site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 16 август в историята

16 август 2023 г., сряда, 33-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на Пренасяне на неръкотворния образ на Господ Иисус Христос. Св. мчк Диомид лекар. Преп. Йоаким Осоговски. Преп. Херимон Египетски. Прпмчк Никодим Метеорски.

На този ден в България:

1878 -  В Пловдив е създаден първият комитет, наречен по-късно комитет "Единство", за борба против несправедливите решения на Берлинския договор (1878) за разпокъсване на България. Задачата му е да подпомага с всички средства освободителната борба на българите в Тракия и Македония. Впоследствие се създават комитети "Единство"  и в други градове - в Търново (дн. Велико Търново) (29 август 1878), София , Кюстендил, Дупница, Горна Джумая и др. По силата на Берлинския договор, подписан на 13 юли 1878 г., България е разделена на Княжество България и Източна Румелия, която остава  пределите на Османската империя. На практика постигнатите договорености в Санстефанския мирен договор (3 март 1978) между Русия и Османската империя след Руско-турската освободителна война (1876-1877) са унищожени, а България е  разпокъсана на няколко части. Комитетите "Единство" участват в подготовката на Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879). Благодарение на тяхната дейност Източна Румелия запазва своя независим и български характер.

1886 - Сформирано е 13-ото правителство на България от представители на русофобските политически сили с министър-председател Васил Радославов. Правителството е назначено с прокламация "Към българския народ" от 16 август 1886 г. е управлява до 28 юни 1887 г.

1902 - В Русе е основан Българският колоездачен съюз (БКС).

1947 - Софийският областен съд произнася смъртна присъда на Никола Петков, народен представител и един от лидерите на Българския земеделски народен съюз (БЗНС), обвинен в подготовката и организирането на държавен преврат на установената власт на Отечествения фронт. На 27 май 1947 г. директорът на Държавна сигурност Руси Христозов внася доклад до министъра на вътрешните работи Антон Югов, в който е събран материал, изобличаващ Никола Петков и група негови сподвижници от централното ръководство на БЗНС в контрареволюционна дейност. На 4 юни 1947 г. прокурорският надзор при Софийския областен съд отправя писмено искане до Великото народно събрание за задържане и подвеждане под съдебна отговорност на Никола Петков. На 5 юни 1947 г. депутатският му имунитет е отнет и той е арестуван. На 6 юни 1947 г. започва предварителното следствие срещу него, а съдебният процес започва на 5 август 1947 г. На 16 август 1947 г. е осъден на смърт чрез обесване, както и да изплати 500 000 лева на Държавното съкровище. На 19 август 1947 г. Никола Петков отказва да направи писмени самопризнания в замяна на отменяне на смъртната му присъда. В периода 19 август - 23 септември 1947 г. той пише писма до Георги Димитров, Васил Коларов и до посланика на СССР в София Степан Кирсанов, в които обяснява опозиционната си дейност и отхвърля обвиненията срещу него за заговор срещу правителството. Присъдата е изпълнена на 23 септември 1947 г. Той е реабилитиран посмъртно с Указ на Държавния съвет на Народна република България от 16 януари 1990 г.

1950 - Създаден е Драматичният театър при Централния дом на Народната войска  (дн. Театър "Българска армия"). През 1952 г. става държавен театър и се преименува в Театър на Народната армия, а от 1958 г. - Театър на Въоръжените сили. От 1964 г. влиза в състава на Обединен театър - София (включващ още Театър "Трудов фронт" и Пернишкия театър), който от 1965 г. носи името Театър "Народна сцена". От 1966 г. възстановява статута си на централен военен културен институт и се нарича последователно Театър на армията "Народна сцена", Театър на Народната армия, от 1991 г. - Театър на Българската армия, от  2004 г. - Театър "Българска армия". С ПМС 237/21 декември 1999 г. преминава към Министерството на културата.

1979 - В София е открита първата Международна детска асамблея "Знаме на мира" с  девиз "Единство, творчество, красота" и основен принцип: "Всеки може да бъде творец в Асамблеята на мира". Асамблеята продължава до 25 август 1979 г. Организирана е по инициатива на председателя на Комитета за култура Людмила Живкова, а неин патрон и генералният директор на ЮНЕСКО Амаду Махтар М'Боу. Участват 1100 деца от България и 1094 деца от 76 страни, които имат способности  в изобразителното изкуство, литературата и музиката. Създаден е Световен детски и младежки парламент. По време на асамблеята е открит монументът "Знаме на мира", преименуван през април 1990 г. на "Камбаните". В най-високата част на монумента са вместени 7 големи камбани с тегло от 700 до 1000 кг, символ на седемте континента на планетата. На 30 август 1990 г. дейността на международното детско движение "Знаме на мира" е прекратена. През 1999 г. е създадена фондация "Людмила Живкова-Знаме на мира" - неправителствена организация, продължител на идеите на "Знаме на мира". Под различни форми фондацията "Людмила Живкова - Знаме на мира" организира прояви в духа на детската асамблея до 2006 г.

1982 - България установява дипломатически отношения с Ботсвана.

2005 - Народното събрание избира Сергей Станишев за министър-председател и одобрява предложения от него състав и структура на кабинета. Първото заседание на правителството е на 18 август 2005 г. Управлява до 27 юли 2009 г.

2005 - В Агенцията за приватизация е подписан договорът за приватизация на 95 процента от капитала на "Бояна филм" ЕАД. Новият собственик е "Ню имидж - България", филиал на американската компания "Ню имидж". Стойността на сделката е 6 250 000 евро.

2012 - В Русе е направена първата копка за изграждането на междусистемна газова връзка "Русе-Гюргево". Междусистемната газова връзка между България и Румъния, чието строителство от българска страна започва от Русе, е с обща дължина на тръбите 25 км. От тях 15,4 км ще минават през българска територия, 7,5 км - през румънска и 2,1 км - под река Дунав. Максималният капацитет е 1,5 млрд. кубически метра газ. Газовата връзка се изпълнява съвместно от "Булгартрансгаз"ЕАД и "Трансгаз"СА. Общата стойност е 23,8 млн. евро, от които 8,929 млн. евро - от Европейската комисия.

2013 - На управителя на рудник "Ораново" Валери Манов са връчени шест акта, съставени от областната Инспекция по труда в Благоевград. Проверки в мината са извършени след като на 16 юли 2013 г. при срутване на кална маса загиват четирима миньори. Инспекторите са констатирали немарливост и пропуски при осигуряването на безопасни условия на труд на миньорите. Към м. август 2013 г. въгледобивът е прекратен и рудникът е на авариен режим. Назначена е техническа експертиза. Води се досъдебно производство срещу неизвестен извършител за причиняване на смърт на едно или повече лица в резултат на немарливост.

2017 - Влиза в сила националният FSC стандарт за отговорно управление на горите. С това България се нарежда сред първите три държави в Европа (с Франция и Португалия), които разработват и въвеждат национални стандарти съгласно новите изисквания на Съветът за стопанисване на горите FSC (Forest Stewardship Council). За да бъде сертифицирана по FSC дадена гора, трябва определена площ от вековните гори да се оставят без стопанска и човешка намеса; да се опазват местообитанията на редки и застрашени от изчезване видове, както и самите видове; да се опазват водните течения чрез оставяне на буферни ивици по протежението им. Освен това трябва да не се секат биотопните дървета - дърветата с хралупи и с гнезда и други изисквания.

2019 - В Свети Влас официално е открита "Алея на олимпийската слава" от председателя на Българския олимпийски комитет Стефка Костадинова и председателя на фондация "Българска памет - Братя Диневи" Йордан Динев. В нея са поставени барелефите на 48 български спортисти, извоювали 52 златни олимпийски медала за България. Първият от тях е спечелен през 1956 г. в Мелбърн, Австралия, от състезателя по борба свободен стил Никола Станчев, а последният - от състезателката по гребане Румяна Нейкова през 2008 г. в Пекин, Китай.

2020 - Екипът на археолога проф. Николай Овчаров разкрива останките на уникален мавзолей-ротонда на епископите от 6-и век в скалния град Перперикон край Кърджали. Предполага се, че това е била богата резиденция на епископите на Родопите, чиито център е бил на Перперикон. Ротондата представлява монументална постройка, идеална окръжност с диаметър 7,50 м. Според предвижданията тя трябвало да се намира на около 50 метра западно от най-голямата църква през ранното християнство в Родопите, разкрита от същия екип през 2015-2016 г. и дълга почти 40 м,  украсена с  монументални колонади и каменна пластика.

2021 - Конституционният съд образува конституционно дело по искане на 55 народни представители за установяване на противоконституционност на Указ 129 на президента на Румен Радев за назначаването на Кирил Петков от 12 май 2021 г. за служебен министър на икономиката. Искането е да се установи ясно имал ли е двойно гражданство към момента на назначаването служебният министър на икономиката Кирил Петков.

На този ден по света:

1812 - Начало на Смоленското сражение срещу френската армия на Наполеон Бонапарт по време на Отечествената война в Русия (24 юни 1812-26 декември 1812). На 18 август 1812 г. гр. Смоленск е превзет от по-многочислената френска армия, която продължава настъплението си към руската столица Москва.

1896 - Открито е злато на река Клондайк в Канада - начало на "златната треска" (1897-1899).

1914 - Гр. Лиеж в Белгия е превзет от германската армия по време на Първата световна война (1914-1918). Боевете за превземането на града започват на 5 август 1914 г. Белгийската армия е принудена да отстъпи към Антверпен.

1920 - Основан е "Тирана", албански футболен клуб.

1960 - Обявена е независимостта на Кипър от Великобритания. Приета е конституция на страната. През 1878 г. е подписано тайно споразумение между Великобритания и Османската империя, което дава право на Великобритания да окупира Кипър в замяна на подкрепа на Великобритания за Османската империя срещу Русия на Берлинския конгрес (13 юни-13 юли 1878). По време на Първата световна война (1914-1918) Великобритания обявява Кипър за британска колония, което е признато от Османската империя с подписването на Лозанския договор на 24 юли 1923 г., определящ съвременните граници на Турция. След Втората световна война (1939-1945) по инициатива на Великобритания започват преговори с участието на Гърция, Турция и Кипър за бъдещия статут на Кипър. На 11 февруари 1959 г. в Цюрих, Швейцария, между Гърция и Турция и на 19 февруари 1959 г. в Лондон, Великобритания, между Великобритания, Гърция и Турция с участието на представители на гръцката и турската общност в Кипър, са подписани Цюрихско-Лондонските споразумения. Споразуменията са подкрепени с три договора - Договор за основаване, Договор за гаранциите и Договор за съюза. Те определят основата на бъдещото държавно устройство на острова. Съгласно споразуменията Великобритания запазва под своя юрисдикция двете военни бази „Акротири“ и „Декелия“, а Гърция и Турция получават правото да разполагат свои военни контигенти на острова. На 16 август 1960 г. е провъзгласена независимостта на Кипър и влиза в сила конституцията на страната. Гърция, Турция и Великобритания стават страни-гаранти за независимостта съгласно Договора за гаранциите от Цюрихско-Лондонските споразумения. В конституцията се регламентира поделянето на властта между двете етнически общности - на кипърските гърци и кипърските турци, в съотношение 3:1. Това дава на кипърските турци, които са 18 процента от населението, 30 процента представителство в държавните органи и институции. На 20 юли 1974 г. Турция навлиза с войските си на острова и окупира северната му част. Той е разделен на две части, като на 13 февруари 1975 г. е провъзгласена Турска федерирана държава в Кипър, призната само от Турция. След като Общото събрание на ООН приема резолюция за изтеглянето на турските войски от Кипър на 9 ноември 1978 г., която не е изпълнена, започват безрезултатни преговори между представители на кипърските гърци и кипърските турци за Кипър. На 15 ноември 1983 г. е провъзгласена т. нар. Севернокипърска турска република (СКТР), призната само от Турция. На 1 май 2004 г. Република Кипър е приета за член на Европейския съюз.

1968 - От военновъздушната база Ванденбърг, щата Калифорния, е изстреляна първата междуконтинентална балистична ракета "Минитмън III" (LGM-30G). Ракетата е разработена от американската компания "Боинг". От 17 април 1970 г. е част от въоръжението на военновъздушните сили на САЩ.

1990 - С указ на президента на СССР Михаил Горбачов е възстановено гражданството на съветския писател и правозащитник Александър Солженицин. Александър Солженицин е арестуван на 12 февруари 1974 г., на 13 февруари 1974 г. с решение на Президиума на Върховния съвет на СССР той е лишен от съветско гражданство и експулсиран от родината си. Живее във ФРГ, а след това до 1976 г. в Цюрих, Швейцария, когато напуска и заедно със семейството си се установява във ферма в малкия град Кавендиш, щат Върмънт, САЩ. В уединението на американското си изгнаничество той пише цикъл от исторически романи "Червеното колело" - епос от 5000 страници в три тома. Цикълът започва с "Август Четиринадесета", продължава с "Октомври Шестнадесета" (излязъл през 1986 г. във ФРГ) и завършва с "Март Седемнадесета". Реабилитацията на Солженицин в СССР става постепенно - през м. юли 1989 г. той отново е приет за член на Съюза на съветските писатели, на 16 август 1990 г. с декрет на президента Михаил Горбачов се възстановяват гражданските му права, а през м. септември 1991 г. генералният прокурор Николай Трубинин поднася извиненията си на Александър Солженицин за "неправомерните действия на бивши служители на прокуратурата на СССР" и оповестява отмяната на предявеното през 1974 г., срещу него обвинение в предателство на отечеството.

2002 - Генералният секретар на ООН Кофи Анан получава званието "Бусумуру" от краля на ашантите, един от най-влиятелните традиционни лидери в Гана. За първи път в историята това отличие се връчва на някой, който не е ашанти. Анан, който е от Гана, но e от народността фант, получава званието заради усилията си "в борбата срещу болестите, бедността и посегателствата срещу човешкото достойнство, както и като защитник на мира и единството в света".

2003 - Либия представя в ООН писмо, с което поема отговорността за атентата срещу самолет на американската компания "Пан Ам" над шотландския град Локърби през 1988 г. В документа Либия се разграничава от тероризма, обещава да сътрудничи в разследването на атентата и нарежда на централната си банка да изплати 2,7 млрд. долара компенсации за семействата на 270-те жертви.   

2004 - Близо 70 000 души протестират в Германия срещу планираните от властите реформи на системата за социална защита и на пазара на работна сила.

2007 - В Перу е регистрирано земетресение с магнитуд 8,0 по скалата на Рихтер. Епицентърът е на 145 км югоизточно от перуанската столица Лима, на дълбочина от 41 км. Регистрирани са два вторични труса - от 5,8 и 5,9 по скалата на Рихтер. Загиват 510 души, ранените са над 2000.

2012 - В гр. Лимасол, Кипър, от бижутериен магазин са откраднати златни часовници на стойност над 1 млн. евро. Обирът е първият по рода си на острова и е извършен в ранния следобед на централен булевард в града. Според първоначалния оглед е установена липсата на 67 златни часовници на известни марки.

2015 - Министър-председателят на Ирак Хайдер ал Абади намалява броя на постовете в правителството - до 22 от 33, като част от кампанията за борба с корупцията и лошото управление. Закрити са постовете на тримата заместник министър-председатели, министерствата на правата на човека, по въпросите на жените и на провинциите, както и поста на един държавен министър. 

2016 - По данни на Националното управление за аеронавтика и космически изследвания (НАСА) месец юли 2016 г. е бил най-топлият месец на Земята, откакто се води статистика. Данни за глобалната температура се събират от 1880 г. Специалисти на НАСА са изчислили, че юли 2016 г. е бил с 1,51 градуса по Фаренхайт (0,84 градуса по Целзий) по-топъл от средните стойности за периода от 1950 г. до 1980 г. Най-топлите известни месеци според данните на НАСА преди юли 2016 г. са били  юли 2011 г., юли 2015 г., юли 2009 г. и август 2014  г.

2017 - Влиза в сила Конвенцията Минамата относно живака, след като е ратифицирана от общо 50 държави. Конвенцията е подписана на 10 октомври 2013 г. в Кумамото, Япония, и целта й е да се осигури опазване на човешкото здраве и околната среда от емисии с антропогенен произход и изпускане на живак и живачни съединения. Предвид липсата на адекватен контрол на рисковете от употребата на живак и неговите съединения в глобален мащаб, е необходимо да се въведат хармонизирани мерки за предотвратяване и ограничаване излагането на хората и околната среда на неговото въздействие и координирани действия за ефективното решаване на проблемите, произтичащи от употребата и търговията с живак в световен план. Конвенцията Минамата разрешава употребата на живачни термометри до 2020 г., като при изключителни обстоятелства този срок може да бъде продължен до 2030 г. 

2018 - В Делхи, Индия,  на 93-годишна възраст умира бившият индийски министър-председател Атал Бихари Ваджпаи. Не само политик, но и поет, той е един от най-популярните лидери на управляващата хиндуистка националистическа партия "Бхаратия джаната" (Индийска народна партия) начело със сегашния министър-председател Нарендра Моди. Той разпорежда извършването на ядрените опити, превърнали Индия в ядрена сила.

2019 - По време на тържествена реч по повод 74-та годишнина от независимостта на Индонезия президентът на страната Джоко Видодо официално предлага на парламента план за преместване на столицата от Джакарта, намираща се на пренаселения о. Ява, на о. Калимантан (Борнео). На 2 август 2019 г. правителството утвърждава план за преместване на столицата, като проектът се оценява на 32,5 млрд. долара, а преместването се очаква да започне до 2024 г.Причините за преместването са уличните задръствания, честите наводнения и потъването на земята в Джакарта. Около 40 процента от Джакарта сега е под морското равнище и продължава да потъва.

2020 - Близо 10 000 студенти участват в демонстрация пред Паметника на демокрацията в Банкок, организирана от политическото движение "Свободен народ", създадено, за да обедини усилията си със студентската организация "Свободна младеж". Антиправителствените протестиращи искат от правителството да спре да сплашва гражданите, особено политическите противници, да изготви нова конституция и да разпусне парламента с цел по-демократична форма на управление.
Това е най-големият митинг в Тайланд след преврата от 2014 година, довел на власт министър-председателят ген. Прают Чан-оча.

2021 - Президентът на Нигерия Мухамаду Бухари подписва закон за реформа на националния енергиен сектор, който предвижда значителни промени във всеки аспект на производството на газ и петрол. Законът предвижда приватизация на най-голямата държавна петролна и газова компания в страната - Нигерийската национална петролна компания (NNPC) чрез преобразуването й в открито акционерно дружество. Общините, на територията на които се добиват петрол и газ, ще получават от добивните и транспортни компании 3 процента от съответните приходи. Установени са нови данъчни правила за инвестициите в търсене и развитие на нови находища. Въвежда се и система за контрол за постигане на по-голяма прозрачност на операциите в енергийния сектор. Нигерия е най-големият производител на петрол в Африка южно от Сахара.
  
Родени на този ден българи:

Магда Петканова, писателка, поетеса, сценарист и преводач (1900-1970).
Статистик в Министерството на железниците (1927-1929), коректор в Държавна печатница (1929-1932). Член на Съюза на българските писатели (1931) и на Клуба на жените писателки (1930-1947). Сътрудничила е на "Вестник на жената",  сп. "Демократически преглед", сп. "Изкуство и критика", сп. "Хиперион". Авторка е на книги със стихове и повести, сред които "Македонски песни" (1927, с подпис Магда Минева), "Изгубен камък" (1933), "Кавали свирят" (1939), "Стихотворения" (1939), "Стихотворения" (1958), "Една от нас" (стихове и пиеси, 1970), "Левски" (повест, 1957), и на пиесите "Царица Теодора" (1946), "Буна за земя" (1956), "Бунт за хляб и народна правда" (1961), "Самуил" (1961), на биографичния очерк "Райна княгиня" (1962), "Апостолът на свободата" (пиеса в 3 действия в стихове, 1966). Стихотворенията й "Ако зажалиш някой ден" и "Свещи ти запалих пред трона небесен" са претворени в песни. Сценаристка е на филма "Шибил" (1968, съвместно със Захари Жандов). Либретист е на оперите "Ивайло", "Левски", "Към пропаст", "Сеяч на дните, дето идват" и др. Превежда от полски, чешки и сърбохърватски либрета на оперите "Сватбата на Фигаро" (1943), "Русалка" (1951), "Роман в пералнята" (1951). Носителка на Наградата на Съюза на българските писатели за книгата й "Изгубен камък" (1933/1934) и за драмата "Царица Теодора" (1946), на орден "Кирил и Методий" първа степен (август 1960).

акад. Павел Попов (Павел Попов Миндоровски), растениевъд, селекционер (1902-1988).
Ръководител на Катедра "Растениевъдство" във Висшия селскостопански институт "Васил Коларов" (1949-1962), декан на Агрономо-лесовъден факултет на института (1949-1951) и негов ректор (1954-1962). Един от основателите и пръв председател на Държавна сортова комисия (1951-1957). Депутат в 7-ото и 8-ото Народно събрание (1976-1986). Селекционира над 30 сорта, мак, сусам, фъстъци, лук, пипер и пшеница. Автор е на над 250 научни труда. Лауреат на Димитровска награда (1951, 1978 - с колектив). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1959), на орден "Георги Димитров" (1962, 1968, 1972, 1982).

проф. Тянко Йорданов, учен географ, специалист по икономическа география (1914-2003).
Преподавател във Висшето училище за стопански и социални науки "Димитър А. Ценов" в Свищов (1947), в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (от 1948) и във Висшия икономически институт в София (от 1956). Един от създателите на телевизионното предаване на Българската телевизия "Атлас" и негов водещ (6 октомври 1968-1985). Автор е на "Към въпроса на икономическото райониране на България" (1954), "Изкуственото напояване в България" (1956), "Тракийска низина" (1956, в съавторство), "География на България. Т. 2. Икономическа география" (1961, в съавторство) и др. Изработва карти от "Атлас на Народна република България" (1973).

Йорданка Кузманова, актриса (1938).
Играла е в Драматичния театър "Стоян Бъчваров" във Варна (1960-1964), в Народния театър "Иван Вазов (1964-1966), в Народния театър за младежта (1966-1984) и от 1984 г. отново в Народния театър "Иван Вазов". Преподавателка по художествено слово във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" (1980-1983). Участвала е във филмите "Година от понеделници" (1977), "Пътят към София" (1979), "Двойникът" (1980), "Дами канят" (1980), "Мярка за неотклонение" (1983), "Семейство Карастоянови" (1983), "Лошо момче" (1992), "Стъклени очи" (2004), "Китайката" (2006), "Love.net" (2011) и др. Авторка е на  стихосбирката "Реалността, в която..." (лирика, 1997). Удостоена е със званието "Заслужил артист" (1974) и званието "Народен артист" (1983). Носителка на наградата на София за театрално изкуство (1982). Почетен гражданин на Харманли (2 май 2007).

Станка Шопова, политик (1954).
Секретар на Централния комитет (ЦК) на Димитровския комунистически младежки съюз (ДКМС) (1977-1981), първи секретар на ЦК на ДКМС (24 декември 1981-24 март 1986), член на ЦК на Българската комунистическа партия (БКП) (5 април 1986-8 декември 1989), секретар на Градския комитет на БКП в София (10 март 1986-21 юли 1989). Член на Държавния съвет (17 юни 1981-18 юни 1986). От 1998 г. е председател на фондация "Устойчиво развитие за България". Изпълнителен директор на Санаторно-оздравителният комплекс "Камчия" ЕАД (2004-2018). Носителка на наградата - златна статуетка на Славянския форум на изкуствата "Златен витяз" за изключителен принос за развитие на славянското изкуство (18 юни 2016), на руския орден "Дружба" заради големия й принос в подготовката и провеждането на Световното първенство по футбол през 2018 г. в Русия (6 февруари 2019).

Димитър Кюмюрджиев, български юрист и политик (1958).
Работил е като стажант съдия в Софийския окръжен съд, следовател в Софийска следствена служба и главен експерт в Главна прокуратура на Република България.
През 1997 г. е избран от Народното събрание за член на Комисията за защита на конкуренцията, където работи до 2003 г. Член на основния екип на България за преговори по присъединяване на страната към Европейския съюз като ръководител на работна група "Политика на конкуренцията" (1999-2003). Представител на България към Групата срещу корупцията на Съвета на Европа в Страсбург, Франция (1995-2000). От 2002 г. е преподавател в Софийския университет "Климент Охридски". Началник на политическия кабинет на министъра на външните работи (юли 2009-януари 2010). От 2010 г. е адвокат в Софийска адвокатска колегия. Заместник-министър на отбраната (11 декември 2014-29 юни 2016). От 29 юни 2016 г. е заместник-председател на Комисията за защита на конкуренцията. Автор е на над 20 научни публикации по проблемите на конкуренцията, прилагането на правилата на държавната помощ и международното правно сътрудничество.

Росен Барчовски, състезател по баскетбол и треньор (1960).
Бил е треньор на националния отбор по баскетбол за мъже. Заместник-министър на младежта и спорта (19 май 2021-4 октомври 2021).

Красимира Стоянова, оперна певица сопрано (1962).
Професионалният й дебют е с ролята на Джилда в операта "Риголето" от Джузепе Верди през 1995 г. в Софийската народна опера, където през следващите 4 години участва в постановки на оперите "Сватбата на Фигаро", "Идоменей", "Милосърдието на Тит" от Моцарт, "Еврейката" от Халеви, "Гуарани" и "Фоска" от Гомес. През 1998 г. е забелязана от директора на Щатсопера Виена (Австрия) Йоан Холендер, който я кани да стане солистка на операта. От 1999 г. до 2003 г. е солистка на Виенската Щатсопера, а от есента на 2003  г. до момента е постоянен гост - солист там. През 2003 г.  дебютира с ролята на Антония в операта "Хофманови разкази" от Офенбах на Залцбургския фестивал, където през годините е пяла в концерти под диригентството на Рикардо Мути, Зубин Мета, Марис Янсонс. Пяла е на сцените на Метрополитън опера и Карнеги хол в Ню Йорк (САЩ), Кралската опера "Ковънт гардън" и Роял Албърт хол в Лондон, (Великобритания) Миланската скала (Италия), Дойче опер и Концертхаус Берлин (Германия), Музиферайн и Концертхаус Виена (Австрия), Номори опера Токио (Япония), Театро Колон Буенос Аирес (Аржентина), Баварската опера Мюнхен (Германия) и др. Има записани над 10 диска с оперни арии в нейно изпълнение.  Обявена за "Музикант на годината" от предаването "Алегро виваче" на Блгарското национално радио (2007). Удостоена с почетното звание "Камерзенгерин" на Щатсопера Виена (октомври 2009). Носителка на наградата на Министерството на културата на България "Златен век" за изключителния й принос в оперното изкуство (20 април 2012). Удостоена със званието "доктор хонорис кауза" на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив (24 октомври 2015).  Носителка на наградата на Министерството на културата "Златен век" огърлие и грамота, за изключителен принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство (11 ноември 2019).

Борислав Сарафов, юрист, от 16 юни 2023 г. е изпълняващ функциите главен прокурор на България (1969).
Работи като следовател в Софийска окръжна следствена служба (дн. Окръжен следствен отдел) (1 февруари 1996-19 февруари 2001). Заместник-районен прокурор в Сливница (19 февруари-1 юни 2001). Прокурор в Софийска окръжна прокуратура (1 юни 2001-5 ноември 2006). Прокурор в отдел "Съдебен" на Върховна административна прокуратура  (6 ноември 2006-28 февруари 2007). Прокурор в отдел "Противодействие на организираната престъпност" на Върховна касационна прокуратура (1 март 2007-29 юни 2011). Ръководител на Апелативната специализирана прокуратура (30 юни 2011-17 януари 2017). От 18 януари 2013 г. той е заместник главен прокурор. На 6 декември 2017 г. е директор на Националната следствена служба. От 16 юни 2023 г. е изпълняващ функциите главен прокурор на България.

Теодор Салпаров, състезател по волейбол (1982).
С националния отбор по волейбол печели бронзов медал от Световното първенство през 2006 г. в Япония, бронзов медал от Световната купа през 2007 г. в Япония и бронзов медал от Европейското първенство през 2009 г. в Турция. Печели златен медал от Шампионската лига по волейбол през 2015 г., 2016 г. и 2017 г. с отбора на "Зенит" (Казан, Русия).

Георги Кенчадзе, български състезател по фигурно пързаляне от грузински произход (индивидуално) (1986).

Лери Кенчадзе, български състезател по фигурно пързаляне от грузински произход (спортни двойки) (1986).

Катрин Велкова, българска състезателка по художествена гимнастика (ансамбъл) и треньор (1991).
От Световото първенство през 2011 г. в Монпелие, Франция, печели един златен медал и два бронзови медала. От Световното първенство през 2010 г. в Москва, Русия, печели един бронзов медал. От Европейското първенство през 2012 г. в Русия печели един сребърен медал и един бронзов медал. На Олимпийските игри през 2012 г. с ансамбъла по художествена гимнастика е на 6-о място. Прекратява състезателната си кариера през 2012 г. От 2012 г. е главен треньор в основания от самата нея детски клуб по художествена гимнастика "Локомотив" (София).

На този ден са родени и:

Жоакин Жозе да Силва Шавиер, известен като Тирадентис, бразилски революционер (1746-1792).
Ръководи революционното движение "Инконфиденсия Минейра" (1789) за премахването на колониалното господство на Португалия. Национален герой на Бразилия. Екзекутиран на 21 април 1792 г.

Габриел Жонас Липман, френски физик (1845-1921).
Носител на Нобелова награда за физика за 1908 г. за неговия метод за възпроизвеждане на цветове по фотографски път, основан на явлението интерференция.

Захарий Палиашвили, грузински композитор (1871-1933).

Иван Билибин, руски художник график (1876-1942).

проф. Юрий Рьорих, руски лингвист, етнограф, пътешественик и изтоковед (1902-1960).
Участвал е в една от най-големите експедиции на 20 в., Трансазиатската експедиция, която започва от Гулмарг, Индия, минава през Ладак, Китай, СССР, Монголия, Тибет, Трансхималаите и завършва в Гангток, Индия (1925-1928).

Джон Уендъл Станли, американски биохимик и вирусолог (1904-1971).
Носител на Нобелова награда за химия за 1946 г. заедно с американския биохимик  Джон Хауард Нортропза получените от тях ензими и вирусни белтъци в чист вид. Другата половина от наградата получава американският биохимик Джеймс Съмнър за откритието му, че ензимите могат да кристализират.

Менахем Бегин, израелски политик (1913-1992).
От 1943 г. той е командир на военнизираната група "Иргун Цваи Леуми" ("Национална организация за борба"), която води въоръжена борба за създаването на Държавата Израел. През 1948 г. групата се трансформира в дясно движение "Херут" ("Свобода"). През 1973 г. той е избран за председател на новосъздадената дясна партия "Ликуд" ("Съюз"), в която се влива движението "Херут". Министър-председател на Израел (20 юни 1977-15 септември 1983). Носител на Нобелова награда за мир за 1978 г. заедно с президента на Египет Ануар Садат за Споразумението от Кемп Дейвид, първият мирен договор между Израел и арабска страна.

Чарлз Буковски (Хенри Чарлз Буковски), американски писател и поет (1920-1994).
Автор е на романите "Поща" (1971), "Фактотум" (1975), "Жени" (1978), "Всичко на масата" (1982), "Холивуд" (1989) и "Криминале" (1994), на сборници с разкази, сред които "На юг от никъде" (1973), "Гореща музика" (1983), "Най-красивата жена в града" (1983), "Отсъствието на героя" (2011) и др., както и на сборници с поезия, сред които "Присмехулнико, пожелай ми късмет" (1972), "Любовта е куче от ада" (1977) и др.

Хуари Бумедиен, алжирски политик (1925-1978).
Президент на Алжир (10 декември 1976-28 декември 1978).

Хелмут Ран, немски футболист (1929-2003).
Печели златен медал от Световното първенство през 1954 г. в Швейцария, с националния отбор по футбол. Във финала между ФРГ и Унгария Ран отбелязва 2 гола, включително и победния гол (мачът завършва 3:2).

Пиер Ришар (Пиер Ришар Морис Шарл Леополд Дефе), френски актьор и режисьор (1934).
Участвал е във филмите "Робинзон Крузо: Робинзон и Петкан"(2003), "Робинзон Крузо: Островът на Робинзон"(2003), "Без дом"(2000), "27 липсващи целувки"(2000), "Рецептите на влюбения готвач" (1997), "Игра на шах"(1994), "Кобилата на глупците" (1993), "Вляво от асансьора" (1988), "Бегълците" (1986), "Близнакът" (1984), "Съдбоносен съдружник" (1981), "Удар с чадър" (1980), "Това не съм аз, това е той" (1980), "Срамежлив съм, но се лекувам" (1978), "Играчката" (1976), "Завръщането на високия рус мъж" (1974), "Аз нищо не знам, но всичко ще разкажа" (1973), "Високият рус мъж с черната обувка" (1972), "Нещастията на Алфредо" (1972), "Разсеяният" (1970), "Блаженият Александър" (1967).

Мадона (ист. име Мадона Луиз Вероника Чиконе), американска певица, композитор, продуцент и актриса (1958).
Носителка на две награди "Златен глобус"  - през 1997 г. за най-добра женска роля за ролята на Евита във филма "Евита"  и през 2012 г. за най-оригинална песен за "Мастърпийс" от филма "W. E.". Носителка на наградата на Американското дружество на композиторите, авторите и музикалните издатели (1987, 1988, 1993, 2000). Носителка на музикалните награди "Грами" (1992, 1999, 2000, 2007, 2008).

Рулон Гарднър, американски състезател по борба - класически стил (1971).
Олимпийски шампион през 2000 г. в Сидни, Австралия. Печели бронзов медал от олимпийските игри през 2004 г. в Атина, Гърция. Световен шампион през 2001 г. в Патра, Гърция.

Роке Санта Крус, парагвайски футболист (1981).

Джолиън Лескот, английски футболист (1982).

Муса Сисоко, френски футболист (1989).

Това е денят на смъртта на:

Роберт Бунзен (Роберт Вилхелм Еберхард Бунзен), немски учен химик (1811-1899).
Има значителен принос в областта на органичната, минералната и аналитичната химия. Разработва метод за спектрален анализ, усъвършенства газовата горелка и др.

Жан Мартен Шарко, френски лекар невролог (1825-1893).
Един от основателите на модерната неврология. Той е първият, който през 1866 г. дава име и описва множествената склероза. В изучаването на това заболяване участва неговият колега и приятел Едме Вулпиан. Изследванията на Жан Мартен Шарко са повратна точка в разбирането на Паркинсоновата болест (1868-1881). Сред другите му постижения са разграничаването между ригидност, слабост и брадикинезия.

Луиджи Лаваца, италиански предприемач (1859-1949).
Основател на едноименната компания за кафе (1895).

Алексей Шахматов, руски езиковед (1864-1920).
Един от изследователите на старобългарския език.

Антонин Сова, чешки поет (1864-1928).

Ървинг Лангмюър, американски химик (1881-1957).
Носител на Нобелова награда за химия за 1932 г. за забележителните му открития и изследвания в областта на повърхностните явления.
 
Луи Жуве, френски актьор и режисьор (1887-1951).

Фридрих Земиш, немски шахматист (1896-1975).

Константин Кисимов, български актьор (1897-1965).
Играл е в Театър-Студия на Исак Даниел(1923-1924), а от 1924 г. - в Народния театър "Иван Вазов". Майстор на художественото слово. Изнася рецитали по творби на Иван Вазов, Пейо Яворов, Александър Пушкин, Михаил Лермонтов, Йохан Волфганг фон Гьоте и др. Участвал е във филмите "Грамада"(1936), "Изкупление" (1947), "Калин Орелът" (1950), "Под игото"(1952), "Героите на Шипка" (1955), "Хитър Петър" (1960), "Страхил войвода" (1958), "Вятърната мелница"(1961). Удостоен със званията "Народен артист" (1949) и "Герой на социалистическия труд" (май 1965). Носител на орден "Георги Димитров" (16 октомври 1964; 30 декември 1959). От 2000 г. Музикално-драматичният театър във Велико Търново носи неговото име.

Маргарет Мичъл, американска писателка (1900-1949).
Авторка е на романа "Отнесени от вихъра", публикуван на 30 юни 1936 г. На 3 май 1937 г. е удостоена с наградата "Пулицър". На 11 август 1949 г. е блъсната от пиян шофьор на такси на една от централните улици в Антланта. Умира 5 дни по-късно в болница.

Александър Лурия, съветски психолог (1902-1977).
Един от основателите на невропсихилогията.

Луиджи Дзампа, италиански режисьор (1905-1991).
Режисьор е на филмите "Да живееш в мир" (1947), "Трудни години" (1948), "Лесни години" (1953), "Римлянка" (1954), "Въпрос на чест" (1966) и др.

Славчо Васев, български писател, журналист и обществен деец (1906-1990).
Заместник главен редактор на в. "Заря" (1936-май 1944) и негов главен редактор (1944). Главен редактор на в. "Литературен фронт" (1954-април 1964). Председател на Съюза на българските журналисти (1956-март 1960). Директор на Народния театър "Иван Вазов" (април 1964-1966). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1959), на орден "Георги Димитров" (1966, 1976, 19 октомври 1986).

ген. Алфредо Стреснер, парагвайски политик (1912-2006).
Президент на Парагвай (3 май 1954-3 февруари 1989). Свален с военен преврат, получава политическо убежище в Бразилия и там живее до смъртта си.

Жоау Авеланж, бразилски спортист, футболен и спортен деец (1916-2016).
Бил е състезател плуване и по водна топка и е участвал два пъти на олимпийски игри - през 1936 г. в Берлин, Германия, и през 1952 г. в Хелзинки, Финландия. Президент на Бразилската спортна конфедерация (1958-1973). Президент на Международната федерация по футбол (ФИФА) (11 юни 1974-8 юни 1998). Член на Международния олимпийски комитет (МОК) (1963-2011). Почетен президент на ФИФА (8 юни 1998-2013). На негово име е наречен Олимпийският стадион в Рио де Жанейро, Бразилия.

фелдмаршал Иди Амин Дада, угандийски политик (1925-2003).
Президент на Уганда (25 януари 1971-11 април 1979). Иди Амин Дада е бивш шампион по бокс, взема властта в Уганда с военен преврат. През 1972 г. той изпраща в изгнание 40 000 азиатци, като казва, че Бог му е наредил да превърне Уганда в "страна на чернокожите". Известен с престъпленията си срещу народа на Уганда и масовите убийства, извършени с особена жестокост. По време на  управлението му в страната са избити над 400 000 души. През 1979 г. е прогонен в Либия. По-късно Саудитска Арабия му дава убежище в името на ислямското милосърдие, където и умира. Иди Амин Дада никога не е съден за престъпленията си. Уганда чества  свалянето на режима му като национален празник.

Елвис Пресли, американски певец, музикант и актьор (1935-1977).
Известен като "Краля на рокендрола" или само "Краля". До смъртта си е продал повече от 600 млн. сингли и албума. Първият му албум "Елвис Пресли" е издаден  през 1956 г. Същата година се снима и в киното -  във филма "Обичай ме нежно". Участвал е в още 32 филма, сред които "Затворнически рок" (1958), "Сини Хавай" (1961), "Да живее Лас Вегас" (1964) и др. Носител на три награди "Грами" (1967,1972,1974). Умира на 16 август 1977 г. от свръхдоза наркотици.

Венелин Пехливанов, български актьор (1936-2005).
Играл е в Драматичния театър "Стефан Киров" в Сливен, в Театър "Българска армия", в Народния театър "Иван Вазов", в театъра в Смолян. Пресъздал е над 150 роли в театъра, киното и телевизията. Удостоен със званието "Заслужил артист" (1980).

Андрей Миронов, съветски актьор и естраден певец (1941-1987).
Участвал е във филмите "Три плюс две" (1962), "Пази се от автомобила" (1966), "Диамантената ръка" (1968), "Старци-разбойници" (1971), "Невероятните приключения на италианците в Русия" (1974), "Сламената шапка" (1974), "Дванадесетте стола" (1976), "Човек от булеварда на Капуцините" (1987) и др. Народен артист на РСФСР (1980).

Арета Франклин, американска певица, известна като кралицата на соул музиката (1942-2018).
Първите си записи прави на 14-годишна възраст, първият й госпъл албум е издаден през 1956 г., а първият й албум, записан в звукозаписната компания "Колумбия", излиза през 1967 г. До края на 70-те години на 20-и век работи с "Атлантик рекърдс", след което с "Ариста Рекърдс". В 60-годишната си музикална кариера тя има записани общо 88 сингъли, които намират място в класациите на "Билборд", включително 77 в класацията Хот 100 на "Билборд" и 22 номер едно ритъм енд блус сингъла, превръщайки се в най-успешната жена творец в историята на класацията. Тя е първата жена, въведена в Залата на славата на рокендрола (1987). Сред най-известните й песни са I Say a Little Prayer (1968), Respect (1967) и You Make Me Feel Like а Natural Womаn (1967). Носителка на 18 награди "Грами", като 8 от тях печели в 8 поредни години - от 1968 г. до 1975 г. в категория за най-добро ар енд би вокално изпълнение. Носителка на Президентския медал на свободата (2005). На 9 февруари 2017 г. Арета Франклин обявява, че се оттегля от сцената. За последен път пее пред публика през ноември 2017 г. на събитие на фондацията на британския певец Елтън Джон за борба със СПИН.

Андрей Баюк, словенски политик (1943-2011).
Министър-председател на Словения (3 май 2000-17 ноември 2000). Министър на финансите (3 декември 2004-21 ноември 2008). Основател и пръв председател на християндемократическата партия "Нова Словения"(31 юли 2000-2008).

Пенка Стоянова, българска състезателка по баскетбол (1950-2019).
С националния отбор по баскетбол печели сребърен медал от Олимпийските игри през 1980 г. в Москва, СССР, и бронзов медал от Олимпийските игри през 1976 г. в Монреал, Канада. Участвала е в 8 европейски първенства, като печели сребърен медал през 1972 г. във Варна и бронзов медал през 1976 г. в Клермон Феран, Франция. Три пъти е била включвана в сборния отбор на Европа, на който е и капитан ((1972, 1976, 1981). Трикратна шампионка на България с отбора на "Марица" (Пловдив) през 1971 г., 1973 г. и 1974 г. За националния отбор има изиграни 380 мача. Пенка Стоянова е първата българска баскетболистка, която играе професионален баскетбол в чужбина, като състезателка на италианския отбор "Рома" (1981-1983). Два пъти е избирана за спортист Номер 1 на годината на Пловдив. Приключва спортната си кариера на 19 септември 1985 г. с бенефисен мач в Пловдив между националния тим на България и сборен отбор на Европа. Почетен гражданин на Карлово (1985). Почетен гражданин на Пловдив (2000). През 2007 г. е включена в списъка на Международната баскетболна федерация (ФИБА) от 35 състезатели, допринесли за развитието на световния баскетбол през второто петдесетилетие на 20-и век. Въведена в Международната зала на славата по баскетбол в Ноксвил, САЩ (2021, посмъртно). Тя става втората българка в Международната зала на славата след Ваня Войнова, въведена през 2007 г.

Петър Стоянов (Петър Кръстев Стоянов), български режисьор и политик (1952-2000).
Бил е режисьор в Нов драматичен театър "Сълза и смях". Депутат в 38-ото Народно събрание (7 май-16 август 2000).