Преди седмица италианското правителство одобри проект на реформа на италианската конституция. Това обаче остана в сянка заради опустошителната буря “Киърън” отнела живота на осем души в италианската област Тоскана и причинила огромни щети. Вниманието към конституционната реформа бе изместено и от споразумението между Италия и Албания относно миграцията, приветствано от италианските власти като модел за партньорство за справяне с миграционните потоци и критикувано от неправителствени организации и от албанската общественост, като опит да се изнесе миграционният проблем в страна, която не членува в ЕС.
За реформа на конституцията италианският премиер Джорджа Мелони говори още от идването си на власт. За подобна реформа тя говореше всъщност още по време на предизборната си кампания миналата година. Според Мелони нещо не работи както трябва в Италия през последните 75 години. За този период Италия е имала 68 правителства. Това означава, че правителствата са управлявали средно по година и половина, припомни Мелони на 3 ноември при представянето на законопроекта за конституционна реформа, припомнят световните агенции.
Ако погледнем ситуацията през последните 23 години, тоест от 2001 г. Италия е имала 12 министър-председатели за този кратък период. На премиерския пост се изредиха Силвио Берлускони, Романо Проди, Марио Монти, Енрико Лета, Матео Ренци, Паоло Джентилони, Джузепе Конте, Марио Драги и накрая дойде Мелони. Някои от тези премиери през този период оглавиха по няколко правителства по различни причини. Така например Берлускони бе начело на три кабинета, а преди 2001 г. той беше оглавил още едно правителство. Проди оглави в същия този период едно правителство, след като в даден момент преди 2001 г. пак беше премиер. Конте пък бе начело на два кабинета в краткия период 2018-2021 г.
Тази честа смяна на правителства вреди на стабилността на Италия, убедена е Мелони. Освен това тя подкопава доверието и авторитета на Италия на международната сцена. Международните партньори на Рим в последните десетилетия сякаш гледаха на Италия като на по-маловажен партньор в организации като Г-7, ЕС, НАТО, Г-20, именно защото не бяха сигурни дали премиерът на Италия, с когото общуват на дадена среща на върха, ще бъде същият, с когото те разговарят на следваща среща на върха. Всичко това е един структурен проблем, от който страда Италия и който изисква неотложно решение, смята Мелони. Ето защо тя залага много на реформата на конституцията и я нарича "Майката на всички реформи, които могат да бъдат направени в Италия”, отбелязва АНСА.
След идването си на власт през октомври миналата година Мелони подходи предпазливо към "Майката на всички реформи”. Една от причините вероятно е привързаността на италианците към конституцията им. Това се видя по време на фестивала на италианската песен в Сан Ремо през февруари. На церемонията по откриването беше поканен италианският президент Серджо Матарела. А сред специалните гости на фестивалната сцена бе италианският актьор и режисьор Роберто Бенини. Пред Матарела и останалите зрители на фестивала Бенини изпълни монолог в прослава на италианската конституция, която дава права и свободи и която не бива да се променя. Този монолог предизвика огромен успех, но изявата на Бенини бе разкритикувана от коалиционния партньор на Мелони – лидера на крайнодясната партия “Лига” Матео Салвини, който също иска конституционни промени.
Според допитване на социологическата агенция Ессе Ву Джи по поръчка на телевизия “Ла Сете” и цитирано от в. “Унита” преди три дни, 34 процента от италианците подкрепят реформата на конституцията, предложена от Мелони, 38 процента са против, а 28 процента нямат мнение по въпроса. От тези, които подкрепят реформата, 69 процента са поддръжници на мнозинството, а от тези, които отхвърлят реформата 61 процента са поддръжници на опозицията. Това показва, че силите в двата лагера към момента са изравнени.
През май, половин година след като дойде на власт, Мелони започна консултациите относно реформата на конституцията, припомня Франс прес. Тогава на масата на преговорите бяха предложени два варианта на реформа. Първият предвиждаше засилване на ролята на президента на страната, така че Италия да се сдобие с държавен глава по френски модел. Сега президентът на Италия се избира непряко, чрез вот в парламента. Често пъти са нужди по няколко гласувания там, за да се избере държавен глава. Преговорите между депутатите за компромисна фигура често пъти буксуват дни наред. Предложените консенсусни фигури в даден момент по една или друга причина не биват подкрепени и се стига до абсурдни ситуации – президенти, които са дали индикация, че не искат да бъдат преизбирани, остават на власт за втори мандат. Това се случи с Джорджо Наполитано, а сега и с Серджо Матарела. Наполитано, починал по-рано през настоящата година, беше преизбран за президент през 2013 г. в разгара на поредната правителствена криза, като тогава това стана с уговорката, че когато Италия се стабилизира, той ще се оттегли предсрочно. Това се случи пред 2015 г., когато за президент беше избран Матарела. През 2021 г. с приближаването на края на президентския му мандат, Матарела заяви не веднъж, че не иска да се кандидатира за втори мандат. Депутатите в парламента първоначално сякаш изглеждаха склонни да приемат решението му, издигнаха конесенсусни кандидати, които обаче не успяха да съберат необходимата подкрепа и накрая беше отново издигната кандидатурата на Матарела и той беше преизбран, въпреки ясно заявеното от него желание да не бъде президент за втори мандат. Матарела се съгласи на това, за да спести поредната правителствена криза на Италия, тъй като за друг вероятен кандидат тогава се сочеше премиерът Марио Драги, а мнозина се опасяваха, че ако той бъде избран за президент, няма да има достатъчно силна фигура, която да го замени на премиерския пост. Парадоксално след няколко месеца правителството на Драги все пак падна от власт поради разпадане на мнозинството, стоящо зад него, и се стигна до нови избори, довели на власт десницата на Мелони и нейните коалиционни партньори.
След цялата тази бъркотия, намерила голям отзвук и в медиите извън Италия и подкопала за преден път международното доверие в Рим, Мелони предложи опцията президентът да се избира пряко от народа. Така Италия би се сдобила с държавен глава като френския президент Еманюел Макрон, който е силната фигура във френското управление, докато на назначения от него премиер, в случая Елизабет Борн, сякаш е отредена ролята да преповтаря позициите на държавния глава и да брани в парламента непопулярните реформи, предприети от президента, като например спорната пенсионна реформа.
Когато в Италия започнаха консултациите относно конституционната реформа втората опция на масата на преговорите беше страната да се сдобие с премиер в стила на германските канцлери. Там канцлерът е водещата управленческа фигура, а не президентът.
И френският, и германският модел очевидно се оказват успешни за разлика от италианския модел. Защото през последните 20 години докато в Италия се редуваха правителства и премиери, Германия и Франция имаха съответно само 3 и 4 правителства, припомня Асошиейтед прес. Всичко това се отрази на икономическия растеж. Този на Италия през въпросния период е 4 процента, докато този на Франция и Германия е 20 процента, припомня самата Мелони.
През май италианската премиерка подкрепяше идеята Италия да има по-силен президент, който да се избира пряко от народа – тоест идеята за италиански Макрон, посочва Франс прес. Центристкият блок, обединяващ партията “Италия Вива” на бившия премиер Матео Ренци и “Действие” на Карло Календа също подкрепяше тази идея. Опозиционната левоцентристка Демократическа партия, оглавявана от Ели Шлайн, обаче държеше на варианта Италия да се сдобие с премиер по германски модел.
Отделно от това лидерът на крайнодясната “Лига” Матео Салвини настояваше за конституционни промени за така наречената диференцирана автономия на италианските области, тоест за повече власт и независимост на отделните области, надявайки се всъщност на повече власт за по-богатите северни италиански области спрямо по-бедния юг. Партията на Салвини произхожда именно от Северна Италия и първоначално пълното й име беше “Северна Лига”, припомня Франс прес.
Конституционната реформа би трябвало да бъде одобрена от две трети от депутатите в парламента. Ако това не стане, може да се свика и общонароден референдум – нещо, което Мелони обеща да направи, ако не събере парламентарно мнозинство от две трети, отбелязва Франс прес. Реформата би влязла в сила през 2029 г., когато на теория приключва вторият президентски мандат на Матарела.
През август, няколко месеца след началото на консултациите по конституционната реформа, Матео Ренци внесе в горната камара на парламента – Сената, законопроект за реформа на конституцията, припомня АНСА. Той предвиждаше премиерът на Италия да се избира пряко от народа, бележейки обрат в предходната позиция на центристите за по-силен президент в Италия. Не веднъж Ренци предлага промени в конституцията. Когато беше премиер в средата на миналото десетилетие, той пак предложи подобни промени, но те бяха отхвърлени на референдум и Ренци бе принуден да подаде оставка през декември 2016 г., припомня АНСА. По онова време Ренци беше ръководител на левоцентристите от Демократическата партия. Той напусна редиците й през 2019 г. и премина в центъра с новата си формация “Италия Вива”.
На 3 октомври след заседание на италианското правителство Мелони представи общите линии на одобрения от кабинета й законопроект за реформа на конституцията, припомнят световните агенции. Законопроектът предвижда пряк избор на премиер. За целта трябва да бъдат променени три члена на настоящата конституция. Това бележи обрат в позицията на Мелони, която доскоро беше по-склонна да подкрепи варианта за пряк избор на президент и за президентска република по френския модел. Мелони заяви, че предложената от правителството й реформа обединява идеите, представени от различните политически сили по време на консултациите, подети през май, както и идеите, дошли от граждански организации. Целта е да се постигне възможно най-големия консенсус около законопроекта, посочва АНСА.
Законопроектът предлага италианските избиратели да избират пряко премиера си. Което означава, че още преди изборите ще става ясно кои са кандидатите за премиер. Зад тези кандидати ще стоят предизборни листи или съюзи от предизборни листи. Тези от тях, които получат най-много гласове на изборите, ще получат премия от парламентарни места, което ще им осигури 55 процента мнозинство в парламента, тоест ще им даде възможност да имат стабилно управление, отбелязват Франс прес, Асошейтед прес и Ройтерс.
Сега избирателите гласуват за партийни листи, които после в резултат на постигнатите на изборите резултати и на парламентарните съюзи, които успяват да се договорят в парламента след изборите, издигат кандидат за премиер, получаващ официално мандат от президента за съставяне на правителство, припомнят Франс прес и АНСА. Настоящата система води до любопитни и дори абсурдни ситуации. Пример са изборите през 2018 г. На тях антисистемното “Движение 5 звезди” спечели най-много проценти като самостоятелна партия, а дясната коалиция, в която влизаха “Форца Италия” на Берлускони и “Лига” на Салвини беше с най-много проценти като предизборен коалиционен алианс. Това означаваше, че или антисистемните, или десните сили трябваше да поемат управлението. Но накрая изненадващо започнаха преговори между антисистемните и част от десницата – партията на стремящия се към властта Салвини. Така се стигна до нетипичния кабинет между антисистемни и крайнодесни. Това бе възприето с недоволство от привържениците на антисистемните, влезли в коалиция с партия, която от години е част от политическата система в Италия и която освен това има разногласия с антиситемните по различни въпроси, като например миграцията или зелените политики. Крайнодесните привърженици също недоумяваха защо техният лидер приема такъв компромис с партия, чиито убеждения се различават от тези на крайнодесните. А привържениците на останалата в опозиция “Форца Италия”, която беше един от победителите на изборите, възприеха влизането във властта на “Лига” като предателство към десницата.
Това странно правителство не изтрая дълго време заради естествените противоречия между антисистемните и крайнодесните. Последва ново правителство между антисистемните и демократите, които на изборите през 2018 г. бяха сред големите губещи и които също от дълго време бяха част от политическата система, срещу която се бореха антисистемните. Към това правителство се присъединиха и центристите на Ренци, които изобщо не участваха на изборите през 2018 г., тъй като все още не се бяха обособили като отделна партия. Накрая и това противоестествено правителство падна и тогава вместо избори се стигна до правителство на националното единство, назначено от президента и с премиер Марио Драги. В него влязоха всички италиански политически партии, без тази на Мелони, противопоставила се на подобен “брак по сметка”. Правителството на Драги също издържа едва 18 месеца заради непреодолимите различия между антиситемните, десноцентристите, крайнодесните, центристите и левоцентристите, влизащи в него.
Сега новият законопроект, одобрен от правителството на Мелони, цели да избегне повторението на подобни ситуации, в които партии се оказаха управляващи, въпреки че са изгубили изборите – например Демократическата партия, а за премиер беше избран човек, за когото по време на предизборната кампания през 2018 г. никой не говореше и който беше малко известен на италианците – Джузепе Конте.
Освен това законопроектът ще лиши президента от прерогативите му да назначава премиер или да разпуска парламента, допълва Франс прес.
Съгласно законопроекта също така при два вота на недоверие към правителството, гласувани последователно, парламентът ще се разпуска автоматично и ще се организират нови избори, припомня Франс прес.
Президентът на Италия е сега доста уважавана фигура сред италианците, въпреки че прерогативите му и сега са ограничени, отбелязва Франс прес. “Не мисля, че да лишиш президента от неговите правомощия, е нещо, което ще се хареса много на италианците”, казва Франко Павончело, ректор на университета “Джон Кабот” в Рим.
Левицата вече се обяви срещу ограничаването на правомощията на президента, отбелязва Франс прес. Според левоцентристите освен това предложената реформа ограничава и отслабва прерогативите на парламента. Опонентите на реформата се опасяват, че чрез нея прекалено много власт ще се съсредоточи в ръцете на един човек – премиера, допълва Асошиейтед прес.
Пътят на "Майката на всички реформи" е несигурен. Според член 138 на конституцията всяка промяна на основополагащия закон трябва да бъде гласувана на два пъти, от двете камари на парламента с минимален срок от три месеца между всеки вот, припомня Франс прес. Ако текстът не бъде одобрен от две трети от парламентаристите, се организира референдум. А управляващата коалиция на Мелони сега няма мнозинство от две трети във връзка с така предложения текст на конституционна реформа, отбелязва Франс прес. За да има директно гласуване на реформата на референдум, идеята за такова общонародно допитване трябва да бъде подкрепена в петиция от 500 000 гласоподаватели, припомня Асошиейтед прес.
Настоящата италианска конституция бе създадена след Втората световна война, когато на референдум италианците отхвърлиха монархията и гласуваха за република, припомня Асошиейтед прес. При една от последните промени в конституцията беше намален броят на депутатите и сенаторите в италианския парламент и тази промяна влезе в сила за последните парламентарни избори.
/ПТА/
news.modal.text
