Депутатите задължиха служебния кабинет да внесе в НС проектозакон за ратификация присъединяването на България към Устава на Съвета за мир
Депутатите задължиха служебното правителство да внесе в Народното събрание проект на закон за ратифициране на присъединяването на България, като държава основател, към Устава на Съвета за мира, създаден по инициатива на САЩ.
Предложението подкрепиха 100 депутати - ГЕРБ-СДС, "ДПС-Ново начало", "Има такъв народ" и петима нечленуващи в група народни представители. Против бяха 54 депутати - "Продължаваме промяната-Демократична България", "Възраждане", "БСП-Обединена левица" и "Величие". С "въздържал се" гласува един депутат от "Възраждане" и двама от МЕЧ. "Алианс за права и свободи" не участваха в гласуването.
Проектът на закон да бъде внесен в Народното събрание за ратификация, предвижда още решението. А министърът на външните работи трябва да обнародва в „Държавен вестник“ закона в 15-дневен срок от датата на влизането му в сила.
За присъединяването на страната ни към Съвета за мир под патронажа на Съединените американски щати и президента Тръмп съобщи тогавашният министър-председател в оставка Росен Желязков на 22 януари.
Днес служебният премиер Андрей Гюров обяви, че ако такова решение бъде прието, Министерският съвет ще сезира Конституционния съд. Трябва да е ясно, че това служебно правителство няма да се води от такива действия, категоричен е той.
Според Васил Пандов, “Продължаваме промяната-Демократична България“, процедурата е абсолютно нелегитимна и има предложение за решение на НС, което е в противоречие с практиката на Конституционния съд. Парламентът не може да каже на правителството дали да внесе един закон за ратификация, обясни той. По думите му такова проекторешение е правен абсурд. Освен това самото решение на МС, с което се присъединяваме към Съвета, не е разсекретено, ние не знаем какво пише в него, т.е. ще ратифицираме нещо, което не знаем какво е, няма го автентичният текст, допълни Пандов. Йордан Иванов от ПП-ДБ отбеляза, че самите Съединени щати още не са го ратифицирали, а ние "тичаме пред вятъра". Това действие според него рискувало реално да постави България в опасна изолация. Къде се намираме ние, когато Европа се събужда, когато има промяна на архитектурата на сигурност, ние започваме да седим на два стола, коментира депутатът. По такива важни решение не може НС, което си отива след няколко дни, да гласува, смятат от ПП-ДБ.
Искаме просто един подписан договор да бъде внесен в Народното събрание (НС), да го разгледаме, нищо повече, обясни Йордан Цонев от "ДПС-Ново начало“. Станислав Анастасов ("ДПС-Ново начало") обърна внимание, че повечето от половината страни, присъединили се към Съвета, са от нашия по-широк регион, страни, които имат отношение към сигурността, мира, търговията. А колежката му Искра Михайлова поясни, че целта на парламентарната им група е да има действаща организация, която да се противопоставя на всички опити за провокиране на военни действия, да поема отговорност за възстановяване и ново изграждане на тези региони, които в момента страдат. По думите ѝ бъдещето на България не може да бъде отделно, различно, от това, което се случва в света.
Бившият външен министър в кабинета "Желязков" Георг Георгиев (ГЕРБ-СДС) разясни, че няма споразумение за присъединяване, а България е подкрепила и се е присъединила към Устава на Съвета за мир. ЕС няма обща единна позиция по темата, изтъкна още бившият външен министър.
Председателят на ПГ на "БСП-Обединена левица“ Наталия Киселова подчерта, че не е допустимо със свой акт НС да задължи правителството да внесе проект на закон за ратификация. Има две решения в това отношение на КС, едното е за характера на актовете и правните последици, обясни Киселова. В този смисъл НС не е орган, който може да изземе компетентност, категорична е тя. Наталия Киселова попита и защо комисията по отбрана се е произнесла по проекта на решение, а не външната комисия, тъй като става въпрос за присъединяване към международна организация. Това не е от нейната компетентност, подчерта депутатът. Габриел Вълков допълни, че според левицата участието на България в Съвета за мир е в противоречие с принципите на международната политика и устава на ООН. Важен въпрос е дали служебно правителство и Народно събрание с изчерпано доверие може да взима решение по този въпрос, посочи той.
Репортер – Нелли Желева
Кадри – БНТ
/ЕХ/