site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 22 юни в историята

22 юни 2024 г., събота, 25-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. свщмчк Евсевий, еп. Самосатски. Св. мчци Галактион и Юлиания. (Задушница).

В съботния ден преди християнския празник Петдесетница се отбелязва задушница, известна като Черешова задушница. Свързана е с поверието за прибирането на душите на всички покойници, които са били на свобода след Велики четвъртък. Православната църква е установила на този ден специално богослужение в памет на починалите християни. В памет на покойниците, наред с молитвите, вярващите правят общи трапези на Черешова задушница. Приготвят се жито, хляб, вино, плодове и други храни, които се раздават. Житото символизира възкресението, а хлябът - Исус Христос. На Черешова задушница християните посещават гробовете на близките си покойници, почистват ги, прекадяват, преливат ги с вода и с червено вино. Запалват свещ и раздават житото, хляба и първите череши, дали името на тази панихида.

По света се отбелязва:

Денят на памет и скръб в Русия. Годишнина от началото на Великата отечествена война (1941). Отбелязва се от 1996 г. със закон "За дните на воинската слава и паметните дати на Русия" от 13 март 1995 г. и с президентски указ от 8 юни 1996 г.

На този ден в България:

813 - Битка при Версиникия (дн. с. Маламирово, Ямболско). Българските войски, начело с хан Крум, печелят победа срещу византийските войски, водени от император Михаил I Рангаве (811-813).
Поражението струва на Михаил Рангаве титлата. Скоро след битката той е принуден да се откаже от престола в полза на Лъв Арменец. В резултат на победата при Версиникия Крум става господар на Тракия. През юли 813 г. българите достигат Константинопол. Българското нападение срещу византийската столица не се осъществява заради смъртта на Крум (13 април 814). Неговият наследник, хан Омуртаг, сключва мир с Византийската империя, в резултат на който границата между двете страни се измества на юг в Тракия.

1906 - В Перник е основан първият рудничарски синдикат в България.

2000 - Испанската групировка "Атуса" купува държавния дял от 33,27 процента на дружество "Фитинги" в Монтана - единственото предприятие за производство на водопроводни части на Балканския полуостров.

2005 - В Александровска болница в София е извършена първата в България чернодробна трансплантация от трупен донор.

2007 - С тържествена церемония първа българска охранителна рота, включена в състава на Международните сили за поддържане на сигурността (ИСАФ) в Афганистан, поема отговорностите по охраната на вътрешната зона на летище "Кандахар". Командир на ротата е кап. Петко Цанев. На церемонията присъстват заместник-командващият на Регионално командване - Юг бриг. ген. Маркус Хаинс и командирът на базата полк. Андрю Стивънс.

2014 - Управителният съвет на Българската народна банка след подробен анализ на ситуацията, създадена от недостига на ликвидност на "Корпоративна търговска банка" (КТБ) и нейното дъщерно дружество - бивша "Креди Агрикол - България" (банковата група КТБ), потвърждава поставянето на КТБ под специален надзор, както и прилагането на същата мярка към нейното дъщерно дружество.

2016 - В София заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Валери Борисов, заместник-министърът на външните работи Христо Ангеличин и посланикът на Канада в България Жоан Льоме пускат в употреба първата за българското маркоиздаване пощенска карта, посветена на дипломатическите отношения между България и Канада. Тиражът й е 797 броя.

2019 - В Русе се провежда петият парад на ретро автомобили, в който участват повече от 100 автомобила и мотоциклета от България и от Румъния. Ретро колите са създадени в периода между 1920 - 1989 година.

2021 - Апелативният специализиран наказателен съд признава бившият министър на икономиката Румен Овчаров за виновен в умишлена безстопанственост, от която са настъпили значителни щети за "Мини Бобов дол", и го осъжда условно на две години затвор.

2022 - На извънредно заседание Народното събрание подкрепя вота на недоверие към кабинета на премиера Кирил Петков със 123 гласа "за" и 116 "против".
На 15 юни 2022 г. 59 депутата от парламентарната група "ГЕРБ-СДС" внасят в деловодството на Народното събрание искане за вот на недоверие към Министерския съвет на България с министър-председател Кирил Петков за "провал на правителството във финансово-икономическата политика".

2023 - Официално предаване в сградата на Археологическия музей в Бургас на старинни монети и археологически ценности, задържани при митнически проверки. Става въпрос за 897 старинни монети и други антични предмети. Културните ценности се предават на Регионалния исторически музей в Бургас за съхранение и опазване.

На този ден по света:

1816 - Във Великобритания е приет закон за паричното обращение, който въвежда златно-монетния стандарт вместо сребърната лира стерлинга. Резервите от злато в Английската банка (Банк ъф Ингланд) са доставени от колониите на Британската империя Австралия, Калифорния и Южна Африка.

1911 - Джордж Пети е коронясан за крал на Великобритания и Ирландия в църквата на Уестминстърското абатство в Лондон.

1936 - В Монтрьо, Швейцария, се открива международна конференция за режима на черноморските проливи, която завършва на 21 юли 1936 г. На 20 юли 1936 г. е приета Конвенцията от Монтрьо, според която общият тонаж на военни кораби на нечерноморски страни, преминаващи през проливите Дарданелите и Босфора, не трябва да надвишава 45 000 тона. Конвенцията е ратифицирана от Турция, Великобритания, Франция, СССР, България, Гърция, Германия, Югославия и Япония.

1940 - В Компиенската гора е подписано примирие между хитлеристка Германия и френското правителство в оставка на маршал Филип Петен по време на Втората световна война (1939-1945). Съгласно документа Франция се съгласява около две трети от френската територия, включително Париж, да бъде окупирана от Германия, да разоръжи и демобилизира армия и флота си, да предаде на немско-фашисткото командване въоръжението си, да възмезди разходите по издръжката на окупационната нацистка армия и др. С освобождението на Франция от германска окупация през 1944 г. Компиенското примирие е ликвидирано.

1941 - Германия напада СССР по време на Втората световна война (1939-1945). Начало на Великата Отечествена война (1941-1945) на Съветския съюз срещу фашистка Германия. Започва втората фаза на Втората световна война (22 юни 1941-ноември 1942). Плановете за нападение на СССР са начертани и одобрени от Адолф Хитлер в директива 21 от 18 декември 1940 г. - т. нар. план "Барбароса". Авиацията на фашистка Германия нанася масирани удари по летища, железопътни възли, военноморски бази, казарми и градове, навлизайки на 250-300 км в територията на Съветския съюз. Нарушен е подписаният на 23 август 1939 г. в Москва, Русия, договор за ненападение между СССР и Германия (Пакт "Рибентроп-Молотов"). Войната завършва на 9 май 1945 г. с победата на Съветския съюз над фашистка Германия. По официални данни в СССР загиват над 26 млн. души, от които близо 9 млн. военни. Загиналите в боеве са 6,5 млн. души. Материалните загуби на Съветския съюз възлизат на 679 млрд. рубли (по цени на 1941 г.) или около 30 на сто от националното богатство. В Русия 22 юни се отбелязва като Ден на памет и скръб.

1973 - Във Вашингтон, САЩ, е подписано споразумение между СССР и САЩ за предотвратяването на ядрена война и основни принципи на преговорите за по-нататъшно ограничаване на стратегическите нападателни оръжия, по време на посещението на генералния секретар на ЦК на КПСС и председател на Президиума на Върховния съвет на СССР Леонид Брежнев (18-25 юни 1973). От страна на САЩ документите са подписани от президента на САЩ Ричард Никсън. Съгласно споразумението двете страни се ангажират да намалят заплахите с ядрена война помежду си и да предприемат политика за ограничаване на омразата между двете страни по време на Студената война (1947-1991). Целта е укрепване на световния мир и международната сигурност чрез ограничаването на опасностите от ядрена война по света. Влиза в сила на 22 юни 1973 г.

1986 - В Мексико на стадион "Ацтека" се играе четвъртфиналният мач от Световното първенство по футбол между Аржентина и Англия, завършил 2:1 за Аржентина. В този мач аржентинският футболист Диего Армандо Марадона отбелязва 2 гола, за единият от които има съмнения, че е бил с ръка. След мача Марадона произнася знаменитата фраза: "Ако е имало ръка, това е била ръката на Бога". Oттогава наричат гола "Божията ръка". Другият гол на Марадона в мача остава в историята като "Гол на век" и е смятан за най-доброто индивидуално изпълнение, завършило с отбелязването на гол в цялата история на футбола.

1994 - В Хелзинки, Финландия, представители на 40 държави подписват Декларация за околната среда и опазването на здравето в Европа и Европейски план за действия по опазването на околната среда.

2003 - В Шанхай е пуснат в действие най-големият в Китай транспортен тунел, който е построен под вода и свързва двата бряга на река Хуанпун. Тунелът е с дължина 2880 м и има осем платна, по които колите могат да се движат с максимална скорост от 80 км/ч.

2006 - В Белград, Сърбия, министрите на външните работи на Сърбия и Черна гора Вук Драшкович и Миодраг Влахович подписват протокол за установяване на дипломатически отношения, след като на 15 юни 2006 г. Сърбия признава независимостта на Черна гора, провъзгласена на 3 юни 2006 г.

2007 - В Люксембург на среща на високо равнище на Европейския съюз е взето решение за свикване на Междуправителствена конференция, която да одобри Договор за реформа на ЕС. В проекта се посоча, че Договорът за реформа ще включва съществени клаузи, засягащи Договора за Европейския съюз и Договора за създаването на Европейската общност. Първият ще запази досегашното си наименование, вторият ще се нарича Договор за функционирането на Съюза. В него навсякъде думата "Общност" ще бъде заменена от думата "Съюз".
 
2008 - Филипински ферибот "Принсес ъв дъ стар" с над 800 души на борда потъва близо до брега в централната част на архипелага, на около 3 км от крайбрежния град Сан Фернандо на остров Сибуан, поради огромните вълни, предизвикани от тайфуна Фъншън (Франк). Спасени са само няколко души.

2014 - Френската пещера Шове, украсена с уникални скални рисунки, е включена в Списъка на световното културнo наследство на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО). Пещерата е разположена в департамента Ардеш и е открита през 1994 г. от трима любители спелеолози. Входът на пещерата е бил напълно недостъпен. По стените на пещерата, дълбока 800 и широка 18 м, има множество рисунки, направени от хора, живели преди 36 000 години. В нея могат да се видят едни от най-древните изображения на бизони, космати носорози, пещерни лъвове, пантери и газели.

2017 - В Полша с 408 гласа "за", 7 "против" и 15 "въздържали се", Сеймът (долната камара на парламента) приема поправка в закона за забрана на пропагандата на комунизма или на друг тоталитарен строй, с които се променят названия на сгради и обекти. Промените предвиждат събаряне на паметници от съветската епоха, включително и на мемориали в чест на Червената армия.

2020 - В Ню Йорк, САЩ, на 80-годишна възраст умира американският режисьор Джоуел Шумахер. Той е режисьор на филмите "Батман завинаги" (1995), "Време да убиваш" (1996), "Батман и Робин" (1997), "Фантомът от операта" (2004) и др.

2022 - В Афганистан е регистрирано земетресение с магнитуд 5,9 по скалата на Рихтер, при което загиват около 1150 души, ранените са над 1600. Трусът е станал на дълбочина 10 км, с епицентър на 42 км югозападно от Хост - главен град на едноименната източна провинция, граничеща с Пакистан. Трусът е усетен в Пакистан и Индия.

2023 - Президентът на Република Корея Юн Сук-йол и съпругата му Ким Кьон-хи пристигат в Ханой на тридневно държавно посещение по покана на президента Во Ван Тхъонг. Южнокорейската делегация е посрещната на международното летище Ной Бай от председателя на президентската канцелария Ле Кханх Хай, председателя на Народния комитет на Ханой Чан Си Тхан, постоянния заместник-министър на външните работи Нгуен Мин Ву, посланика на Виетнам в Република Корея  Нгуен Ву Тунг и посланика на Република Корея във Виетнам О Йон-джу. Президентът Юн Сук-йол е на първото си държавно посещение във Виетнам, като това е първата държава в Югоизточна Азия, която той посещава, откакто встъпва в длъжност на 10 май 2022 г.

Родени на този ден българи:

проф. Иван Шишманов, литературен критик и историк, фолклорист, етнограф и политик (1862-1928).
Един от основателите на Висшия педагогически курс в София (дн. Софийски университет "Св. Климент Охридски") (1 октомври 1888). Декан на Историко-филологическия факултет в Софийски университет "Св. Климент Охридски" (1896-1897; 1901-1902; 1913-1914), основател и ръководител на Катедрата по сравнителна литературна история в университета (1911-1918, 1924-1928) . Министър на народното просвещение (5 май 1903-4 януари 1907). Пълномощен министър в Украйна (1918-1919). Председател на Историко-филологическия клон на Българската академия на науките (1926-1927). Основател и редактор на "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина" (1889-1902), редактор в сп. "Български преглед" (1893-1900). Член-основател и председател на Българското археологически дружество (1901), на Съюза на българските учени, писатели и художници (1917), на българския П.Е.Н. клуб (1926).

проф. Живко Гълъбов, учен географ и геоморфолог (1908-1993).
Член-кор. на Българската академия на науките (БАН) (1948). Бил е преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и ръководител на Катедра по обща физическа география. Директор на Географския институт при Българската академия на науките (1951-1979). Трийсет години е ръководител на сектор по Физическа география (от 1973 г. по Геоморфология и картография) в института. Председател на Българския национален комитет по география (1959-1983) и на Българското географско дружество (1964-1971). Председател на редакционната колегия на "Атлас на Народна република България" (1973). Главен редактор на "Известия на Географския институт" (т. I, 1953 до т. ХVI, 1974) и на поредицата от сборници "Проблеми на географията в НР България" (т. I, 1964; т. II,1968; т. III, 1972; т. IV, 1975 и т. V, 1978) и на сборника "Проблеми на палеогеоморфоложкото развитие на релефа в България" (т. I., 1971). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1968) и на орден "Народна република България" първа степен (1978). Лауреат на Димитровска награда" (1974).

проф. Александър Янков (Александър Янков Димов), юрист и дипломат (1924-2019).
Един от основателите на Българската асоциация по международно право (21 март 1962), неин председател (1962-1982) и от 2003 г. почетен председател. Съдия в Международния трибунал по морско право в Хамбург (1966-2011) и член на Постоянния арбитражен съд в Хага (1971-1998). Посланик на България във Великобритания и Северна Ирландия (30 декември 1971-17 юни 1976), постоянен представител на България при ООН в Ню Йорк с ранг на заместник-министър на външните работи (1 юни 1976-юли 1980). От 1973 г. е преподавател, а след това ръководител на катедрата по международно право и международни отношения в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1980-1989). Чл.-кор. на БАН (1981). Депутат в 34-ото и 35-ото Народно събрание (1981-990) и в VII Велико народно събрание (1990-1991). Заместник-председател на Българската академия на науките (25 юли 1988-10 юли 1991). Ръководител на секцията по международно право и международни отношения в Института за държавата и правото при БАН (1988-1989). Председател на Съюза на научните работници в България (15 март 1989-май 1990). Председател на Комитета за наука и висше образование (28 юли 1989-6 март 1990). Бил е председател на Националната асоциация за международни отношения, член на Комисията по международно право на ООН в Женева (1977-1996) и неин председател (1984). Той е първият българин президент на Световната асоциация по международно право (от август 2012). Член на Изпълнителния съвет на Асоциацията по международно право (от 1973). Той е един от основните автори на Конвенцията на ООН по морско право. Носител на орден "Стара планина" първа степен за изключително големия му принос за развитието на българската международноправна наука и във връзка с 80 години от рождението му (18 май 2004), на орден "Стара планина" първа степен за изключително значимите му заслуги за развитието на българската наука и по повод 85 години от рождението му (17 юни 2009), на златен почетен знак на Министерство на външните работи за неговия принос за развитието на българската дипломатическа служба, както и по повод на 90-годишния му юбилей (юни 2014), на Гpaн пpи на Националните правосъдни награди на Балканска медийна асоциация и Софийска адвокатска колегия зa цялocтeн пpинoc към пpaвoтo (24 ноември 2018). Почетен гражданин на Бургас (2001).

Петя Йорданова, поетеса (1931-1993).
Организационен секретар в Окръжния комитет на Профсъюза по просветата и печата в Русе (1952-1961). Работила е в Централния дом на учителя (1961-1971) и в отделите "Телевизионен театър" и "Учебна редакция" в Българска телевизия (1971-1979). Била е заместник главен редактор на редакция "Детски екран" в Българската телевизия. Автор е на произведения за възрастни и деца.

Димитър Казаков - Нерон, художник (1933-1992).
Автор е на 15 000 живописни платна, акварели, графики, рисунки, пластики и рисувани керамични творби. Има 15 самостоятелни изложби в България и по света. Негови творби са притежание на Националния фонд за съвременно изкуство в Лувъра в Париж, Франция, на музея "Пушкин" в Москва, Русия, на Императорската колекция в Токио, Япония.

Красимир Кюркчийски, композитор и диригент (1936-2011).
Бил е композитор и диригент в Държавния ансамбъл за народни песни и танци и преподавател по четене на партитури в Българската държавна консерватория (1962-1965). Диригент на Ансамбъла за народни песни към Комитета за телевизия и радио (1968-1971). Неговите обработки "Калиманку, Денку", "Пиленце пее", "Изповед", "Заблеяло агънце", "Месечинко, льо" са включени в поредицата на Марсел Селие "Мистерията на българските гласове", получила наградата "Грами" (1990). Автор е на две опери и балета "Козият рог", на хорови песни - "Пиленце пее, говори", "Бре, Петрунко", на оркестрови, вокално-инструментални, музикално-сценични и камерни творби. Лауреат на Димитровска награда (юни 1980). Удостоен със званието "Народен артист" (май 1984). Носител на Голямата награда на Париж за най-добра композиция от чуждестранен автор от "Парижките музикални седмици" (1966), на орден "Червено знаме на труда" (1979), на орден "Народна република България" първа степен (20 юни 1986).

Иван Филев, диригент и композитор (1941).
Бил е диригент и главен диригент в Русенската филхармония, диригент на Камерната опера в Благоевград (1983-1987). Главен диригент (от 1983) и главен художествен ръководител на Варненската опера (1987-1990). От 1990 г. е диригент на Оперния театър в Кайро, Египет. Автор е на произведения за симфоничен и струнен оркестър, на камерни творби, хорови песни, джазови композиции, театрална музика и др.

Владимир Смирнов, български актьор от руски произход (1942-2000).
Играл е в Ленинградския театър "Ленински комсомол" (1965-1966), в театрите в Шумен, Враца и Добрич (1966-1969), в Народния театър за младежта в София (1969-1990 и от 1993). Участвал е във филмите "Сбогом приятели" (1970), "Най-добрият човек, когото познавам" (1973), "Приключенията на Авакум Захов" (1980), "Среща на силите" (1982) и др.

Меглена Кунева, юрист и политик (1957).
Депутат в 39-ото Народно събрание (17 юни-10 август 2001). Заместник-министър на външните работи (10 август 2001-29 май 2002) и главен преговарящ на Република България с Европейския съюз (10 август 2001-21 декември 2006). Министър по европейските въпроси (29 май 2002-11 юли 2005). Депутат в 40-ото Народно събрание (11 юли-16 август 2005). Министър по европейските въпроси (16 август 2005-21 декември 2006). Член на Европейската комисия с ресор защита на правата на потребителите (1 януари 2007-9 февруари 2010). Член-учредител на партия "Национално движение "Симеон Втори" (НДСВ) (6 април 2002). Председател на Управителния съвет на сдружение "България на гражданите" (18 декември 2011-1 юли 2012). Председател на партия "Движение "България на гражданите" (1 юли 2012-4 април 2017). Член на Изпълнителния съвет на политическия съюз Реформаторски блок (20 декември 2013-4 април 2017). Депутат в 43-ото Народно събрание (27 октомври-7 ноември 2014). Заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси (7 ноември 2014-27 януари 2017). Министър на образованието и науката (3 февруари 2016-27 януари 2017). Била е ръководител на представителството на Европейския съюз към Съвета на Европа в Страсбург, Франция. На 2 декември 2008 г. е избрана за "Европеец на годината" в анкетата на електронния вестник "Юръпиън войс" и за Комисар на годината от сп. "Европейски дневен ред". Носител на Орден за граждански заслуги на Кралство Испания (2002), на орден "Принц Енрике" на Португалия (2003), на орден на Почетния легион на Франция (2003), на Златно отличие на Атлантическия клуб (2005), на Ордена на Звездата на италианската солидарност (2005). Командор на Националния орден за заслуги на Франция (29 март 2019).

Симеон Чилибонов, футболист и треньор (1966).
Играл е в отборите "Нефтохимик" (Бургас), "Черноморец" (Бургас), "Шумен" (Шумен)," Добруджа" (Добрич), "Славия" (София), "Камено", "Слънчев бряг". Играл е и в Кипър, Турция и Германия.

На този ден са родени и:

Джордж Ванкувър, британски мореплавател и изследовател (1758-1798).
В качеството си на офицер на Британския кралски военноморски флот е назначен да ръководи експедиция за изследването на западното крайбрежие на Северна Америка - канадската провинция Британска Колумбия, американските щати Аляска, Вашингтон, Орегон, Хавайските острови и югозападното крайбрежие на Австралия (1791-1795).

Вилхелм Хумболт, немски учен и политик (1767-1835).
Представител на немския класически хуманизъм.

Джузепе Мацини, италиански революционер, публицист и литературен критик (1805-1872).
Един от водачите на движението за национално обединение на Италия (Рисорджименто), което започва през 1815 г., преминава през две революции (1848-1849 и 1859-1860) и завършва с превземането на Рим (20 септември 1870) и създаването на единна италианска държава.

сър Райдър Хагард (Хенри Райдър Хагард), британски писател новелист (1856-1925).
Известен е с приключенските си новели за Африка и Латинска Америка. Създател на "Изгубения свят" - литературен жанр на британската литература през 19-20 в. Автор е на "Рудниците на цар Соломон" (1885), Дъщерята на Монтесума (1893), "Сърцето на света" (1895), "Пръстенът на Савската царица" (1910) и др.

Джулиан Хаксли, британски биолог и философ (1887-1975).
Първи генерален директор на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) (1946-1948).

Ерих Мария Ремарк (ист. име Ерих Пол Ремарк), немски писател (1898-1970).
Автор е на "На западния фронт няма нищо ново" (1929), "Обратният път" (1931), "Трима другари" (1937), "Триумфалната арка" (1945), "Време да се живее и време да се мре" (1954), "Черният обелиск" (1956), "Нощ в Лисабон" (1962) и "Сенки в рая" (1971). В периода 1929-1939 г. живее в Швейцария, а през 1939 г. емигрира в САЩ, където живее до смъртта си.

Били Уайлдър, американски режисьор, писател и продуцент (1906-2002).
Режисьор е на филмите "Майорът и мъничето" (1942), "Пет гроба по пътя за Кайро" (1943), "Двойна осигуровка" (1944), "Булевардът на залеза (1950), "Свидетел на обвинението (1957), "Някои го предпочитат горещо" (1959), "Апартаментът" (1960), "Частният живот на Шерлок Холмс" (1970), "Аванти" (1972), "Първата страница" (1974) и др. Заснел е над 50 филма и е носител на 6 награди "Оскар". Той е първият режисьор, спечелил три награди "Оскар" в една и съща година (1961) - за най-добър филм, за най-добър сценарий и за най-добър режисьор за филма "Апартаментът" (1960). Носител на награда за цялостно творчество на Американския филмов институт (1985). През 2000 г. Американският филмов институт обявява филма "Някои го предпочитат горещо" за най-добрата кинокомедия в историята на киното.

Конрад Цузе, немски учен, конструктор и изобретател (1910-1995).
Създател на първото работещо програмирано изчислително устройство Z 1 (1938).

Тадеуш Конвицки, полски писател, сценарист и режисьор (1926-2015).
Автор е на 13 романа, сред които "Малкият апокалипсис" (1979), "От обсадения град" (1956), "Подземна река, подземни птици" (1984) и др. Сценарист и режисьор е на филмите "Последният ден на лятото" (отличен с Голямата награда на кинофестивала във Венеция през 1958 г.), "Толкова близо, толкова далеч" (1972), "Долината на Иса" (1982), "Лава" (1989) др. През 1986 г. полският режисьор Анджей Вайда заснема филма "Хроника на любовните събития" по сценарий на Тадеуш Конвицки, а през 1993 г. гръцкият режисьор Константин Коста-Гаврас заснема киноадаптация по романа му "Малкият апокалипсис". Носител на полската филмова награда "Орел" за "Постижение на живота" (2002), на Литературната награда на Варшава (2008). Носител на титлата Велик посланик на полския език (2008). Избран за Човек на годината на в. "Газета виборча" (2012).

Зденек Млинарж, чехословашки политик (1930-1997).
Един от лидерите на либералното движение Пражка пролет (април-август 1968) и един от основателите на движението за защита на човешките права "Харта 77" (1 януари 1977).

принцеса Сорая (Сорая Есфандиари Бахтиари), иранска аристократка (1932-2001).
Втора съпруга (1951-1958) на Мохамед Реза Пахлави, шах на Иран (16 септември 1941-11 февруари 1979).

Ада Йонат, израелска биохимичка (1939).
Носителка на Нобелова награда за химия за 2009 г. заедно с американския биохимик Томас Стайц и американския биохимик от индийски произход Венкатраман Рамакришнан за изследвания върху структурата и функциите на рибозомите.

Клаус Мария Брандауер, австрийски актьор (1943).
Участвал е във филмите "Мефисто" (1981), "Никога не казвай никога" (1983), "Отвъд Африка" (1985), "Белият зъб" (1991), "Рембранд" (1999), "Дебютът на Дороти Дендридж" (1999), "Тайната" (2003), "Тетро" (2009) и др.

Юзеф Олекси, полски политик (1946-2015).
Министър-председател на Полша (7 март1995-7 февруари 1996). Маршал на Сейма (14 октомври 1993-3 март 1995; 21 април 2004-5 януари 2005). Заместник министър-председател и министър на вътрешните работи и администрацията (21 януари 2004-21 април 2004). Председател на Съюза на демократичната левица (18 декември 2004-21 май 2005).

Джери Ролингс, ганайски политик (1947-2020).
Председател на Временния национален съвет за отбрана, създаден след военен преврат (31 декември 1981-7 януари 1993). Президент на Гана (7 януари 1993-7 януари 2001).

Францишек Смуда, полски футболист и треньор (1948).

Мерил Стрийп, американска актриса (1949).
Участвала е във филмите "Ловци на елени" (1978), "Крамър срещу Крамър" (1979),"Жената на френския лейтенант" (1981), "Изборът на Софи"(1982) "Извън Африка" (1985), "Мостовете на Медисън" (1995), "Преди и след това" (1996),"Часовете" (2002), "Желязната лейди"(2011), "У дома през август" (2013),"Вдън горите" (2014) др. Носителка на три награди "Оскар" за филмите "Крамър срещу Крамър" (1980), "Изборът на Софи"(1983), "Желязната лейди" (2012). След 1979 г. има 26 номинации за награда "Златен глобус", от които е печелила 8 - за филмите "Крамър срещу Крамър" (1979), "Жената на френския лейтенант" (1981), "Изборът на Софи" (1982), "Адаптация" (2002), "Ангели в Америка" (2003),"Дяволът носи Прада" (2006), "Джули и Джулия" (2009), "Желязната лейди" (2011).

Дан Браун, британски писател (1964).
Автор e на романите "Цифрова крепост" (1997), "Шестото клеймо" (2000), "Метеоритът" (2001), "Шифърът на Леонардо (2003), "Изгубеният символ" (2009), "Ад" (2013) и др.

Янко Типсаревич, сръбски тенисист (1984).

Това е денят на смъртта на:

Николо Макиавели, италиански политик, философ и писател (1469-1527).
Смятан е за родоначалник на идеята за модерната държава и модерния владетел. Основният му труд е "Владетелят". На негово име - "макиавелизъм", се нарича политиката, която се основава на принципите на грубата сила и незачитането на моралните норми.

Феликс Клайн, немски математик (1849-1925).

проф. Иван Шишманов, български литературен критик и историк, фолклорист, етнограф и политик (1862-1928).
Един от основателите на Висшия педагогически курс в София (дн. Софийски университет "Св. Климент Охридски") (1 октомври 1888). Декан на Историко-филологическия факултет в Софийски университет "Св. Климент Охридски" (1896-1897; 1901-1902; 1913-1914), основател и ръководител на Катедрата по сравнителна литературна история в университета (1911-1918, 1924-1928) . Министър на народното просвещение (5 май 1903-4 януари 1907). Пълномощен министър в Украйна (1918-1919). Председател на Историко-филологическия клон на Българската академия на науките (1926-1927). Основател и редактор на "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина" (1889-1902), редактор в сп. "Български преглед" (1893-1900). Член-основател и председател на Българското археологически дружество (1901), на Съюза на българските учени, писатели и художници (1917), на българския П.Е.Н. клуб (1926).

Дариюс Мило, френски композитор, диригент и музикален критик (1892-1974).
Автор е на произведения от различни жанрове, сред които 15 опери, 17 балета, 18 симфонии, концерти и камерно-вокални съчинения.

Асен Русков, български оперетен актьор (1896-1958).
Играл е в театър "Ренесанс" в София (1920-1921). Един от основателите на професионалния оперен театър "Кооперативен театър" (1 декември 1922) и актьор в него (1922-1929; 1930-1933; 1924-1939). Бил е актьор и в театрите "П. К. Стойчев" (1929-1930), "Ангел Сладкаров" (1933-1934), "Одеон" (1939-1944), в Художествения оперетен театър (1944-1947), в Народната оперета (1947-1948; и директор) и в Държавния музикален театър (1948-1958). Има над 150 роли от българския и чуждия оперетен репертоар. Участвал е в първия български цветен филм "Точка първа" (1956). Удостоен със званията "Заслужил артист" (30 май 1949) и "Народен артист" (24 януари 1952). Лауреат на Димитровска награда (май 1950). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (ноември 1956).

Фред Астер (ист. име Фредерик Аустерлиц), американски актьор, певец и танцьор (1899-1987).

Дейвид Селзник, американски режисьор, продуцент и сценарист (1902-1965).
Продуцира филмите "Отнесени от вихъра" (1939), "Ребека" (1940), "Сбогом оръжие" (1957), "Диво сърце" (1952) и др. Режисьор е на филмите "Откакто ти си замина" (1944), "Дуел под слънцето" (1946) и др.

Иля Франк, съветски физик (1908-1990).
Носител на Нобелова награда за физика за 1958 г. заедно със съветските физици Павел Черенков и Игор Там за откриването и интерпретацията на ефекта Черенков.

Джоузеф Лоузи, американски режисьор (1909-1984).
Носител на Голямата награда на журито на фестивала в Кан, Франция, за 1967 г. за филма "Произшествието "(1967) и на "Златна палма" за 1971 г. за филма "Посредник"(1971).

Джуди Гарланд (ист. име Франсис Гъм), американска актриса и певица (1922-1969).
Става известна с ролята на Дороти във филма "Магьосникът от Оз" (1939). Участвала е в близо 40 филма. Носителка на специалната награда "Оскар" (1940), на почетната награда "Сесил Б. Демил" (1962), на музикалните награди "Грами" (1962, 1997).

Васил Биков, беларуски писател (1924-2003).
Автор е на книгите "Вик на жертва" (1960), "Алпийска балада" (1962 ), "Круглянският мост" (1969), "Прокобата" (1987) и др. Носител на Държавната награда на СССР (1974) и на Ленинската награда (1986).

акад. Наталия Бехтерова, руски неврофизиолог (1924-2008).
Тя е един от първите в света лекари, които имплантират електроди в мозъка - първо на мишки, а после и на хора. Наталия Бехтерева е член на Академията на медицинските науки на бившия СССР от 1975 г. Носител на Държавната награда на СССР в областта на науката (1985). Почетен гражданин на Санкт Петербург (май 2008). Научен ръководител на Института за мозъка на човека към Руската академия на науките (1992-2008).

Лиана Даскалова, българска писателка (1927-2013).
Автор е на стихосбирки за възрастни и многобройни сборници със стихове, поеми и приказки за деца - "Майчина целувка", "Мечов буквар", "Ключ от бащината къща", "Врабчова дружина", "Будилниче-приспивниче" и др. Носител е на литературната награда на Министерството на просветата "Петко Рачев Славейков" (1995), на наградата на Съюза на българските писатели за детска литература - за книгата "6 вълшебни приказки" (2005) и др.

Лика Янко (ист. име Евангелия Грабова), българска художничка (1932-2001).
Родена е в София в семейство на албанци, преселили се в България през 1920 г. Едва 15-годишна влиза в Художествената академия в класа на акад. Илия Петров. Първата й самостоятелна изложба през 1967 г. е преждевременно закрита. Лика Янко отново излага свои платна пред публика 14 години по-късно - през 1981 г. след покана лично от Людмила Живкова. За 55 години професионален път е реализирала само 7 изложби. Над 500 картини на Лика Янко са собственост на колекционери на повече от 20 страна. Нейни картини са притежание на почти всички галерии в България, като приживе подарява свои 82 картини на Софийската градска художествена галерия.

Роза Георгиева, български летец (1935-1994).
Пилот в Българска гражданска авиация (БГА) "Балкан" (1963-1978) и в Авиоотряд 28. Представител на БГА "Балкан" в Лондон, Великобритания (1979-1984). Създава и ръководи фирмите за български вина "Розим" и "Домейн Бояр".

Джоуел Шумахер, американски режисьор (1939-2020).
Режисьор е на филмите "Линия на смъртта" (1990), "Батман завинаги" (1995), "Време да убиваш" (1996), "Батман и Робин" (1997), "8 мм" (1999), "Телефонна клопка" (2003), "Фантомът от операта" (2004) и др.

Лаура Антонели (ист. име Лаура Антоназ), италианска актриса (1941-2015).
Тя дебютира в италианската телевизия. Първата й голяма роля в киното е във филма "Венера в кожи" (1969). Участвала е в италиански еротични комедии, заснети от края на 60-те до 80-те години на 20 в., сред които "Коварство" (1973) и "Венецианката" (1986). Работила е с италианските режисьори Лукино Висконти, Дино Ризи, Еторе Скола и Луиджи Коменчини.

проф. Георги Бакалов, български историк медиевист (1943-2012).
Научен сътрудник в Института по балканистика при Българската академия на науките (1972-1975). Заместник-директор на Центъра за славяно-византийски проучвания "Иван Дуйчев" при Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски" (1986-1990). От 1975 г. преподава в СУ "Св. Климент Охридски", заместник-декан (1990-1993) и декан на Историческия факултет на университета (1993-1999). Ръководител на Катедра "История на Византия и балканските народи" (2000-2003). Заместник-ректор на СУ "Св. Климент Охридски" (ноември 2003-2007). Председател на Държавна агенция "Архиви" (30 септември 2009-2 март 2011). Бил е главен редактор сп. "Български векове" и "История". Автор е на 14 монографии, над 380 студии и статии, учебници и учебни помагала и др., сред които "Средновековният български владетел. Титулатура и инсигнии" (1985), "Въведение в християнството" (1992), "История на българите том I: От древността до края на XVI век" (2003, в съавторство) и др. Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен (16 ноември 2006), на Почетния знак на СУ "Св. Климент Охридски" със синя лента (21 май 2008).

/МВ, МГ, АЯ

/ДС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 03:28 на 25.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация