site.btaВсе повече нови винарски изби засаждат собствени лозови масиви, каза енологът Станимир Стоянов

Все повече нови винарски изби засаждат собствени лозови масиви, коментира за БТА Станимир Стоянов, председател на Съюза на енолозите в България.

Той посочи, че през последните години сортовата структура на лозите е много разнообразна, тя включва традиционните сортове, но има и новосъздадени, предвид новите климатични условия. Стоянов прогнозира, че в бъдеще ще има много вина, произведени от хибридни сортове. Хибридните сортове грозде са по-устойчиви на болести, на засушаване и на по-високи температури. "В лозарско отношение предстоят интересни години, но не много лесни", посочи енологът.

Съществуващите лозови насаждения у нас са разположени върху 40 000 хектара земя, уточни проф. Пламен Моллов, ректор на Университета по хранителни технологии в Пловдив. Трудностите за бранша са много и от различно естество, защото през последните десетина години в сектора е налице голяма трансформация, уточни той. Стари предприятия с големи производствени мощности излизат от пазара, защото стават неефективни и неконкурентни, в същото време възникват много нови малки изби и компании, които се борят за съществуване, но с по-малки ресурси. Те залагат на винения туризъм, но на този етап той не е много развит, затова трябва да се помисли как този сегмент от туризма в България може да бъде популяризиран, коментира специалистът.

По данни на Българската винарска камара от 2012 година у нас са били регистрирани 160 винарски изби, заедно със старите големи предприятия. В момента техният брой е 360, това говори за два пъти нарастване на регистрираните фирми, които се занимават с лозарство и винарство, но това са предимно малки семейни изби. Още след третата година от своето основаване те започват да чувстват сериозни трудности в оцеляването, защото винарския бизнес е сложен, коментира той. Лозарството е "фабрика на открито", която зависи от климатичните условия. Не всяка година е достатъчно добра, за да се поддържа добро и постоянно качество, затова са нужни резерви, за да коригираш виното, когато то не е станало по най-добрия начин. Това за малките фирми е много трудно, а същевременно те търсят ценовия сегмент на висококачествените вина, каза проф. Моллов.

По думите му това е причината да оцеляват компании, чиито собственици имат и страничен бизнес, който балансира трудностите. Другият вариант за оцеляване на хората, заети в бранша, е обединението на винарски изби на регионален принцип, защитаващ произвеждан конкретен сорт. Такъв опит вече имат лозарите в Петричко и региона, обединени около сорта "Широка Мелнишка", уточни проф. Моллов. Според енолога Станимир Стоянов структурата на винопроизводството се променя, затова е важен и новият подход към този бизнес.

Двамата бяха гости на тържествата, посветени на празника Трифон Зарезан в Сухиндол, където през 1909 година е създадена най-старата лозаро-винарска кооперация в България.