site.btaМетоди Йорданов: "Изпитвам доза възхищение и тревожност от младото поколение"

Методи Йорданов е заместник-директор на дирекция "Информация за чужбина".  Завършва средното и висшето си образование в САЩ. Връща се в България през 2011 г., когато започва и професионалният му път в БТА. 

Как се решихте да скочите от специалността биомедицина до журналист в БТА? 
След като поработих в САЩ, където завърших средното и висшето си образование, реших да се върна в България в началото на 2011 г. Попаднах в БТА почти случайно на стаж, който трая няколко месеца, но екипът и естеството на работа ме плениха до степен да остана. И така от стажант днес съм заместник директор на дирекция ИНФЧ, където намерих своето място. 
 
От колко години работите в БТА? 
- От 14 години. 
 
Каква е спецификата на работата Ви в ИНФЧ? Какви са разликите спрямо другия отдел с работа между английски и български език, МИНФ? 
- Естеството на работа в ИНФЧ е доста специфично от гледна точка на това, че ние представяме новините в България пред останалия свят. Представяме бекграунд на събитията, обясняваме кой кой е и защо казва, това което казва. Стараем се да подбираме важното от случващото се тук за чужбина, откъдето идва наименованието ИНФЧ (Информация за чужбина). Търсим балансиран подход, като целим да представим всички страни и гледни точки.  
Разликата между нас и МИНФ (Международна информация) е, че ние предаваме отвътре навън, докато МИНФ предават от вън навътре. Винаги съм се възхищавал на това как колегите от МИНФ съумяват да изберат важното и синтезират световните новини на разбираем език и да ги предадат на българските читатели. Ние правим същото, но в обратна посока. 

Разкажете ни малко за екипа на ИНФЧ през годините и работната атмосфера 
- Когато започнах като стажант и преводач в ИНФЧ имах късмета да бъда обучаван от „стари“ кадри на БТА, за които професията е призвание.  Обясниха ми много неща относно как се пише дописка, кое е важно и кое не, как да редактирам. Тук бих искал да спомена Заро Николов, Ицо Воденов, Любо Гигов, Надя Филипова, Бистра Рушкова, Диди Дуковска, покойните Жечка Димитрова и Аги Маринова, наред с немалко други колеги, от които имах привилегията да се науча на „занаят“. През годните атмосферата успя да се запази колегиална и продължаваме да се стараем количеството да не е за сметка на качеството.

Изпълнявате роля и на ментор на стажанти в ИНФЧ. Какво научавате от младото поколение? 

- Изпитвам доза възхищение и тревожност от младото поколение. 20-ина годишните днес имате щастието да не сте отраснали в тежки времена на трансформации и кризи, като рухването на тоталитарния строй, преходът през 90-те години в България, финансовата криза от 2008, което ви прави по-самоуверени и отстояващи интересите си. Затова мога само да ви се възхищавам. 
 
Вие сте по-дигитални от моето поколение, което бе първото израснало с интернет, по-интуитивни в много аспекти и това ви прави по-адаптивни. А да бъдеш адаптивен ще е може би най-ценното качество за един човек в близкото бъдеще, което се променя със светкавични темпове. 
 
Тревожи ме това, че губите уменията си да се социализирате на живо за сметка на онлайн общуването. Мнозина от вас живеете в дигитални балони, създадени от алгоритми, които изкривяват реалността.        
 
За мен е интересно да работя и бъда ментор на млади хора, защото, както вие от мен, така и аз се уча от вас. 

Младите използват изкуствен интелект в много сфери. Вие правите ли го и ако да, колко често и как? 

- Изкуственият интелект (ИИ) навлезе много рязко последните две-три години. Ползваме го за превод и обработка на текст, но при условие, че всичко се проверява от редактор (човек), защото ИИ е далеч от съвършен и има склонност да „предобря“ нещата. Имам доста случаи,  в които съм го хващал да си измисля цели цитати и изречения, които отсъстват от оригиналния текст, но се връзват идеално с контекста. Бидейки националната информационна агенция на България, не можем да си позволим. Недопустимо е да пишем, че някой е казал нещо, без да го е казал, колкото и красиво да се връзва със статията. 

Как са се променили подхода и нагласата към обучаването на млади кадри в БТА сега спрямо Вашите първи стъпки в агенцията? 
- Не бих казал, че има особена промяна в общуването с младите кадри в БТА спрямо времето, когато аз бях такъв. Може би съм имал късмета да попадна на „читави“ хора. 
Йерархичността така и не успя да се наложи в нашата дирекция в буквалния си смисъл. За мен общуването с нови колеги почива върху тезата, че всеки има какво да научи от другия и сме тук, за да си помогнем и свършим работа. 

С три думи - какво за Вас е БТА?
- За мен БТА е школа, от която, стига да иска, човек може да вземе много.