На 23 юли в италианското външно министерство в Рим се състоя по инициатива на италианския премиер Джорджа Мелони международна конференция, посветена на темата за миграцията и на развитието на регионите на произход и на транзит на миграционните вълни.
Във форума участваха петима държавни глави – на Тунис, Обединените арабски емирства, Мавритания, Либия и Кипър, осем премиери – на Етиопия, Египет, Малта, Йордания, Нигерия, Алжир, Ливан и Либия (освен президента на страната), осем министри на външните, или на вътрешните работи, или по миграционните въпроси, или на международното сътрудничество – на Саудитска Арабия, Мароко, Оман, Кувейт, Турция, Гърция, Катар, Бахрейн. На срещата ЕС беше представен от председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и от председателя на Европейския съвет Шарл Мишел. Присъстваше и Филипо Гранди, върховен комисар на ООН за бежанците, както и ръководителите на Международната организация по прехраната, на Банката за ислямско развитие, на Международната организация по миграциите, на Програмата за развитие към ООН, а също и представител на Банката за африканско развитие и директорката на отдела за Централна Азия на Международния валутен фонд.
Както става ясно от този списък, във форума в Рим участваха страните от ЕС на първа линия на миграционната вълна и страните от южния бряг на Средиземно море, през които транзитират мигрантите, основно тези от Субсахарска Африка. Участваха и страни от проблемни райони в Африка, от които потеглят мигранти, страни от Близкия изток, също източник на миграция, транзитен коридор за мигрантите или жертва на миграционната вълна. Сред участниците обаче имаше и богати страни от Персийския залив, които притежават нужните средства за инвестиции в развитието на страните на произход или на транзит на мигрантите.
Откакто дойде на власт преди 9 месеца, италианският премиер Джорджа Мелони постави като основен приоритет на управлението си борбата с потока от незаконни мигранти. Според нея години наред ЕС е в абсурдната ситуация да не решава сама кой да влезе на нейна територия, а такова решение да взимат трафикантите на мигранти. В крайна сметка в ЕС идват онези мигранти, които са намерили пари, за да платят за трафикантите. Веднъж дошли в ЕС, те са сякаш изоставени на произвола на съдбата, превръщат се в бреме за страните на първа линия, а другите страни спорят дали да ги приемат или не. В същото време ЕС, който има демографски проблеми и застаряващо население, се нуждае от мигранти за много отрасли на производството, обслужването и селското стопанство, но за целта именно съюзът трябва да има правото да избира кои мигранти имат компетенциите и подготвеността да отговорят на тези потребности и да ги привлече на територията си, а не да оставя на трафикантите да решават кой да влиза в Европа.
Отделно Мелони смята, че трябва да се работи със страните на произход и страните на транзит на мигрантите, така че на хората там се даде основно правото да не мигрират. За целта са нужни инвестиции в различни отрасли в тези страни, подпомагането им в борбата с трафика на мигранти, разработване на техните природни ресурси, на енергетиката им, на зеления преход, на новите технологии. Подпомагането на тези страни да се справят с бедността, с тероризма, с климатичните промени също трябва да е на дневен ред.
Всички тези виждания за миграцията Мелони представи на редица свои събеседници по време на редица международни форуми – срещите на върха на ЕС, срещата на Европейската политическа общност в Молдова, срещата на върха на Г-7 в Хирошима, срещата на върха на Съвета на Европа в Рейкявик, срещата на върха на НАТО в Литва. Темата за миграцията беше неизбежна при всяко гостуване на чужди лидери в Рим или при всяка официална визита на Мелони в други страни, като например в Германия и Швеция в началото на годината, във Франция през юни, в Либия, Тунис, Алжир, Индия, Обединените арабски емирства, Етиопия, Великобритания, Чехия и др.
По време на всички тези форуми и срещи Мелони неизменно говори за нейния „План Матей”. Той е кръстен на основателя на италианския енергиен гигант ЕНИ Енрико Матей, за когото се смята, че е установявал отношения на партньорска равнопоставеност със страните, в които е инвестирала неговата компания. Същата е и идеята на Мелони – в страните на произход на мигрантите да се инвестира в разнородни проекти за развитие, като се отчитат местните реалности, което ще позволи на тези страни да просперират и оттам да не тръгват мигранти към Европа. А на страните, през които транзитират мигранти, инвестициите биха позволили те да се справят на първо време с миграционните потоци.
„Планът Матей” включва намерения за инвестиции в областта на защитата на околната среда, диверсификацията на енергийните източници, ангажимент за подпомагане на развитието на възобновяемите енергии и нискоемисионните енергии в бъдещите партньорски страни. Мелони обяви по време на визитата си в Етиопия през април, че „Планът Матей” ще бъде представен в детайли през октомври по време на срещата на върха Италия-Африка, посочва АНСА.
Целта на правителството на Мелони в неговия подход по миграциония въпрос е да се изгради едно партньорство между равни, което да е дългосрочно и многоизмерно, базирано на солидарността между нациите, на уважението на техния суверенитет и на споделянето на отговорностите, обясниха италиански дипломатически източници в навечерието на конференцията в Рим на 23 юли. На европейско ниво вече има пълно разбиране за значимостта на страните от южното крайбрежие на Средиземно море и Африка, допълват източниците.
Като основа на изграждането на партньорство между ЕС и конкретни страни се посочва неотдавнашният подписан в Тунис меморандум за разбирателство между ЕС от една страна и тунизийския президент Каис Сайед от друга. Съгласно тази договорка ЕС ще отпусне на Тунис 105 милиона евро, предназначени да помогнат на властите на Тунис да спрат потеглянето на лодки с мигранти от Тунис към ЕС, в частност към Италия. Сумата ще бъде предназначена и за борба с трафикантите на мигранти. Споразумението предвижда и връщането в Тунис на тунизийски мигранти в нерегламентирано положение в ЕС, като и връщане от Тунис към техните страни на произход на мигранти от Субсахарска Африка. ЕС ще предостави кораби и дронове на тунизийската брегова охрана за операции по издирване и спасяване на мигранти в морето.
Този меморандум беше договорен след три визити на Мелони в Тунис. При две от тях тя беше придружавана от председателката на ЕК и от нидерландкия премиер Марк Рюте. Според дипломатически източници ЕС има планове за подобни споразумения и с Мароко и Египет. В съюза дори имало единство в разбирането, че със страните от Северна Африка трябва да се сътрудничи, дори и ако ЕС трябва да приеме факта, че те не са перфектни демокрации.
Ако се вземе например случаят с Тунис, от няколко години там президентът Каис Сайед е съсредоточил властта в ръцете си и е превърнал парламента в консултативен орган към президентството. Журналисти и опозиционери са задържани, а в последно време репресии има и срещу мигрантите от Субсахарска Африка, които търсят в Тунис по-добър живот. На 21 февруари президентът на Тунис заяви, че едва ли не тези мигранти ще подменят демографския модел на страната. Оттогава те са уволнявани от работните си места в Тунис или гонени от квартирите си, стават обект на обиди, тормоз, преследване. Това ги тласка да предприемат рисковано бягство към Европа. Според неправителствени организации като „Хюман райтс уоч”, тунизийските сили за сигурност извършват сериозни издевателства срещу тези мигранти. Правозащитниците говорят за побоища, произволни арести, колективни експулсирания, кражба на пари и на лични вещи, изгонване на мигрантите от жилищата им. Групи от мигранти от Субсахарска Африка в последно време били прехвърляни от тунизийските сили за сигурност в гранични райони до Либия и Алжир, където те били оставяни на произвола на съдбата, без храна и вода насред пустинята.
Към това се добавя и кризата в Тунис, която тласка самите тунизийци да бягат от родината си към Европа. Тунис се опитва да договори заем от близо 2 милиарда долара от Международния валутен фонд, но МВФ постави условия за отпускането им, окачествени от Сайед като диктати. Сред исканията на МВФ са преструктуриране на стотина тунизийски държавни компании, които са силно задлъжнели и отмяната на някои държавни субсидии за основни продукти. Сайед не иска да приеме тези условия, защото се опасява, че те ще доведат до бунтове в страната. Той дори успя да убеди в правотата на възраженията си Мелони, която в кулоарите на срещата на Г-7 в Хирошима през май намекна, че в даден момент човек трябва да се запита дали придържането към твърдите изисквания, а не към гъвкав и прагматичен подход, е правилното решение.
Съгласно договорката между ЕС и Тунис Брюксел би могъл да отпусне на Тунис и макрофинансова помощ, която би могла да достигне 900 милиона евро, но това ще стане, когато страната получи заема от МВФ. Брюксел би могъл да отпусне на Тунис и 150 милиона евро за бюджета на страната. За целта обаче ЕС и в частност Рим ще трябва да работят активно първо за отпускането на заема от МВФ за Тунис.
Стратегическото партньорство, установено между Тунис и ЕС, предвижда инвестиции в пет направления: макроикономическата стабилност, търговията, енергийния зелен преход, сближаването на народите, миграцията и мобилността. Предвижда се разширяване на обхвата на програмата за студентски обмен „Еразъм” и помощ от 65 милиона евро за 80 училища. Предвижда се също проект за подводен оптичен кабел и за електрически кабел, които да свързват двата бряга на Средиземно море, както и подкрепа за възобновяемите енергии в Тунис, който разполага с огромен потенциал, припомня Франс прес.
Всичко това на конференцията в Рим бе изтъкнато от италианските власти като пример за сътрудничество с цел постигане на развитие на дадена страна и превенция на миграцията, идваща от нея.
В словото си пред делегатите на форума на 23 юли Мелони заяви, че в италианската столица започва така нареченият Римски процес, който е преди всичко диалог между равни, базиран на взаимното уважение, защото между Европа и Средиземноморския регион не може да има отношения на конкуренция и конфликти, защото в действителност двете страни в този диалог имат много общи интереси. Тя подчерта, че със страните на произход и на транзит на мигрантите трябва да има партньорство в много измерения и за дълъг период от време, основано на уважението, а не на патерналистичния подход, базирано на солидарността, на уважението на суверенитета на всеки един от партньорите, предаде АНСА.
Италия и Европа имат нужда от имиграцията, но не можем да изпращаме сигнал, че ще бъдат възнаградени онези, който влизат незаконно в Европа, каза Мелони. Ако от една страна сме отворени към идеята да допускаме хората да влизат в нашите страни, но не се занимаваме със съдбата, която тези хора ще имат у нас, това не е солидарност, допълни Мелони. Тя подчерта, че масовата незаконна имиграция вреди на всички, с изключение на престъпните организации, които изпитват силата си на гърба на най-уязвимите хора. Нужен е общ ангажимент и повече сътрудничество за противопоставяне на трафикантските мрежи, акцентира министър-председателката.
На конференцията външният министър на Италия Антонио Таяни подчерта, че Рим винаги е искал да работи за това Средиземно море да не е гробище за мигранти, а да бъде един регион на мира и на прогреса. Той припомни, че трябва да се намери решение на корените на миграционния въпрос – климатични промени, тероризма, лечение на болестите, трафика на оръжия и дрога.
Фон дер Лайен от своя страна призова на форума в Рим за унищожаване на циничния бизнесмодел на трафикантите.
По време на форума участниците проведоха и редица двустранни срещи. Така например вътрешният министър на Италия се срещна с колегите си от Тунис и Саудитска Арабия, Мелони проведе срещи с президента на Тунис, а също и с премиерите на Алжир и Египет, Фон дер Лайен разговаря с Филипо Гранди, премиерът на Либия говори с президента на ОАЕ.....
Чуха се и интересни предложения. Президентът на Тунис призова за нов Международен валутен фонд, който ще доведе до една нова хуманна система, даваща надежда и благосъстояние за всички. Лидерите на страните от Магреб освен това призоваха техните държави да не бъдат превръщани в зони, в които ще се озоват блокирани мигрантите, идващи от други държави или връщани от ЕС.
На конференцията в Рим бе съобщено за създаване на фонд за финансиране на усилията за развитие на страните на произход и на транзит на мигрантите. ОАЕ обещаха вече 100 милиона евро за тази инициатива. Други конкретни суми за фонда ще бъдат обявени на бъдеща донорска конференция, но дата за нея засега не беше насрочена, посочва Франс 24.
Според данни на агенциите на ООН към 21 юли 83 439 незаконни мигранти са пристигнали по море в Италия, като повечето от тях потеглят от Тунис. Миналата година за същия период пристигналите в Италия са били едва 33 972. А в цяла Европа през първите шест месеца на настоящата година пристигналите мигранти по море са около 100 хиляди. Досега близо 1100 души са се удавили или се водят за изчезнали в Средиземно море по време на опити за миграция, предаде АНСА.
Международната конференция за миграцията и развитието, организирана от Рим, беше част от усилията във връзка с така нареченото от Мелони външно измерение на миграционния феномен.
Вътрешното измерение на феномена налага постигане на разбирателство между страните от ЕС относно реформата на приема на мигранти. Това изглежда трудна задача. На 8 юни министрите на вътрешните работи на страните членки на ЕС постигнаха в Люксембург съгласие за реформа на миграционната политика на блока. Съгласието беше в две направления. Първото предвижда установяването на така наречената задължителна, но гъвкава солидарност в грижите за кандидатите за убежище. Страните членки ще бъдат длъжни да приемат известен брой кандидати, пристигнали в страна, подложена на миграционен натиск, например от Италия. Ако откажат да го направят, те ще трябва да осигурят финансова подкрепа в размер на около 20 000 евро за всеки непреместен кандидат за убежище. Сумите ще бъдат внасяни в специален фонд. Второто направление, по което бе постигнато съгласие тогава, беше въвеждане на ускорена процедура за разглеждане на молбите за предоставяне на убежище в центрове, разположени на границите на ЕС, за мигранти, които статистически имат най-малко шансове да получат бежански статут. Тук се визират мигранти от Мароко, Алжир, Тунис, Сенегал, Бангладеш и Пакистан. Целта е да се улесни връщането на тези хора в страните им на произход или на транзит. Полша и Унгария веднага се противопоставиха на всичко това, припомня Франс прес. Реформата беше приета от вътрешните министри с квалифицирано мнозинство (тоест с подкрепа най-малко на 15 от 27 страни членки, представляващи най-малко 65 процента от общото население на ЕС). Предстоят сложни преговори с Европарламента с цел евентуално приемане на промените преди изборите за ЕП догодина.
На срещата на върха на ЕС в Брюксел в края на юни различията по темата за миграцията се откроиха силно и така и не се стигна до приемане на обща позиция по въпроса. Но тогава Мелони заяви, че разбира възраженията на Полша и на Унгария по вътрешното измерение на миграционния въпрос, а лидерите на двете страни приветстваха нейните усилия за работа по външното измерение на миграционния феномен.
А още през януари вътрешните министри от ЕС дадоха заявка да засилят връщането на незаконни мигранти към страните им на произход. Те изразиха намерение да въведат ограничения в издаването на визи за гражданите на страните, които не сътрудничат по въпроса, тоест не приемат връщаните мигранти. Засега само Гамбия е подложена на подобни санкции, а ЕК предложи въвеждане на подобни ограничения и за Ирак и Бангладеш.
Колкото до миграцията от Африка към ЕС, не бива да се забравя, че през март редица италиански представители, сред които външният министър Таяни, министърът на отбраната Гуидо Крозето и самата Мелони казаха, че безнаказаните действия на частната руска военна компания„Вагнер” в Африка тласкат много хора към незаконна миграция. За „Вагнер” се смята, че е активна в Мали, в Централноафриканската република, в Мозамбик, в Судан, в Либия, припомнят АНСА и Франс прес. Освен това „Вагнер” бяха активни и в Сирия, а доскоро те действаха и в Украйна. След опита за метеж на лидера на „Вангер” Евгений Пригожин неговите бойци се озоваха в Беларус, където неотдавна Пригожин им обеща ново пътуване до Африка.
В отговор на италианските обвинения през март срещу „Вагнер” във връзка с миграционната вълна Пригожин заяви тогава, че „Вагнер” не се занимава с мигранти и че италианските власти не са успели да се справят с миграционния проблем и си търсят изкупителна жертва. А италианският министър на отбраната Крозето, който беше определил действията на „Вагнер”, водещи до засилена миграция от Африка към Италия, като част от хибридна война срещу поддръжниците на Киев, какъвто е Рим, бе наречен тогава от Пригожин „кретен”, припомня АНСА.
/ПТА/
news.modal.text
