site.btaНа 19 май 1934 г. дейци на офицерската организация „Военен съюз“ и политическия кръг „Звено“ на Кимон Георгиев извършват военен преврат

На 19 май 1934 г. политически дейци на офицерската организация „Военен съюз“ и кръгът „Звено“ извършват военен преврат. Сформирано е правителство начело с Кимон Георгиев, лидер на „Звено“, което управлява до 22 януари 1935 г. Новосформираният кабинет разпуска Народното събрание без да насрочва дата за нови избори. Издаден е манифест от 15 точки с програма на правителството. Поставя се начало на управление чрез наредби-закони, приети от Министерския съвет и утвърдени от царя. С Наредба-закон от 14 юни 1934 г. се разпускат и се забраняват всякакви политически партии. Реформира се административната структура – закрити са 16-те окръга и се създават 7 области. Областните директори се назначават от Министерството на вътрешните работи на пряко подчинение на изпълнителната власт. Премахнато е самоуправлението на общините, изборните общински съветници и кметове.

До преврата се стига, след като в началото на 1934 г. разцеплението между партиите в управляващата коалиция Народен блок се засилва. Наследявайки властта от второто правителство на Демократическия сговор, начело с Андрей Ляпчев, новият кабинет с премиер Никола Мушанов се стреми да преодолее последиците от Световната икономическа криза, започнала през 1929 г. Вместо това, партийните противоречия вътре в управляващата коалиция, наличието на корупционни скандали и високите нива на безработица водят до оставката на министър-председателя Никола Мушанов на 15 май 1934 г. От политическата криза се възползва офицерската организация „Военен съюз“, начело с генерал Дамян Велчев, който още в края на 1933 г. отправя призив за намеса на военните, ако политическата нестабилност в страната се задълбочи. Взето е решение за съвместни действия с кръга „Звено“ на Кимон Георгиев – политическа организация, която изповядва идеи за надпартийно управление. Държавният преврат е извършен по план, със знанието на царя и без да се пролее кръв.

На 19 май 1934 г. Военният съюз и кръгът „Звено“ поемат управлението на България начело с министър-председател Кимон Георгиев.

За преврата, извършен на 19 май 1934 г., четем в „Български бюлетин“ на БТА: 

Виена, 19 май 1934 г. /БТА/ Всичките виенски вестници отдават голямо внимание на правителствената промяна в България, като поместват дълги съобщения от София. Някои вестници отдават тази промяна на последната кабинетна криза, като изтъкват, че партийните ежби са довели до образуването на едно правителство на здравата ръка. Вестниците поместват и биографически бележки за новия министър-председател Кимон Георгиев, като се изказват за него, като враг на празната фраза и човек на делото.

***

Белград, 19 май 1934 г. /Авала/ В тазвечерния си брой в. „Правда“ обнародва една дописка от Цариброд на югославо-българската граница, в която се казва между другото: „Разногласието между водачите на българските политически групи бе стигнало до такава фаза, че добре осведомените хора предвиждаха как министерската криза ще бъде прекратена с един решителен акт на Цар Борис. Обаче положението в България изискваше промяната да бъде извършена много благоразумно и с широки предохранителни мерки“. По-нататък същият вестник пише, че тая мярка е била не само оправдана, но и политически необходима. Българските политици са правили пазарлъци по незначителни въпроси и за свои лични интереси. Коментирайки съставът на новия кабинет. В. „Правда“, в една дописка от София пише, че новото правителство е съставено главно от хора принадлежащи към политическата група „Звено“.

Вестникът отбелязва, че новият български кабинет се състои от хора извънредно честни и добри патриоти. Същият вестник обнародва биографиите на новите министри от кабинета на Кимон Георгиев.

*** 

Париж, 20 май 1934 г. /Хавас/ Вестниците следят с жив интерес преврата в България, както поради възможните последствия върху външната балканска политика, така и поради символическото значение на това ново проваляне на демокрацията, заменена с един авторитетен режим. Коментарите на печата са благоприятни или враждебни според това дали вестниците принадлежат към левицата или към десницата. Обаче перспективата от българо-югославянско и българо-съветско сближение, които вестниците предсказват на основание получените съобщения, съставляват благоприятен фактор в начинът по който френското обществено мнение посрещна новото правителство в София. Големият информационен печат главно набляга върху това.

„Пти Журнал“ пише между другото: „Българо-югославянското споразумение ще съставлява съществен принос към започналото миролюбиво дело от Франция, в съгласие с Малкото Съглашение, Русия, Турция и Гърция. Франция, чиято реалистична политика не държи сметка за това, какъв е вътрешния режим на другите страни, ще се радва първа за това“. Като се опитва да изтъкне обективно световното политическо значение на тия събития, „Пти Журнал“ пише между другото: „В много страни стопанската криза свали демокрацията. Това стана навремето в Югославия, Естония и Полша, вчера в Литва, днес България следва движението“.

Много вестници подчертават аналогията между българският преврат и югославянският преврат от 6 януари 1929 годила. „Надяваме се, пише „Журнал“, че след Югославия, България ще намери в успокояването на политическите страсти необходимата атмосфера на сцепление за да превъзмогне финансовата и стопанска криза и да стане един фактор на мира на Балканите“.

В. „Ле Жур“, антипарламентарен, одобрява случилото се в България, „която по подобие на многобройни други народи, доверява съдбата си на едно силно и национално правителство“.

В. „Ле Йовр“, радикал-социалистически орган, констатира с меланхолия: „Събитията в София идват след тия във Виена и Рига. Констатираме, че 1934 година започва лошо за демокрациите.

***

Берлин, 20 май 1934 г. /ГТA/ Съобщенията за промяната в България се получи в Берлин събота следобед чак след свършването на вечерните вестници, така че само вторите издания на късно вечерните вестници можеха да поместят пристигналите от София съобщения. Направи общо впечатление, че Информационната служба на Българската Телеграфна Агенция се отличаваше с особена яснота, така че германската общественост бързо бе осведомена върху събитията и така от самото начало не отвърна на тенденциозно разпространяваните съобщения за някакви безпокойства, както и лъжите за мними политически убийства, толкова повече че Германската телеграфна агенция бе в състояние чрез осведомяване от своите кореспонденти в София веднага да обори измислиците на някои частни агенции чрез оторизирано опровержение. Че събитията в България бяха одобрително приети се вижда и от самите заглавия на вестниците, Така например официозът „Фьолкишеръ Беобахтер“ пише в своето заглавие: „Как България се освободи от партизанщината“. В. „Локаланцайгеръ“, който говори за една промяна на системата, казва между другото, че България трябваше да измине един много горчив път. Победена, обградена от подозиращи съседи, тежко засегната в своята жизнена сила, България въпреки всичко това с нечувани усилия успя да се закрепи. Но вътрешно-политическите кризи, аграрният комунизъм, македонската проблема и неспокойните граници не биха дали никога на българският народ спокойствие. За това Царят се реши да даде на страната едно ново силно правителство. Разбира се, той не тръгва по лек път, но притежава много и високи лични качества и преди всичко е искрено високо ценен от своя народ. Въпреки това, противонастроения няма да липсват. „Ние германците, заключава вестникът, желаем българският народ да се насочи към по-добро бъдеще и нов разцвет“. С особена симпатия се предават в почти всички вестници онези съобщения от София, които съобщават за отстраняване на партизанщината, която беше отровила политическото положение на България. В. „Берлинер Тагеблат“ означава, като най-главна задача на новото правителство отстраняване на вътрешно-политическите нередности и външно-политическо извличане полза от решаващото положение на България в Югоизточна Европа, като при това подобрението на българо-югославянските отношения се счита за съществена проблема за едно общо разбирателство на Балканите. При предаване програмата на новото правителство вестниците подчертават особено ония места в които се говори за необходимостта от създаване на едно национално правителство извън партиите и за желанието да се създаде една дисциплинирана организираност на държавата.

***

Париж, 21 май 1934 г. /Хавас/ Коментирайки правителствената промяна в България, в. „Фигаро“ пише: „Решителното действие на Цар Борис представлява следната двойна характеристика: то не предизвика никакъв сериозен смут и изглежда, че е било одобрено от голямото болшинство на българския народ. И действително, този начин на мирен и легален преврат е популярен, защото отговаря на народното чувство, алармирано от прогресията на административната анархия, на партийните борби, които бяха плод на политиката на демагогия на парламента, изключително загрижен да гъделичка страстите на своите избиратели. Заслугата на Цар Борис е, че той схвана, че е настъпил психологическия момент за едно съвземане и че той е действал бързо, хладнокръвно и с чувство на мярка, която не трябваше да бъде превишена. Само в няколко часа действието бе извършено и извънпарламентарното правителство учредено.

***

Рим, 21 май 1934 г. /Стефани/ Вестниците поместват портрети на Цар Борис и на министър-председателя К. Георгиев и обнародват обширни сведения за събитията в България, като подчертават в коментарите си бързата конструктивна акция на новото народно правителство, края на парламентарния режим, както и одобрението на българския народ на енергичната акция на Царя, целяща да даде на България едно силно правителство и да внесе спокойствие и дисциплина в страната.

В очакване развитието на събитията в България, за да може по-добре да прецени тяхното значение „Джурнале ди Италия“ смята, че те съставляват една коренна промяна на режима, с която се цели премахването на партиите и на техните безплодни борби, както и ориентиране към образуването на една централизирана власт, която да насочва и контролира националния живот. Обстоятелството, че не са отбелязани никакви инциденти и безредия е доказателство, че народа е със своя Цар и с хората на които владетеля повери задачата за вътрешното обновление. Вестникът, както и в. „Трибуна“ съпоставят събитията в България с тия в Литва, като изтъкват сходството помежду им, за да дойдат до заключението, че народите искат на всяка цена да турят край на парламентарните системи на управление, изопачени от партизанските прояви, вредни за интересите на нацията, за да установят в най-скоро време нов режим, който да поставя върху съвсем нови основи политическото устройство на държавата.