site.btaУинстън Чърчил произнася на 5 март 1946 г. знаковата си реч за "желязната завеса"

Уинстън Чърчил произнася на 5 март 1946 г. знаковата си реч за "желязната завеса"
Уинстън Чърчил произнася на 5 март 1946 г. знаковата си реч за "желязната завеса"
Уинстън Чърчил с президента Труман са снимани след произнасяне на речта във Фултън, Мисури на 5 март 1946 г. (AP Photo, file)

“От гр. Шчечин в Балтийското море до Триест в Адриатическото, над континента е спусната една желязна завеса. Зад тази завеса са останали столиците на много стари държави в Източна Европа: Варшава, Прага, Берлин, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ и София. Всички тези прочути градове и населението на страните им cе намират в съветската част, и те всички в една или друга форма са подложени не само на съветското влияние, но и на един голям и увеличаващ се контрол от Москва.” Това са думи на Уинстън Чърчил (министър-председател на Великобритания от 1940 г. до 1945 г.), произнесени на 5 март 1946 г., във Фултън, САЩ.

Чърчил произнася реч в Уестминстърския колеж в града, която се свързва с началото на т. нар. Студена война. Цялата реч е посветена на тогавашната международна обстановка. С нея той прави популярен термина "желязна завеса", макар че метафората е използвана и преди това - например от Василий Розанов в книгата му "Апокалипсисът на нашето време" (1918 г.), а по-късно и от Гьобелс (Das Jahr 2000,” Das Reich, 25 February 1945). 

Във Фултън Чърчил говори за желанието на СССР да разпространи безгранично своята "мощ и доктрина" и в тази връзка призовава Великобритания и САЩ "неуморно и безстрашно" да прокарват принципите на свобода и човешки права. 

В изданието “Български бюлетин” от март 1946 г., са публикувани, освен речта на Чърчил, и кратък коментар на президента на САЩ Труман и интервю с ръководителя на СССР Йосиф Сталин. 

Ето каква е хронологията на събитията, запазена в архивите на БТА:

Вашингтон, 5 март 1946 г. /Ройтер/ Председателят Труман и г-н Чърчил отпътуваха днес с председателския влак за Фултън /Мисури/, където бившият британски министър-председател ще произнесе реч.

***
Фултън /Мисури/, 5 март 1946 г. /Ройтер/. В речта си, произнесена в Уестминстър Колидж тук, днес Уинстън Чърчил каза: ’’Нито усилията за предотвратяване на войната, нито постоянното засилване на световната организация ще бъдат осъществени без онова, което аз нарекох братско сдружение на говорещите английски език народи. Това означава едни особени отношения между британската имперска общност и Съединените щати. Братското сдружение изисква не само засилващо се приятелство и взаимно разбирателство между нашите два обширни, но сродни обществени строежа, но и продължаването на тесните връзки между нашите военни съветници, водещи до общото проучване на възможните опасности, еднаквостта на оръжията и пособията за обучение и размяната на офицери и кадети в колежите. То трябва да съдържа продължаването на сегашните улеснения за взаимната сигурност чрез общо използване на всички морски и въздушни бази, които се притежават от едната или от другата страна в целия свят. Това може би ще удвои подвижността на американската флота и въздухоплаване.” (…)

Чърчил предложи веднага да се снабди Организацията на Обединените народи с международна въоръжена сила. В това отношение, каза той, ние можем да вървим само стъпка по стъпка, но трябва да започнем сега. Аз предлагам всяка от силите да бъде поканена да посвети известен брой въздушни ескадри на служба на световната организация. Обаче, продължи той, би било “погрешно и неблагоразумно” да се разкрият на ООН тайните на атомната бомба сега и би било престъпно безумие те да бъдат пръснати в тоя още размирен и несплотен свят. (…)

Той настоя, “мрачните факти” да бъдат разгледани открито и направи разлика между оптимизма на света след изработването на Версайския договор и сегашното настроение. Той каза: "В ония дни имаше безгранична увереност, че войните са свършени. Аз не виждам и не чувствам същата увереност сега. От друга страна, аз отхвърлям мисълта, че една нова война е неизбежна и още повече, че тя е предстояща. Понеже съм много сигурен, че нашите съдбини са в собствените ни ръце и, че ние имаме мощ да спасим бъдещето, аз чувствам дълг да се изкажа сега. Аз не вярвам, че Русия желае война. Онова, което тя желае, е плодовете на войната и безкрайното разширявано на нейната мощ и доктрини.”
(…)
Ако ние се придържаме вярно към хартата на Обединените народи и вървим напред в улегнала и сдържана мощ, като не търсим чужда земя или съкровища и като не се стараем да турим произволно контрол върху мислите на хората, ако всички британски морални и материални сили и убеждения се прибавят към вашите в братско сдружение, широките пътища на бъдещето ще бъдат свободни не само за нас, но и за всички, не само за наше време, но и за идния век.“

***

Цялата реч на Уинстън Чърчил е публикувана в бюлетина на БТА на следващия ден: 

Фултън /Мисури/, 6 март 1946 г. /Ройтер/ В речта си произнесена тук, в Уестминистър Колеж, вчера г-н Уинстън Чърчил каза: “Много рядка, може би изключителна чест е едно частно лице да бъде представено на академичните среди от председателя на САЩ. Зает с толкова грижи и отговорности - нежелателни явления, които той посреща с твърдост - председателят предприе едно пътуване от 2000 километра, за да се даде едно тържествено значение на днешната ни среща и да ми се даде възможност да се изкажа пред тази родствена нам страна, както и пред моите сънародници и може би някои други страни. Председателят Труман ви каза, че неговото желание, а аз съм уверен, че това е и ваше желание, аз напълно свободно да дам моето истинско мнение в тези времена, пълни с усложнения и неизвестности. Аз наистина ще се възползвам от така дадената ми свобода. Обаче, нека поясня, че аз не съм дошъл като официално лице или с някаква официална мисия. Аз говоря само от свое собствено име.
(…)
В настоящия момент САЩ се намират на върха на силата на света. Това е един решителен момент за американската демокрация. Който притежава най-голямата сила, носи и една страшна отговорност пред бъдещето. Съществува не само чувството за изпълнен дълг, но едновременно с това и безпокойството да не се отстъпи от постигнатите постижения.
(…)
Обаче, ще бъде погрешно и неблагоразумно да се разкрият на ООН тайните на атомната бомба сега, когато Организацията се намира още в своя зародиш. Тайната се притежава от САЩ, Великобритания и Канада. Ще бъде престъпно безумие, ако на тази тайна се даде неограничена гласност в сегашния момент, когато светът е още разединен и размирен. Мисля, че не пречи на съня на никого в никоя държава обстоятелството, че тайната и суровите материали за атомната бомба са главно в ръцете на американците. Аз не мисля, че нашият сън би бил тъй спокоен, ако имаше обратното положение и ако в настоящия момент някоя комунистическа или неофашистка държава притежаваха монопола на това страшно оръжие. Тогава само едно заплашване с тези оръжия би могло да бъде използвано за налагането на тоталитарни системи в свободния и демократичен свят, с последици, които биха били страхотни човек да си представи. Божията воля е отредила това да не бъде така.

За нас съществува един промеждутък, в който ние можем свободно да си поемем дъх - преди да се яви възможност да трябва да се справяме с тази опасност. Но даже и това да стане, ако положим усилие, ние ще имаме такова превъзходство във въздушни сили, щото те биха представлявали една резултатна спирачка за всички, които биха поискали да употребят това оръжие, или биха искали да ни заплашват с него. Евентуално, когато световната организация действително започне да представлява побратимяването между народите, тези сили биха могли да ѝ се поверят.

Сега искам да разгледам втората опасност, която заплашва обикновените хора, а именно - тиранията. Ние не можем да си затворим очите, че свободите, на които се радват всички поданици на Британската империя, не съществуват в много държави, някои от които представляват голяма сила. В тези държави върху народа се налага контрол от правителства, следващи известни всеобхващащи планове. В тези страни диктатори или известни олигархии използват силата чрез някои привилегировани партии, или чрез провеждането на определена политика.

В днешните трудни времена не остава на нас да се намесваме на сила във вътрешните работи на страни, които не сме победили във войната. Обаче ние не трябва никога да спрем високо да даваме гласност на великите принципи на свободата и правата на човека, които сме наследили от говорещия английски свят и които чрез Магна харта и редица други закони в миналото, намират най-добър израз в “Декларацията за независимостта”.
(…)
Аз изложих пред вас двете големи опасности, които заплашват народите. Още не съм говорил за мизерията и лишенията, които в много случаи дават основание за най-голяма загриженост. Обаче ако се отстранят опасностите на войната и на тиранията, няма никакво съмнение, че науката и взаимното сътрудничество в следващите няколко години биха могли да донесат на преминалия през изпитанията на войната свят едно благоденствие, по-голямо от това, което светът досега е виждал. (…) Аз често повтарям думите, които научих преда 50 години от големия ирландско-американски оратор Бърк Кокран - "Има достатъчно за всички. Земята е една щедра майка. Тя е готова да даде изобилни храни на всички нейни чада, ако те дадат своя труд и обработват обширните ѝ пространства в мир и справедливост.” (…)

Сянка е паднала върху светлата съюзническа победа. Никой не знае какво Съветска Русия и нейният Комунистически интернационал смятат да правят в близко бъдеще и какви са границите, ако въобще има граници, на техните наклонности за разширение и за вербуването на последователи. Аз имам силно чувство на възхищение спрямо храбрия руски народ и за моя приятел през време на войната маршал Сталин. Симпатии и добри чувства съществуват във Великобритания - уверен съм също и тука - спрямо всичките руски народи. Съществува желанието да се преодолеят всичките различия и да се установи едно трайно приятелство.

Ние разбираме необходимостта Русия да бъде сигурна на западните си граници срещу всякакво възобновяване на една германска агресия. Ние я приветстваме да заеме заслуженото си място между първите държави в света. Над всичко ние приемаме като добре дошли увеличаващите се връзки между руския и британския народ. Обаче смятам за свой дълг да изнеса пред вас известни факти относно сегашното положение в Европа.

От гр. Шчечин в Балтийското море до Триест в Адриатическото, над континента е спусната една желязна завеса. Зад тази завеса са останали столиците на много стари държави в Източна Европа: Варшава, Прага, Берлин, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ и София. Всички тези прочути градове и населението на страните им се намират в съветската част и те всички, в една или друга форма, са подложени не само на съветското влияние, но и на един голям и увеличаващ се контрол от Москва. Само славната Атина ще има свободата да реши своето бъдеще чрез едни избори, които ще бъдат извършени под съвместен британски, американски и френски надзор.

Намиращото се под руско влияние полско правителство е било насърчено да направи огромни и несправедливи грешки спрямо Германия. Милиони германци понастоящем биват експулсирани в един нечуван мащаб. Комунистическите партии, които бяха много малки във всичките тези страни в Източна Европа, бяха въздигнати и им бе дадено господство и власт, далеч надвишаващи тяхната численост. Тези партии понастоящем навсякъде полагат усилия да придобият тоталитарен контрол. В почти всички случаи ние виждаме правителства, които се крепят от полицията, и в тези страни, освен в Чехословакия, няма истинска демокрация. Турция и Персия са дълбоко обезпокоени от претенции, които се предявяват срещу тях и от натиска, който се упражнява от московското правителство. В Берлин русите се опитват да създадат една квази-комунистическа партия в окупираната от тях област на Германия, като на известни групи левичарски водачи се правят специални улеснения.
(…)
Каквито и заключения да се извлекат от тези факти - а това действително са факти, това не е освободената Европа, за чието създаване ние се бихме. Нито пък това е една Европа, в която съществуват необходимите условия за един траен мир.

И пред желязната завеса, пусната през Европа, съществуват други причини за безпокойство. (…) Освен в Британското общежитие и в Съединените щати, където комунизмът е в своя зародиш, комунистическите партии или петите им колони съставляват една растяща опасност за християнската цивилизация. Това са тъжните факти, които трябва да се изяснят след една победа, извоювана с едно великолепно приятелство по оръжие и за каузата на свободата и демокрацията. Ще бъде много неразумно от наша страна да не ги разгледаме направо, докато има още време. (…)

Аз не вярвам, че Съветска Русия желае война. Онова, което желаят русите, е запазването на плодовете на войната и безкрайното разширяване на тяхната мощ и доктрини. (…)

От онова, което видях от нашите руски приятели и съюзници през войната, аз се убедих, че няма нищо, от което те да се възхищават толкова много, колкото от силата, и че няма нищо, към което те проявяват по-малко зачитане, колкото към военната слабост. По тая причина старата доктрина за равновесието на силата е нездрава. Ние не можем да си позволим, ако можем да избегнем това, да работим на тясно поле и да предизвикваме изкушение за изпитване на силата. Ако западните демокрации стоят заедно и се придържат строго към принципите на хартата на Обединените народи, тяхното влияние за продължаването на тия принципи ще бъде огромно и вероятно никой няма да ги обезпокоява. Ако обаче, те станат разделени или се  колебаят в своя дълг и ако всички тия важни години отидат напразно, тогава наистина катастрофата може да сполети всички нас.”

Споменавайки за неотдавнашната война, Чърчил каза: "Аз я видях да иде и виках високо на моите сънародници и на света, но никой не обърна никакво внимание. До 1933 г. или дори до 1935 г. Германия можеше да бъде спасена от ужасната съдба, която я сполетя и всички ние можехме да избегнем бедствията, които Хитлер наложи на човечеството. В цялата история не е имало война, която по-лесно би могла да бъде предотвратена чрез навременна дейност от тая, която неотдавна разори толкова големи части на света. Тя би могла да бъде предотвратена, без да се даде нито един изстрел и Германия би могла да бъде мощна, преуспяваща и зачитана днес, но никой не искаше да слуша и един след друг ние бяхме въвлечени в тоя ужасен водовъртеж. Безсъмнено, ние не трябва да позволим това да се случи отново. Това може да стане само като постигнем сега, през 1946 г, добро разбирателство по всички точки с Русия под общия авторитет на Организацията на Обединените народи и чрез запазването на онова добро разбирателство през много години на мир чрез световния инструмент, подкрепен от цялата мощ на говорещия английски език свят и всички свързани с него страни…

***

Лондон, 6 март 1946 г. /Ройтер/ Агенция "Ройтер” узнава, че британското правителство не е било уведомено за съдържанието на речта, произнесена от г-н Чърчил и че последният не се е съвещавал нито с г-н Атли, нито с г-н Бевин във връзка със засегнатите въпроси. Становището на правителството е, че г-н Чърчил е изразил собственото си мнение.

В архивите е запазена първата реакция на Труман за речта:

Вашингтон, 8 март 1946 г. /Франс Прес/ Председателят Труман заяви пред представителите на печата, че не му е било известно съдържанието на речта на г-н Чърчил, преди тази реч да бъде произнесена.

Председателят Труман добави, че Съединените щати са страна, в която се зачита свободата на словото и че Чърчил има пълното право да изказва мнението си, добавяйки, че ако и той би отишъл във Великобритания, той смята, че би се радвал на същото право, на което се радва и г-н Чърчил. Председателят Труман, обаче отказа да прави коментари във връзка със самите изрази, употребени от г-н Чърчил в неговата реч.
Председателят Труман каза още, “когато удобният момент за това се представи”, той ще изкаже мнението си във връзка с предложението на г-н Чърчил за военен съюз между Съединените щати и Великобритания.

***

Речта предизвиква реакция и от Йосиф Сталин. Из интервюто със Сталин във в. "Правда", което е съхранено в архивите на БТА:

Москва, 14 март 1946 г. /ТАСС/ Интервю на Сталин, дадено на един дописник на в. "Правда”, относно речта на г-н Чърчил. 
Тези дни един от дописниците на в. "Правда" се обърна към Сталин, като го помоли да изясни някои въпроси във връзка с речта на г-н Чърчил. Сталин даде съответните обяснения, които са възпроизведени по-долу под формата на отговори на въпросите на дописника.

Въпрос: Как преценявате последната реч на г-н Чърчил, произнесена в Съединените щати?
Отговор: Аз я преценявам като опасен акт, който цели да посее семето на раздора между съюзените държави и да направи сътрудничеството им трудно.
Въпрос: Може ли да се смята, че речта на г-н Чърчил вреди на делото на мира и на сигурността?
0тговор:  …Хитлер започна делото за разпалване на войната, като обяви расовата теория, заявявайки, че само хората, които говорят немски, съставляват ценна нация. Г-н Чърчил започна делото за разпалване на войната също с расовата теория, претендирайки, че само нациите, които говорят английски, са ценни нации, призовани да решават съдбините на целия свят. Германската расова теория доведе Хитлер и неговите приятели до заключението, че германците, в качеството им на единствена ценна нация, трябва да господстват над другите нации. Английската расова теория доведе г-н Чърчил и неговите приятели до заключението, че нациите, говорещи английски, в качеството им на единствени ценни нации, трябва да господстват над другите нации в света. Г-н Чърчил и неговите приятели в Англия и в САЩ представят фактически на нациите, които не говорят английски, един своего рода ултиматум: признайте доброволно нашето господство и всичко ще върви добре, иначе войната е неизбежна.

Но нациите проливаха кръв през време на 5-годишната жестока война за свободата и независимостта на своите страни и не за да заместят господството на хитлеровци с господството на чърчиловци. Затова много е вероятно, че нациите, които не говорят английски и същевременно съставляват огромно мнозинство от населението на земята, не ще се съгласят да се подчинят на ново робство. 

Трагедията на г-н Чърчил е, че той, в качеството му на закостенял тип, не може да разбере тази проста и очевидна истина. Безспорно ориентацията на г-н Чърчил е ориентация към война, позив за война срещу СССР. (…)

Въпрос: Как преценявате онази част от речта на г-н Чърчил, в която той напада демократическия строй в европейските държави, които са наши съседи и в която критикува отношенията на добросъседство, които се установиха между тези държави и Съветския съюз? 
0тговор: Тази част от речта на г-н Чърчил е смес ст клеветнически елементи и елементи на грубост и липса на такт.
Г-н Чърчил претендира, че "Варшава, Берлин, Прага, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ, София, всички тези прочути градове и населението в техните области се намират в съветската сфера и са подложени под една или друга форма не само на съветско влияние, но също до голяма степен и на все по-нарастващия контрол на Москва". Г-н Чърчил окачествява всичко това, като безгранични “експанзивни тенденции " на Съветския съюз. Не би било трудно да се докаже, че г-н Чърчил клевети грубо и безскрупулно както Москва, така и споменатите държави, съседи на СССР. (…)

Германците нахълтаха в СССР през Финландия, Полша, Румъния, България и Унгария. Германците можеха да нахлуят в СССР през тези страни, защото в тях съществуваха тогава правителства, враждебни на Съветския съюз. (…) Налага се въпросът: какво чудно има в това, че Съветският съюз, желаейки да се обезпечи за в бъдеще, се стреми да постигне, щото в тези страни да има правителства, чието отношение към Съветския съюз да бъде лоялно?...

/ДС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 15:06 на 25.04.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация