site.btaИнфекциозните болести трябва да бъдат извадени от пазарните механизми в здравеопазването, смята доц. д-р Спас Спасков

BOBSTH 08:15:01 07-04-2021
NT1236BO.001 08:15
здравеопазване - д-р Спас Спасков - интервю

Инфекциозните болести трябва да бъдат извадени от пазарните механизми в здравеопазването, смята доц. д-р Спас Спасков


Перник, 7 април /Елка Робева, БТА/
Пандемията от коронавирус показа, че има области от медицината, които трябва да бъдат извадени от т.нар. пазарни механизми в здравеопазването. Това коментира пред БТА бившият директор на болница "Пирогов" доц. д-р Спас Спасков. По думите му, инфекциозните отделения трябва да преминат на държавна издръжка, както епидемиологията. Изводът е продиктуван от нетрайния характер на инфекциозните болести. Има ситуации, в които е налице силно завишаване на ползването на инфекциозните отделения, както сега. В други моменти обаче, то е изключително ниско. Затова пазарният механизъм доста трудно би могъл да работи в такъв тип звена, смята д-р Спасков. Според него, е необходимо да се разграничат инфекциозните болести от тези с по-планов характер.
Не е ефективно развитието на хирургични звена във всички болници в страната, твърди още д-р Спасков. По думите му, спокойно може да се концентрират нуждаещи се от хирургична интервенция в определени звена, където ще има и по-висока квалификация на персонала, и възможност за много по-добро лечение на пациентите. "Подобен механизъм обаче, не работи добре при инфекциозните заболявания и трябва да се обърне внимание. Освен това, е необходимо да има и подготовка в страната за поемането на болни не само в инфекциозните отделения", посочи д-р Спасков. Повечето големи болници са формирали част от своя капацитет в полза на лекуване на коронавируса, допълни бившият директор на "Пирогов".
Много се заговори за разработване на клинични пътеки, които да са свързани с възстановяването на болните от COVID-19, каза д-р Спасков. Според него, това може да се случи и в извънболнични структури, като например курортни комплекси. Там се разгънаха именно такъв тип програми за възстановяване на пациенти, които са боледували от коронавирус, посочи лекарят.
Д-р Спасков е оптимист относно намирането на добро лекарство за коронавируса. Относно добилия популярност медикамент Ивермектин д-р Спасков посочи, че това е лекарство, одобрено за ветеринарна практика и все още не е извървяна процедурата за използването му в хуманната медицина.
По отношение на новите щамове д-р Спасков допуска, че е възможно съществуващите ваксини да не им въздействат. Според него, подобен факт ще доведе до създаване на нови и нови ваксини, което може да бъде постигнато много бързо от науката. Коронавирусът вероятно ще се превърне в инфекция, подобна на грипа, и ще се появява периодично, смята д-р Спасков. По думите му, като глобален проблемът най-вероятно ще бъде решен в рамките на година.

Следва цялото интервю:

Въпрос: Доц. д-р Спасков, какво показа на българското здравеопазване пандемията от коронавирус?
Отговор: Показа, че има области от медицината, които трябва да бъдат извадени от т.нар. пазарни механизми в здравеопазването. Имам предвид основно инфекциозните болести, тъй като те не носят траен характер във времето. Има ги, после ги няма и не е възможно да се разчита на лесно финансово решение на проблема в здравните заведения. Според мен, едно от нещата, които в бъдеще трябва да се променят, е изваждането до известна степен на инфекциозните болести от общата система на финансиране. То трябва да върви по друга система.

Въпрос: Каква например?
Отговор: Най-вероятно ще се мине към държавно издържане на тези звена. Както епидемиологията е на държавна издръжка, а не на пазарни механизми. По същия начин, според мен, трябва да бъдат финансирани инфекциозните болести. Досега инфекциозните отделения се издържат по механизмите на здравно-осигурителната каса. Пациентите, които преминават през тях носят приход, от който съответните звена се финансират. Има ситуации, в които е налице супер завишаване на ползването на инфекциозните отделения, както в случая. В други моменти обаче, то е изключително ниско. Затова пазарният механизъм доста трудно би могъл да работи в такъв тип звена.

Въпрос: В провинцията се закриха масово здравни заведения и сега в условията на пандемия хората нямаше къде да се лекуват. Софийските болници са пълни, поемат много малко пациенти от провинцията. Какво е решението на тази диспропорция?
Отговор: Трябва да разграничим инфекциозните болести от тези, които носят, да го нарека по-планов характер. Например, развитието на хирургични звена не е ефективно във всички болници в страната. Съвсем спокойно може да се концентрират такъв тип болни в определени звена, където ще има и по-висока квалификация на персонала, и възможност за много по-добро лечение на пациентите. Подобен механизъм при такъв вид заболявания работи много добре. Що се отнася обаче, до инфекциозните заболявания, както видяхме, той не работи добре и трябва да се обърне внимание. Освен това, е необходимо да има и подготовка в страната за поемането на болни не само в инфекциозните отделения. Това е, което се прави в повечето от големите болници. Те формираха част от своя болничен капацитет в полза на лекуване на коронавируса.

Въпрос: Много се говори за последствията от коронавируса. Колко дълъг е пост Ковидът?
Отговор: За съжаление при това заболяване 100-процентовото оздравяване върви сравнително бавно. Пациентите се изписват от болниците, но след това има един дълъг период, в който те не се чувстват 100 процента възстановени. Поради тази причина много се заговори за разработване на клинични пътеки, които да отговорят на това изискване на живота и да са свързани с възстановяването на този тип болни. Има се предвид и места в извънболнични структури. Например, в курортни комплекси се разгънаха именно такъв тип програми за възстановяване на пациенти, които са боледували от коронавирус.

Въпрос: Има ли надежда за лекарство срещу коронавирус? Вече се появиха съобщения от различни страни.
Отговор: При всяко положение. В света се работи толкова активно за намиране на добро лекарство за коронавируса, така както се работеше и за създаването на ваксина. Вече има ваксини, което от своя страна създават условия за тотално решаване на проблема с тази инфекция. Аз съм оптимист. Смятам, че скоро ще има и лекарство.

Въпрос: Какво се случи с добилия популярност медикамент Ивермектин?
Отговор: Там е необходим много по-сериозен подход, тъй като това е лекарство, което е одобрено за ветеринарна практика. За да се стигне до използването на едно лекарство в хуманната медицина, не е просто експеримент. Има много сложна процедура, която трябва да се извърви.

Въпрос: Ваксините ще ни предпазят ли от новите щамове?
Отговор: Аз съм убеден, че в голяма степен проблемът ще бъде решен чрез ваксинацията. Напълно е възможно с появата на нови щамове, за които тези ваксини не могат да въздействат, да доведе до работа с нови и нови ваксини. Видя се, че в тази посока медицинската наука реагира много бързо. Дори да се наложи за новите щамове да има ваксини, това може да бъде постигнато много бързо.

Въпрос: Колко дълго ще живеем с вируса, според Вас?
Отговор: Няма да бъде кратко. Все едно да питаме кога ще изчезне грипът. Грипът не изчезва. Най-вероятно ще се превърне в инфекция, подобна на грипа и ще ни тормози периодично. Като глобален проблем обаче очаквам да бъде решен в рамките на година.

Въпрос: Колко дълга е защитата на антителата? Все още няма ясен отговор на този въпрос.
Отговор: Няма ясен отговор, тъй като не е минало достатъчно време. Сравнително отскоро се правят ваксините, не може да се определи точно кога ще се изчерпа този имунитет. При всяко положение, когато това се случи, разполагайки с ваксината, ще имаме възможност да се имунизираме. Поради тази причина мисля, че проблемът с това заболяване след година - две ще се превърне в нещо, което е по подобие на грипа.
/НТ/