site.btaБолградският музей в Украйна представи информация за традиционните покривала за глава на българките в Бесарабия

Традицията на носене на кърпи и шалове за глава от жените в българските общности в Бесарабия беше представена в нова публикация от поредицата „Експонатите разказват“ на Болградския историко-етнографски музей в Украйна.

В материала се подчертава, че в миналото жените винаги е трябвало да ходят с покрита глава, независимо дали са омъжени или неомъжени. Кърпата за глава е била не само практична част от облеклото, но и символ на скромност, семейно положение и принадлежност към общността.

Музеят разказва, че омъжените жени първо са увивали плитките си с триъгълна бяла кърпа, наричана „връзка“, а върху нея поставяли по-голяма кърпа или шал. Ежедневните кърпи били изработени от памук или фина вълна. Едноцветният вариант без орнаменти бил наричан „барес“, докато „кърпа“ имала цветен флорален мотив. Някои кърпи били украсени само по краищата, а други – изцяло покрити с шарки, използвани предимно при тържества.

В различните села в Бесарабия кърпите се връзвали по различен начин, което често било белег на местна идентичност. При празнични случаи жените украсявали главите си с градински или саксийни цветя. През зимата се използвали ръчно изработени изкуствени цветя, които се прикрепяли зад ушите и на темето, споделиха още от екипа на музея.

Според информация, публикувана от Болградския историко-етнографски музей в Украйна, особено характерен за българските общности в Бесарабия е бил обичаят по време на вечерни събирания, известни като „сидянки“, когато девойките се появявали с цветя, прикрепени зад двете уши. Цветята, поставени върху темето, нерядко символизирали броя на младежите, проявили интерес към момичето.

„Ако носела само едно цвете, то задължително било поставяно зад дясното ухо. В някои случаи цветята били обект на игриви действия – можели да бъдат взети от младеж, проявяващ симпатия, или предадени чрез приятелка на девойката", се споменава още в публикацията. 

Както БТА писа, град Болград е административен център на Болградския район в рамките на административно-териториалната реформа от 17 юли 2020 г. В района влизат 10 общини, в които над 60% от населението е българско.