site.btaСелското стопанство в Тараклия има перспектива – дори в трудни условия, заяви ръководителят в Районния съвет на района Димитър Георгиев

Перспективи има — дори в тези сложни условия, заяви началникът на отдела по селско стопанство и земеделски отношения към Районния съвет на Тараклия Димитър Георгиев в отчета си, обяснявайки, че потенциалът на района е в модернизацията на техниката, въвеждането на нови сортове и хибриди, възраждането на животновъдството и постепенното повишаване на добивите въпреки климатичните предизвикателства. 

Докладът беше изнесен в районен Дом на културата в рамките на тържественото събитие по случай Деня на работниците в селското стопанство и преработвателната промишленост пред земеделски производители, представители на местната администрация и гости на събитието.

По думите му днес в района Тараклия се отчитат 51 600 хектара земи със селскостопанско предназначение. „От тях 41 100 хектара са обработваема земя (ниви), трайните насаждения заемат 3000 хектара, пасищата — още 6000 хектара и, за съжаление, 1800 хектара все още са залежни“, посочи Георгиев.

Той акцентира, че през последните 10–12 години площта на обработваемата земя се е увеличила с малко повече от 10 000 хектара. Ако преди 12 години са се обработвали около 31 500 хектара ниви, днес те са 41 600. Според него това доказва, че през този период са били въведени в експлоатация над 10 000 хектара залежни земи — стари лозя и овощни градини, които дълго време не са били използвани. „Това е много важно“, подчерта той.

Този ръст представлява 25% от обработваемата земя в района Тараклия. Георгиев отбеляза, че това е „голям плюс и похвала“ за земеделските производители, които са постигнали този резултат през последното десетилетие.

Той подчерта още, че въпреки сложните природно-климатични, икономически и политически условия, селското стопанство в района продължава да се развива и модернизира. Според него 80% от земите се обработват от големи производители — селски стопанства, фермерски стопанства, SRL и акционерни дружества с площи над 500 хектара. Останалите 20% се стопанисват от по-малки фермерски стопанства — структура, която според него е рядко срещана в Република Молдова.

Георгиев обърна внимание на ключовата роля на модерната техника и посочи, че „80% от земите днес се обработват с нова, модерна и високоефективна техника и оборудване“. В района са останали само единични комбайни „Нива“ и няколко „Полесье“, а останалата техника е вносна — John Deere, Claas, Case и New Holland.

Той съобщи, че са внедрени нови сортове и хибриди, адаптирани към рязко променените климатични условия през последните години. Паралелно с това се купуват нови породи едър и дребен рогат добитък. „Ако някога 10–11 литра мляко от крава се смятаха за добър показател, днес това е най-ниското ниво“, коментира той.

В отчета си Георгиев припомни, че от 2019 г. насам само две години са били успешни — 2021 г., в която са произведени 175 хиляди тона селскостопанска продукция, и настоящата година с 115 хиляди тона. През останалите години добивите са били по-ниски заради сушата. Въпреки това той подчерта, че в района има производители със средни добиви от 46–50 центнера по житните култури. При слънчогледа се получават около 35 центнера, а при рапицата — 45–48 центнера.

 „Перспективи има“, повтори той, като подчерта, че фермерите в района вече са се научили да се адаптират към климатичните промени. Георгиев отбеляза, че все още има потенциал в новите сортове, хибриди, овощни и лозови насаждения, които са подходящи за региона и дават висока ефективност.

Той обърна специално внимание на животновъдството, което започва да се възражда благодарение на държавната подкрепа чрез субсидии. На глава добитък се изплащат значителни средства, а по три леи за килограм мляко се предоставят допълнително. Според него това е единствената мярка, по която субсидиите се изплащат на 100%. По други мерки от заявените 47,5 милиона леи за миналата година са изплатени едва 22 милиона.

Георгиев добави, че се полагат усилия за приключване на плащанията за 2024 г., а заявените 21,5 милиона леи за 2025 г. ще бъдат изплащани през 2026 г.

Той подчерта и проблемите в преработката и съхранението на продукцията, като посочи, че районът разполага с минимален брой хладилни мощности, а преработката е на ниско ниво. Това принуждава земеделците да продават 80–90% от продукцията като суровина, което дава значително предимство на търговците.

Димитър Георгиев призова земеделските производители да участват активно в проектите, които се реализират в страната — над 38 на брой. Той уточни, че в района вече функционират хладилници, сортировъчни и опаковъчни линии, както и нови лозови насаждения.

В отчета си той припомни, че до 1991 г. районът е имал почти 10 хиляди хектара лозови масиви, а днес — около 3 хиляди. Част от площите са били изоставени или изкоренени, но днес има положителна динамика в реализацията на винена и десертна продукция, което събужда интерес към нови насаждения.

Ръководителят на отдела по селско стопанство посочи, че вече има фермерски стопанства, които засаждат интензивни лозови масиви по метода „пергола“ — съвременна система, която позволява високи добиви.

В заключение той заяви, че има още много важни теми, които заслужават внимание, но подчерта, че днешният ден е празник — ден за признание и уважение към труда на всички работници в селскостопанския сектор. „Всички са най-добрите, защото работят под открито небе, в рискови условия“, каза Георгиев.

В района Тараклия 20 процента от работоспособното население е заето в селското стопанство, каза пред БТА началникът на отдела по селско стопанство. По данни на Националното бюро за статистика на Молдова, според преброяването на населението от 2024 година, в района живеят 26 435 жители, 64,2% от които са българи.