site.btaПреди 35 години Украйна поема по пътя към независимостта с приетата от Върховната рада Декларация за държавен суверенитет

Върховната рада (еднокамерен парламент) на Украйна приема с абсолютно мнозинство на днешния ден преди 35 години – на 16 юли 1990 г. Декларация за държавен суверенитет. Това е първата стъпка по пътя на страната към независимостта, продължил и през следващата година. На 24 август 1991 г. е обявена нейната независимост, а близо четири месеца по-късно това решение е потвърдено от референдум. Тогава наименованието на страната е променено от Украинската СCP на Украйна.

БТА съобщава за събитията от 1990 и 1991 г. в своите бюлетини “Международна информация - събития и факти” и “Международна информация - анализи и прогнози”:

Москва, 9 юли 1990 г. /БТА/ Върховният съвет на Украйна възобнови днес обсъждането на въпроса за декларация за държавния суверенитет на републиката. На днешното заседание присъстваха част от 63-та депутати, които са делегати на 28-ия конгрес на КПСС и които бяха призовани от украинския парламент да се завърнат в Киев.

По-голямата част от тях обаче останаха в Москва. В послание до Върховния съвет те обясняват становището си, подчертавайки, че не са съгласни с формулировката в писмото, с което са били повикани. “Не сме съгласни с твърдението, че участвайки в работата на конгреса, сме поставяли тяснопартийните интереси над интересите на народа на Украйна, посочват те. На конгреса се решава съдбата не само на партията, но и на нашата държава. Тук ние отстояваме интересите на нашата република.” Напускането на партийния форум е невъзможно, особено сега, когато той започва да избира ръководни органи на партията и да приема своите документи, подчертават украинските делегати, решили да останат на 28-ия конгрес. 

***

Приета е Декларация за суверенитета на Украйна

Москва, 16 юли 1990 г. /Кор. на БТА Румен Попов/ Днес депутатите на Върховния съвет на Украйна приеха Декларация за държавния суверенитет на републиката, съобщи ТАСС от Киев. Освен проекта, приет преди няколко дни на сесията за основа, тя включва редица положения от петте алтернативни проекта, представени от различни депутатски групи.

Декларацията провъзгласява държавния суверенитет на Украйна като “върховенство, самостоятелност, пълнота и неделимост на властта на републиката в границите на територията ѝ, а също независимост и равноправие във външните отношения”.

Украйна е суверенна по въпросите на културното и духовното развитие на украинската нация, гарантира на всички националности, живеещи на територията ѝ, правото на свободно националнокултурно развитие. Републиката самостоятелно определя принципите по организирането на опазването на природата на територията ѝ, използването на природните ресурси. Тя има право на обезщетяване на загубите, причинени на екологията на републиката от действията на съюзните органи.

В декларацията се провъзгласява правото на Украйна да има свои собствени въоръжени сили, вътрешни войски и органи на държавната сигурност. В документа се подчертава, че гражданите на УССР изпълняват военната си служба, като правило, на територията на републиката и не могат да се използват за военни цели извън границите ѝ без съгласието на Върховния съвет на УССР. Украинската ССР тържествено провъзгласява намерението си в бъдеще да стане постоянно неутрална държава, която няма да участвува във военни блокове и ще се основава на три принципа: да не произвежда, да не разпространява и да не използва ядрено оръжие.

Мнозинството от изказалите се депутати на сесията на Върховния съвет на Украйна подчертали, че концепцията за суверенитета не трябва да бъде насочена към отделяне от състава на СССР. Създадените социално-икономически, културни и други връзки между републиките трябва да се запазят и укрепват, а не да се прекъсват. В декларацията се отбелязва, че отношенията на Украйна с другите съюзни републики се изграждат на основата на договорите, подписани на принципите на равноправието, взаимното уважение и ненамесата във вътрешните работи.

Днес депутатите ще обсъждат формирането на правителство.

Година по-късно, през август 1991 г. ситуацията в СССР е напрегната. На 19 август има неуспешен опит за държавен преврат срещу президента на СССР Михаил Горбачов.

Няколко дни по-късно – на 24 август 1991 г. в хода на процеса на разпадане на Съюза на съветските социалистически републики (СССР) Върховната рада приема Акт за обявяване на независимостта на Украйна.

Какво откриваме в бюлетините на БТА за горещите августовски събития на 1991 г.: 

Призракът на независимостта броди из СССР

Москва, 24 август 1991 г. /БТА/ Президентът на РСФСР Борис Елцин подписа днес два указа за признаване на държавната независимост на Латвия и на Естония. (…)

Стремежът към независимост не се ограничава с Прибалтика. (…) Украинският парламент също прие резолюция за независимост, която трябва да бъде утвърдена с референдум на 1 декември. (…)

***

Още три съветски републики обявиха независимост

Москва, 25 август 1991 г. /БТА/ (…) Независимост обяви и Украйна - втората по площ съюзна република. На завършилата тази вечер извънредна сесия на украинския парламент тържествено бе провъзгласена независимостта на републиката и създаването на самостоятелна украинска държава, съобщи ТАСС.

Върховният съвет на Украйна прие пакет от постановления, насочени към укрепване на суверенитета на републиката. Предвижда се да се подготвят и да бъдат разгледани в парламента законопроекти за въоръжените сили на Украйна, за задълженията и правата на вътрешните войски, за преминаване в собственост на Украйна на предприятията на съюзно подчинение, въвеждането на парична единица и др. (...)

Всички военни подразделения, намиращи се на територията на Украйна, преминават на подчинение на Украинския върховен съвет. Създава се и републиканско Министерство на отбраната. На правителството е възложено да пристъпи към създаването на въоръжени сили на Украйна, на републиканска гвардия и на подразделения за охрана на парламента. На председателя на Върховния съвет на Украйна до изборите се дават допълнителни пълномощия. (…)

***

Страхът на републиките от мощта на Русия

Москва, 28 август /Спец. пратеник на АФП Пиер Глашан/ В повечето от съветските републики се забелязва страх от растящата мощ на властта на Русия (…).

Съветските републики “се страхуват от Елцинова Русия”, отбеляза вчера заместник-кметът на Москва Сергей Станкиевич, тъй като те смятат, че “тя може да стане нов източник на имперска опасност”. “Борис Елцин е твърде силен за републиките”, добави той.

Този страх на републиките от Русия се прояви най-силно след декларацията от понеделник на говорител на Борис Елцин, който подчерта, че Руската федерация може да постави “въпроса за границите си" към всяка република, която се откъсне от СССР, без да подпише двустранен договор с нея.

Макар и някои близки помощници на руския президент да се опитаха сетне да смекчат въздействието на декларацията, тя предизвика голяма тревога сред републиките. (…)

Ала най-голямо недоверие към новите власти в Русия има в богатата Украйна. Спешно заминалите тази сутрин за Киев парламентарни делегации на Русия и на СССР, които трябва да обсъдят “политическата обстановка” и да разсеят недоразуменията около проблема с границите, е ясен признак за различията. В събота Украйна обяви независимостта си.

Вчера председателят на Върховния съвет на Украйна Леонид Кравчук заяви на пресконференция, че “териториалните претенции са твърде опасни и ще доведат във всеки случай до големи усложнения”.

Но недоверието между руснаци и украинци е взаимно. Председателят на конституционната комисия на руския парламент Олег Румянцев изрази неотдавна подозренията си към “националкомунистите”, останали близки до “тоталитарните общества”. Близките сътрудници на Борис Елцин смятат, че по същество Леонид Кравчук и приятелите му са комунисти и се опитват да запазят местата си, като се приобщават към националистическата кауза. “Независимостта на Украйна е нож в гърба на победата на руската демокрация”, добави Румянцев. А депутат от Западна Украйна заяви вчера пред Върховния съвет, че сега в Москва се наблюдава “антиукраинска истерия”.

Западен дипломатически източник в Киев смята, че украинците се страхуват от възстановяване на руската империя. Декларацията за независимост на Украйна цели да се вземат предварително добри позиции пред всемогъщата Русия, допълва същият източник. (…)

Общоукраински референдум, който да утвърди приетия от Върховната рада на 24 август Акт за обявяване на независимостта на Украйна, е произведен на 1 декември 1991 г. От участвалите 32 млн. души в референдума, 28 804 000 души или 90,32 процента от украинския народ гласуват “за” независимостта на страната. 

Виена, 30 ноември 1991 г. /БТА/ В интервю пред австрийския вестник “Пресе” председателят на украинския Върховен съвет Леонид Кравчук заявява, че когато Украйна получи пълна независимост, незабавно ще пристъпи към разработването на собствена политика в много направления. (…) По въпроса за украинските граници Кравчук отбелязал, че независимо от разните изявления по този въпрос на руското ръководство, Украйна не смята да отстъпи нито Крим, нито която и да било друга част от своята територия нито на Русия, нито на когото и да било другото. Той обаче добавя, че в настоящия момент няма причини да се поставя въпросът за руско-украинските граници. Въпросът за границите, предявяването на териториални претенции е най-страшното, което може да ни се случи, признава Кравчук. Той завършва с това, че Украйна не желае да участвува в никакъв политически съюз на бившия СССР. 

***

Украйна гласува за президент и на референдум за своята независимост

Киев, 1 декември 1991 г. /БТА/ Днес в Украйна се произвеждат избори за президент и референдум за нейната независимост. Над тридесет и седем милиона избиратели са призвани да изберат един от шестимата претенденти за президентския пост и да отговорят на въпроса: “Потвърждавате ли Акта за провъзгласяване независимостта на Украйна?”

Този документ бе приет от Върховния съвет на републиката на 24 август тази година след опита за държавен преврат в Съветския съюз. Той провъзгласи независимостта на Украйна и създаването на самостоятелна украинска държава - Украйна. (…)

***

Украйна е за независима армия, но за общо стратегическо пространство

Блиставица /Украйна/, 1 декември 1991 г. /АФП/. Михаил Мил протегна ръце така, сякаш искаше да прегърне плодородните земи, които се простираха пред него, и каза: “Ето защо имаме нужда от армия. Тези земи са наши и трябва да ги пазим.” За 44-годишния Михаил, както и за хиляди украински селяни, работници и предприемачи, плановете на правителството да създаде независима армия е гаранция, че Украйна, втората по население република в бившия Съветски съюз, ще може да използува сама собствените си природни богатства без някои други и преди всичко Русия да черпят от тях.

За Москва и за някои чужди правителства военните планове на Украйна, които включват и контрол върху стратегическите ядрени оръжия, са потенциална опасност за разпространението на тези оръжия.

Украинските военни ръководители отговарят, че нямат никакъв пряк контрол върху 176-те ядрени ракети на тяхна територия, и твърдят, че не го и искат. Независимо от това те са против прехвърлянето му в Русия и искат да наблюдават демонтирането на ракетите.

Западните столици биха искали също да разберат дали Украйна е в състояние да изпълни плановете си, които предвиждат създаването на 400-хилядна армия /една от най-големите в Европа/.

Този въпрос е много тясно свързан с независимостта на републиката, която се очаква да бъде масово подкрепена днес. В предизборната кампания бяха направени много политически декларации, в които се наблягаше на обстоятелството, че отсега нататък украинците ще бранят територията и интересите на новата независима държава. (…)

Изправен пред полята на фермата си, Михаил бе категоричен: “Тази република е богата. Ние работехме много, но дълго време бяхме ограбвани. Вече на никого няма да позволим да ни краде.” 

***

Украйна е независима, но...

Киев, 2 декември 1991 г. /БТА/ Киевското радио и телевизия съобщиха днес следобед, че над 80 процента от украинците са гласували за независимост на републиката, а около 60 процента са избрали за президент Леонид Кравчук, досегашен председател на Върховния съвет на Украйна. (…)

... тази независимост е опасна

Париж, 2 декември 1991 г. /БТА/ В интервю за днешния брой на френския вестник “Фигаро” Иван Силаев, председател на Междудържавния икономически комитет, смята, че независимостта на Украйна крие много опасности.

Ако Украйна реши да прекъсне връзките си с икономическата общност, казва той, ние ще се отнасяме към нея като към чужда държава. (…)

Но най-опасен според Силаев може да се окаже въпросът за границите. “Щом се появят граници, ще се появи и опасност от драматичен сблъсък... Между Украйна и Русия няма граница. За да бъде установена международна граница трябва да се върнем към миналото, към един или друг договор, към един или друг период от историята, към декларациите на Богдан Хмелницки или Чингис хан”, казва Силаев. “Ако тръгнем по този път, трябва да имаме предвид, че ще възникнат трагични конфликти... Руският народ не е съгласен Крим, който бе завоюван след многовековна борба да стане изведнъж украински по историческо недоразумение. Разбира се, ако Украйна провъзгласи едностранно независимост, ние ще поставим въпроса за Крим”, казва Иван Силаев. 

***

Според НАТО независимостта на Украйна може да се окаже опасна

Брюксел, 2 декември 1991 г. /Никълъс Доти от Ройтер/ За НАТО независимостта на Украйна от Съветския съюз може да превърне един от най-страшните кошмари на Запада в действителност.

Служители в съюза изразяват безпокойство, че републиката може да използва размерите и икономическата си мощ и да застраши крехките демокрации в Източна Европа, да торпилира важното споразумение за контрол над оръжията и дори да стане ядрена сила.

Говорител на НАТО каза днес, че съюзът следи “с интерес” резултатите от референдума за независимост - според предварителните резултати около 85 на сто от участниците са гласували с “да” - и добави, че 16-те страни от организацията ще продължат консултациите си.

Неофициалната реакция бе още по-малко оптимистична.

“Не сме оптимисти, но нищо не можем да направим, посочи един натовски служител. Длъжни сме да уважим резултатите от свободния избор и желанията на този народ.”

Когато трите балтийски държави си извоюваха независимостта в началото на годината, нещата стояха по различен начин. Западът никак не се развълнува от появата на три малки държавици, при това без военни амбиции.

Но независима Украйна би била една от най-големите държави в Европа с население от 52 милиона, с мощни индустриални и аграрни ресурси, с важно стратегическо положение и без съмнение съперник на Русия, най-голямата република в съюза.

Граничеща с Черно море, Румъния, Чехословакия, Унгария и Полша, Украйна възнамерява да изгради своя собствена армия и настоява за общ контрол с Москва над съветските ядрени оръжия, които са все още на нейна територия.

Въпреки уверенията от страна на украински представители, че републиката няма никакви амбиции да бъде ядрена сила, служители в НАТО казват, че ги безпокоят търканията на Украйна с Русия и украинският национализъм, който съществува от десетилеия, но сега може да избухне с огромна сила, особено ако икономическата и политическата криза в Съветския съюз се задълбочи.

“Ако се вземат заедно всичките тези фактори, получава се истинска рецепта за бедствие”, заяви един дипломат в щаб-квартирата на НАТО. (…)

***

Русия призна Украйна

Москва, 3 декември 1991 г. /БТА/ Ръководството на Руската федерация признава независимостта на Украйна, се подчертава в разпространената днес декларация на президента Борис Елцин.

Ние сме убедени, се казва в документа, че съществуват възможности и е необходимо в най-близко бъдеще да бъдат установени нови отношения между Русия и Украйна при запазени традиции на дружба и добросъседство и взаимно уважение, при строго спазване на задълженията, в това число и за неразпространение на ядреното оръжие.

Руският президент подчертава, че се откриват и нови възможности за взаимодействие и с други републики и за създаването на истинска равноправна общност от суверенни държави. 

***

Париж, 3 декември 1991 г. /БТА/ Обявената от Украйна независимост и възможността тя да не участвува в Съюза на суверенните държави предизвиква сериозна тревога на Запад. Това е мнението на известния френски съветолог Франсис Конт, изложено в днешния брой на вестник “Трибюн дьо л’експансион”. Според него тези опасения са предизвикани главно поради факта, че на територията на републиката е концентриран значителен ядрен потенциал и голяма част от въоръжените сили на бившия СССР, а там се намира и огромен военнопромишлен комплекс. Докато стратегическите ядрени сили са в ръцете на Москва, то тактическото ядрено оръжие, разположено в Украйна, може да бъде използувано и без съгласието на центъра, отбелязва Франсис Конт. От друга страна, украинските ръководители, които по-рано се обявяваха за “безядрена” република, сега говорят, че простото прехвърляне на всички ядрени арсенали на Русия било опасно, се посочва в публикацията.

***

Украинските ръководители успокояват запада

Киев, 3 декември 1991 г. /БТА/ Украйна няма намерение да обсеби контрола върху ядрените оръжия, разположени на нейна територия, заяви днес в Киев министърът на външните работи на републиката Анатолий Зленко. “Съюзът се разпада толкова бързо, че ние сме длъжни да вземем мерки за гарантиране на собствената си сигурност”, подчерта министърът на пресконференция. “Ние ще спазваме договора за ограничаване на стратегическите оръжия от 1991 год., както и договора за ограничаване на конвенционалните сили”, продължи Зленко. Според западни източници, цитирани от агенция Франс Прес, на територията на Украйна има разположени 176 балистични ракети с ядрени бойни заряди. 

***

Отцепването на Украйна - шок за руснаците

Киев, Украйна, 5 декември 1991 г. /Алън Купърман от Асошиейтед прес/ Отцепването на Украйна е шок за някои руснаци както във, така и извън тази силна република. Един официален служител в Кремъл нарече отделянето ѝ “политически Чернобил”. (…)

В самата Украйна руснаците са разтревожени от разпадането на търговските връзки. Украйна произвежда близо една четвърт от съветските селскостопански и промишлени стоки. (…)

Психологически отделянето на Украйна е болезнено, защото из тези места се е зародила древната руска цивилизация, това е част от славянското сърце на Съветския съюз. Без нея от демографска гледна точка в Съюза ще надделее бързо увеличаващото се мюсюлманско население на Казахстан и Средна Азия.

В резкия си коментар във вторник вечерта руската информационна програма “Вести” посочи, че отцепването на Украйна ще промени не само социалния облик на Съветския съюз, но и политическия баланс в него. Тя предупреди, че мюсюлманските републики са по-консервативни от славянското ядро на страната и това може да забави демократичните реформи.

Съветският президент Михаил Горбачов предупреди във вторник, че отцепването може да доведе до “междуетнически и междурепубликански сблъсъци, дори до войни”. Говорителят на съветското външно министерство Виталий Чуркин каза вчера, че то може да се превърне в “политически Чернобил”, имайки предвид украинската АЕЦ, която експлодира през 1986 г.

Засега украинското движение за отцепване бе съвсем мирно, в рязък контраст с етническото насилие в Грузия, Армения и Азербайджан. Според едно проучване на общественото мнение, направено през февруари сред жителите на Руската федерация, само 22 процента от тях са за това на Украйна да бъде позволено да се отдели. 59 процента са твърдо против това. (...)

Дни след референдума в Украйна и признаването на независимостта ѝ от СССР, на 8 декември 1991 г., в правителствената резиденция “Вискули” в Беловежката гора край белоруския град Брест, президентите на Русия, Беларус и Украйна Борис Елцин, Станислав Шушкевич и Леонид Кравчук подписват т. нар. Беловежко споразумение, съгласно което се прекратява действието на съюзния договор от 30 декември 1922 г. за създаване на Съюза на съветските социалистически републики (СССР) и се създава Общността на независимите държави (ОНД).