site.btaАнна Войтович, директор на Дома за детското творчество: Да бъдеш българка в Молдова означава не само произход, но и съзнателен избор

Да бъдеш българка в Молдова означава не само произход, но и съзнателен избор, памет и отговорност към езика и традициите. Това коментира за рубриката „БГ Свят“ на БТА директорът на Дома за детското творчество в район Тараклия Анна Войтович. Разговорът с нея е част от поредицата „Гласовете на жените от район Тараклия“ по повод Международния ден на жената – 8 март.

Да бъдеш българка в Молдова

„Аз съм българка и това в моя живот означава не просто произход, а усещане, памет и избор. Това означава, че нося в себе си езика, традициите, песните и обичаите на своя народ. За мен е важно да връзвам мартеница на 1 март, да казвам „Честита Баба Марта“ и да почитам 24 май – Деня на българската писменост и култура. Аз съм българка и това означава, че съм силна, решителна, пазителка на дома и активна част от обществото. Моят избор е да пазя езика си, да предавам традициите и да се гордея със своята идентичност. Предаването става не чрез задължение, а чрез любов. Когато децата виждат, че възрастните се гордеят с езика си, пеят народни песни и пазят традициите – те естествено ги приемат като част от себе си“, заявява Анна Войтович. 

Жената между професията и семейството

Тя разказва, че обикновеният ѝ ден е изпълнен с динамика, творчество и грижа – както в професионален, така и в личен план. „Денят ми започва рано. Преди всичко е семейството – закуска, кратък разговор, насърчителна дума. След това следва преглед на програмата за деня, репетиции, срещи, подготовка на материали. Съчетавам всичките си роли – организатор и майка, съпруга и баба – чрез добро планиране и вътрешно спокойствие. Успявам благодарение на добра организация и ясни приоритети, на подкрепата на близките и на любовта към това, което правя“.

Анна Войтович споделя, че най-важните ценности и уроци, които се стреми да предаде, са любовта и добротата. „Това е основата. Човек трябва да бъде състрадателен, да уважава хората около себе си и да помага, да разбира, че силата не е в строгостта, а в човечността. Работя с деца и младежи и искам да им предам уважение към семейството и възрастните, към учителите и труда, към родината и езика. Уча децата да ценят образованието и духовното развитие, да се изразяват свободно чрез песен, танц и слово, да имат смелостта да излязат на сцена и да вярват в себе си“.

Ролята на жената в общността

Директорът на Дома за детското творчество в район Тараклия е на мнение, че ролята на жената е в съхраняването на културната идентичност – в семейството именно жената най-често предава първите думи, приказки и песни. „Българският език се съхранява не само в училище, а у дома – в ежедневните разговори, в нежната майчина реч. Жената пази обичаите – меси обредния хляб, връзва мартеници за Баба Марта, организира празниците. Тя предава рецепти, песни и ритуали от поколение на поколение. Според мен ролята на жената не е просто традиционна, а мисия – да бъде мост между миналото и бъдещето. В малка, но силна общност като българската в Тараклия именно жените често са сърцето, което поддържа живи езика, културата и духа. Мястото на жената в обществения живот на район Тараклия през последните години се промени значително – от традиционно фокусирано върху дома и семейството към по-активна, видима и влиятелна роля в обществения, културния и професионалния живот. Днес много жени са ръководители на училища, организации и творчески състави, организаторки на събития и празници, активни членове на културни общности, ръководителки на проекти и експертки в различни сфери. Те все по-често участват в обществени дискусии и инициативи, които имат значение за бъдещето на нашата общност“.

Сила чрез изпитанията

„В живота на всеки човек има моменти, които го изпитват – не само на търпение, но и на вяра“ - коментира Анна Войтович. Тя споделя, че едно от най-големите ѝ изпитания е периодът, в който трябва едновременно да се справя с професионални отговорности и лични трудности. „Имаше дни, в които умората беше по-силна от ентусиазма. Но именно тогава разбрах, че силата не означава да не се уморяваш или да не се страхуваш. Силата означава да продължиш въпреки съмнението и трудностите. Най-голяма вътрешна сила усещам, когато виждам резултатите от труда си. Когато дете, което е било притеснено и несигурно, излезе уверено на сцената – тогава разбирам, че усилията ми имат смисъл. Увереността идва не от това, че всичко е лесно, а от това, че знам коя съм и какво защитавам. Моята увереност не е шумна – тя е тиха, устойчива и идва от опита, труда и вярата“.

Послание към младите

Войтович отправя и послания към младите момичета: „Скъпи момичета, преди всичко ви съветвам да вярвате в себе си. Не позволявайте на съмненията или чуждите очаквания да определят вашия път. Образованието е вашата сила – знанието отваря врати. Не се страхувайте да мечтаете смело. Дори да изберете да учите или работите далеч от родния край, носете със себе си увереността, че произходът ви е богатство. Истинският успех не се измерва само с титли и позиции. Вярвайте, че можете да бъдете едновременно модерни, образовани и верни на своите корени. Именно така се изгражда силна личност и силна общност“.