site.btaКраят на Междусъюзническата война се слага с подписването на Договора за мир в Букурещ на 28 юли 1913 г.

На 28 юли 1913 г. е подписан Букурещкият мирен договор, с който се слага край на Междусъюзническата война. Договорът е подписан между Румъния, Сърбия, Гърция и Черна гора, от една страна, и България - от друга. Съгласно документа Румъния получава Южна Добруджа, Сърбия - Вардарска Македония, Гърция - Егейска Македония със Солун и Кавала, а България - Пиринска Македония и излаз на Бяло море на изток от устието на р. Места. 

Междусъюзническата война започва на 16 юни 1913 г.  между България и бившите ѝ съюзници от Балканския съюз - Сърбия, Гърция и Черна гора, към които се присъединяват Румъния и Османската империя. Войната е предизвикана от рязкото изостряне на противоречията между съюзниците след Първата балканска война (1912-1913). След включването на Румъния  и Османската империя във военните действия срещу България, българската армия е принудена да капитулира.  На 18 юли 1913 г. правителството на Васил Радославов иска примирие. 

БТА съобщава за подписването на Букурещкия договор в своя бюлетин от 27 и 28 юли 1913 г.:

Букурещ, 27 юли 1913 г.  Конференцията за мира държа тази заран последното си заседание. Сръбският делегат г-н Ристич прочете една декларация, в която се казва, че Сърбия си запазва правото да се обърне към Хагския съд за проучване на въпроса за обезщетението. Гръцкият делегат г-н Венизелос направи тождествена декларация.
След туй конференцията подкачи разискванията си върху членовете на договора. Чл. 5 относно демобилизацията биде приет. В чл. 6 за изпразнянето на българската територия от войските на воюващите държави се казва, че изпразнянето ще стане само след българската демобилизация. Членът биде приет. Чл. 7 се отнася до въпроса за превоза на войските по българска територия; прие се и той. Чл. 8 за военнопленниците и чл. 9 за ратификацията на договора бидоха също приети.
Преди свършването на разискванията, г-н Венизелос попита още веднъж българските делегати ще приемат ли декларацията за взаимна черковно-училищна свобода, който въпрос вчера бе оставен висящ. Г-н Радев заяви, че не може да разреши тутакси въпроса и съжалява, че по него не е постигнат резултат с всички балкански държави.
Сръбският делегат д-р Спалайкович съобщи, че въпросът за старосръбската граница, който беше спорен още от Берлинския конгрес е уреден.
Г-н Тончев прочете една декларация, в която се казва, че България желаела щото териториалната подялба да се извърши върху основата на народностите, обаче България приема съглашението, постигнато въз основа на фактическото положение и изказва надеждата, че силите ще се заинтересуват за съдбата на България по отношение дадените от нея жертви.
Гръцкият делегат г-н Политис заяви, че Гърция подписва договора с убеждението, че той е обоснован върху справедливото равновесие, а не върху фактическото положение.
Сръбският делегат д-р Спалайкович заяви, че договорът е дело на справедливост и на справедливо равновесие.
Председателят г-н Майореску каза, че се смята за тълкувател на единодушното мнение на конференцията, като изтъква, че направените декларации не отслабват и не омаломощават силата на сключения договор, с който се установява окончателният мир.
Заседанието се вдигна. Подписването на договора ще стане утре заран в 9 ч. и ще бъде последвано от молебен в съборната църква. Подписването на мира ще се оповести в града с топовни гърмежи.

***

Букурещ, 28 юли 1913 г. Пълномощниците за мира подписаха договора тази сутрин, в десет и половина часа. 

***

Букурещ, 28 юли 1913 г. Ето текста на договора за мира:

Негово величество царя на българите, от една стана, и техни величества кралете на Гърция, Черна Гора, Румъния и Сърбия, от друга, въодушевени от желанието за туряне край на съществуващото понастоящем между надлежните страни военно положение и с намерение за установяване на мир между техните народи подложени на такова дълго временно изпитание, решиха да сключат окончателен договор за мир. Речените владетели назначиха своите пълномощници /следват имената на пълномощниците/. След благополучното постигане на съгласие, биде решено:

Чл. 1. Между царя на българите и другите владетели, както и между техните наследници ще съществува мир и приятелство.

Чл. 2. Румъно-българската граница, оправена съгласно добавъчния протокол, ще тръгва от Дунава по-горе от Тутракан и ще стига до Черно море на юг от Екрене. Уговорено е категорично, че България ще събори най-късно в две години съществуващите свои укрепления в Русе и Шумен и в една 20-километрова зона около Балчик. Една смесена комисия ще извърши в 15 дни на самото място трасето на новата граница и подялбата на имотите, през които минава новата граница.

В случай на разногласие споровете ще се разрешават от арбитър като последна инстанция. 

Чл. 3. Сръбско-българската граница, определено съгласно чл. 9 от добавъчния протокол, ще тръгва от старата граници при планина Патарица и води раздела между Вардар и Струга с изключение, че горното течение на Струмица, остава в Сръбска територия. Границата ще стига до планината Беласица, дето ще допира до българо-гръцката граница. Една смесена комисия ще извърши в 15 дни новото трасе и подялбата на имотите, през които минава новата граница; в случай на разногласие последните ще се разрешават от арбитраж.

Чл. 4. Въпросите, отнасящи се до старата сръбско-българска граница, ще бъдат уредени според уговорените между страните съглашения съобразно добавъчния протокол.

Чл. 5. Гръцко-българската граница, определена съгласно чл. 9 от добавъчния протокол, ще тръгва от новата българо-сръбска граница по гребена на Беласица планина и ще достига до устието на река Места на Бялото море и дясно /предвижда се народна комисия и арбитраж, както в предидущите членове/. Категорично е уговорено, че България отсега се отказва от всякакви претенции над остров Крит. 

Чл. 6. Главните квартири на надлежните армии ще бъдат уведомени за подписването на договора. Българското правителство се задължава да демобилизира още на утринта своите войски, намиращи се на гарнизон в завзетата от войските на воюващите страни зона и да бъдат изпратени в друго място към старата българска територия, отдето ще могат да се върнат в своите обикновени гарнизони само подир изпразнянето на окупационната зона. 

Чл. 7. Изпразнянето на българската територия ще се започне тутакси след демобилизацията на Българската армия и ще бъде свършено най-късно в 15 дни. 

Чл. 8. През време на окупацията на българските територии, армиите,  спазвайки правото на реквизиция срещу плащане в брой, ще могат да си служат свободно с железниците за превозването на войските и мунициите си без даване на обезщетение на местните власти. Болните и ранените ще бъдат под охраната на речените армии. 

Чл. 9. Всички военнопленници ще бъдат повърнати по възможност най-скоро; на правителствата ще се представят перспективно сметки за преките разходи по издържането и лекуването на пленниците. 

Чл. 10. Настоящият договор ще бъде ратифициран и ратификациите му ще бъдат разменени в Букурещ в 15-дневен срок или, ако е възможно, по-скоро, в удостоверение на което, наследниците пълномощници го подписаха и подпечатаха.

Съставен в Букурещ на 28 юли /10 август/ 1913 година.

На 16 септември 1913 г. в Цариград е подписан договор между България и Османска империя, с който се уреждат отношенията между двете страни след поражението на България във войната. Според него освободената през Балканската война (1912-1913) Източна Тракия с Одрин остава под властта на Османската империя. В пределите на България са включени само Свиленградска, Царевска и Малкотърновска околии. 

БТА съобщава:

Цариград, 8 септември, 1913 г.  Турско-българският договор започва с една преговорна  формула, която гласи, че двамата владетели желаят да възстановят отношенията си върху трайни и здрави основи. Предговорът не съдържа изразът"„вечно приятелство“, както в Лондонския договор.

Чл. 1 установява известното вече трасе на границата. Чл. 2 урежда въпроса за поданството. Срок от четири години се дава на жителите от оставащите на България земи, след изтичането на който те ще емигрират или ще приемат българско поданство; през тези четири години населението не ще бъде задължено да отбива военна повинност. Чл. 3 се отнася до правата на мюсюлманите и техните общини; мюсюлманите ще имат същите граждански и практически права, както българите. Чл. 4 се отнася до вакъфите, които ще бъдат управлявани от мюсюлманските общини. Чл. 5 предвижда обща амнистия. Чл. 6 урежда въпроса за евакуирането на оставените на българите територии. Евакуирането ще стане в един срок от два месеца. Чл. 7 се отнася до размяната на пленниците, която ще се извърши един месец. Един член постановява, че лондонският договор остава в сила дотолкова, доколкото не е изменен от настоящия договор.

Въпросът за издигането и поддържането на паметници в бойните полета е изоставен. Договорът се придружава от няколко добавъчни протоколи, които обясняват членовете или уреждат второстепенни въпроси. Един от тези протоколи се отнася до заплащането на българското правителство на сумите по квитанциите издадени за извършените реквизиции през време на окупацията. 

***

Цариград, 16 септември, 1913 г.  Тъй като проекта на турско-българския договор за мира, който бе телеграфиран на 7 тоя месец, претърпя някои промени, окончателният текст на договора се състои от 17 члена. Срокът на изпразването на териториите, които остават на България, проектиран първоначално два месеца е бил намален на две седмици. Чрез конвенцията за мюфтиите, освен телеграфираните вече постановления, българското правителство се задължава да поддържа в размера предвиден от закона за Народното просвещение първоначални и средни училища за мюсюлманите, както и едно мюсюлманско училище за подготвяне на наместници на мюфтиите.
Протокол за вакъфите, които не зависят от мюсюлманските общини предвижда, че тия вакъфи ще продължават да зависят от  когото се следва.
Конвенцията за мюфтиите и спогодбата относително вакъфите се смятат като такива, които показват доброто разположение на България спрямо мюсюлманите.

***

Цариград, 16 септември 1913 г. Заключителното заседание на конференцията за мира се състоя всред атмосфера на интимност. Договорът биде подписан точно в 7 часа. Великият везир, който присъстваше на заседанието, произнесъл реч, в която поздравил делегатите, че са успели в дух на сговор и на примирителност да завършат в толкова малко време величавото дело на мира. Великият везир поздрави българските делегати и заяви, че е убеден, че подписването на мира открива нова ера на щастие и благоденствие за двата народа. Генерал Савов благодарил почти със същите думи и изказал същите пожелания. Г-н Тошев казал на турски: Иншаллах. Талаат бей почнал пръв да ръкопляска.