ниския бюджет. Автоматичното приоритизиране на бюджета не се прилага за социални програми като пенсии и обезщетения за безработица, нито за общински услуги. След приемането му преди десет години, датският парламент освободи няколко други области на публичните разходи от автоматичното правило, включително културни институции (музеи, театри, художествени и музикални училища) – освободени от 2020 г. нататък, университети и други висши учебни заведения, за които годишните съкращения бяха спрени след бюджета за 2021 година и агенции за сигурност като службата за полицейско разузнаване, въоръжените сили и данъчната агенция, които са били освободени през 2023 г.
Автоматичното приоритизиране е фискална, а не програмна мярка: тя не е насочена към конкретни дейности или програми в публичния сектор и разчита на повишаване на производителността на ниво министерство. Тъй като базовият бюджет за публичната администрация се свива ежегодно, кумулативното намаление след десет години е 16 на сто в номинално изражение и над 25 на сто в реално изражение, отчитайки инфлацията. Изключенията са се увеличили с течение на времето, така че ефектът е по-малък в по-късните години, пише в анализа.
Фискалният съвет разглежда как подобна мярка би се отразила на бюджетните разходи в България, посочвайки, че за 2025 г. оперативните разходи на централното правителство са на стойност от 31,2 млрд. лева. В тези разходи не се включват трансферите за общини, държавното обществено осигуряване, Националната здравноосигурителна каса и др. Приложено автоматичното съкращение от 2 процента ще възлиза на 624,9 милиона лева, пише в анализа.
Министерството на образованието с трансфер 2,783 млрд. лева автоматично съкращение от 2 процента би спестило 55,7 млн. лева. Министерството на културата е с трансфер от 403 млн. лева и автоматично съкращение от 2 процента, би спестило 8,1 млн. лева.
Но ако културните и образователните институции бъдат освободени, тогава спестените средства ще възлизат на 561,2 милиона лева, се посочва в анализа.
/ВЙ/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
