site.btaЗа първи път преди 30 години обществото се обръща към депутатите при откриването на Седмото Велико Народно събрание

BOBSTH 06:10:01 10-07-2020
RM1803BO.023 06:10
Велико Търново - конституция - 30 години

За първи път преди 30 години обществото се обръща към депутатите при откриването на Седмото Велико Народно събрание


Велико Търново, 10 юли /Марина Петрова, БТА/
За първи път преди 30 години обществото се обръща към депутатите при откриването на Седмото Велико Народно събрание, свикано във Велико Търново през 1990 години, каза в интервю за БТА историкът проф. Милко Палангурски.
Седмото Велико Народно събрание, което гласува действащата в момента конституция, базирана на принципите на Търновската конституция от 1879 година, е открито на 10 юли 1990 година в залата на Учредителното събрание във Велико Търново.
Инициативата събранието да бъде открито във Велико Търново е на великотърновската общественост, а целта е била да се възстанови нарушената историческа традиция Великото Народно събрание да заседава във Велико Търново, а с акта на приемането на конституцията в старата столица да се символизира приемствеността, посочи проф. Палангурски.
От документи, част от архива на тогавашния кореспондент на БТА Пламен Цветков, пазени в БТА, става ясно, че учредителния протокол за създаването на Инициативния комитет "Великото народно събрание - във Велико Търново" е подписан на 11 януари 1990 година от 12 великотърновци, представители на различни професии. Основната цел е приемственост с идеите и духа на първата българска конституция, като начало на нова епоха - тази на демократичната и правова държава.
Ден по-късно на 12 януари, сформираният инициативен комитет приема план за действие и решение за изготвяне на декларация, която да бъде изпратена до Народното събрание и до Комисията за изработване на проект за нова конституция.
На 17 януари 1990 година декларацията е приета и е прочетена на митинг пред великотърновското гражданство. В нея се казва, че с новата конституция трябва да се възстанови институцията на Великото народно събрание и да се определят правомощията му, събранието да заседава във Велико Търново, където и държавният глава да полага клетва пред конституцията. Предложението е било е било одобрено и на 10 юли 1990 година Велико Търново посреща народните представители.
От името на инициативния комитет историкът проф. Петър Горанов прочита обръщение, което според проф. Палангурски е прецедент в историята на българския парламентаризъм.
Така обществеността оповестява очакванията си от този исторически акт.
В обръщението се казва, че присъствието на народните представители в древната столица показва уважение към държавническата традиция. В текста се припомня, че строителите на новоосвободената българска държава през 1879 година заседават също във време на безпокойство и тревога, но са успели да изведат държавата на спасителния бряг.
Седмото Велико народно събрание има историческа задача да скъса завинаги с тоталитаризма, като създаде нова демократична конституция, гарантираща целостта и независимостта на България и човешките права на гражданите, осветени от международните съглашения, посочват инициаторите и припомнят думите на Драган Цанков, че Търново е историческата столица на България и тук трябва да се приемат най-важните държавни актове.
Приетата през 1990 година нова българска конституция, в която наистина са залегнали принципите на Търновската конституция показва, че традициите надделяват дори над авторитарните системи, коментира проф. Палангурски. Това е илюстрация колко са стабилни основите на Търновската конституция, посочи той.
За тази приемственост съществена роля са изиграли народни представители, които са били част от Шестото Велико Народно събрание през 1946 година.
Те са били от редиците на земеделците и социалдемократите и са знаели що е това парламентаризъм и политически сблъсък, което доказва, че 45 години не са заличили спомените от стария парламентарен строй.
Историкът коментира, че инициативния комитет е съставен от хора, изповядващи различни политически възгледи, но обединени около каузата да върнат историческата роля на Велико Търново в обществения живот на страната. В самото обръщение, прочетено от проф. Горанов пред народните представители няма политически момент, има призив за обединение и завършва с послание България да намери своето място в общоевропейския дом, уточни Палангурски.
Събранието е било открито във Велико Търново, но работата му продължава в София до 2 октомври същата година, когато след приемането на конституцията то се саморазпуска.
Членовете на инициативния комитет през следващите близо 20 години, са хората, които по един или друг начин са възстановили спомените от историята, важни за старата българска столица. Същите хора събират още съмишленици и по-късно участват в инициативите за възстановяване на честването на Независимостта в Търново на 22 септември, изграждане на арката на генералите, връщането на короната на паметника "Майка България", поставянето на лъвска скулптура пред Царевец и възстановяване на пирамидата на историческия хълм, където е бил прочетен манифестът на Независимостта.
Последната обществена идея се е реализирала през миналата година с гласуването от парламента решение Велико Търново да бъде със статут на историческа и духовна столица на България, припомни Палангурски. Той посочи, че във възстановяването на паметта на града през тези последни 30 години голяма роля имат музейните работници, учените от Великотърновския университет, специалистите от държавния и военния архив в града.
Когато има традиция тя лесно може да бъде възстановена, посочи историкът. Той припомни, че въпреки смените на системи и режими, в продължение на 140 години България винаги е имала конституция, от която са се ръководили обществено-политическите процеси.






/РУМ/