site.btaМоят живот беше живот на миговете, казва пред БТА оперната прима Мария Клинчева

Моят живот беше живот на миговете, казва пред БТА оперната прима Мария Клинчева
Моят живот беше живот на миговете, казва пред БТА оперната прима Мария Клинчева
Снимка: Държавна опера Стара Загора

Моят живот беше живот на миговете. Миговете, в които съм живяла, създавайки нещо, каза в интервю за БТА оперната прима Мария Клинчева, която тази година отпразнува 80-годишен юбилей.  За себе си тя скромно разказва, че е родена в Панагюрище на 16 септември 1943 година. „Това е от нещата, с които се гордея. Имах едно прекрасно детство, в една стара панагюрска къща, с големи дувари, в която имаше всичко. Тя беше прекрасна - широка, просторна, но и уютна. Дворът беше пълен с чемшир, здравец и всички цветя. Майка ми садеше в лехите много цветя- от кокичетата и минзухарите до хризантеми. През цялата година в двора ние имахме цветя, затова и аз толкова ги обичам“, споделя оперната прима. И допълва: „живяла съм добре, не се оплаквам от нищо. Не обичам хората, които лошо пишат за България. Родината ми за мен е щастие. Земите от края на октомври-ноември бяха наситени със сняг, ние виждахме пътищата чак през април. Водиха ни с шейни на гости или на училище. Децата много обичахме да се бием със снежни топки, а бузите ни бяха червени. Не се разболявахме, а в дъжда цопахме боси, но бяхме много щастливи. Нямали сме много неща, от които не са лишени днешните деца, но бяхме щастливи“, спомня си още Клинчева. 

В Панагюрище свири на цигулка в Общинския ансамбъл. „Ние правихме в зала „България“ записите на Панагюрски въстанически песни. Едно малко Панагюрище, поддържаше един наситен с любов живот, които беше с обич към изкуството“, разказва още тя. След девети клас отива да учи в Музикалното училище в Пловдив, в класа на Люба Дмитриева. „Тогава кандидатствахме 84 души за пеене, защото за цигулката не ми стигнаха силите. Знаех, че няма да стане добра цигуларка от мен, защото трябваше да свиря всеки ден, а аз не го правех. Затова кандидатствах пеене. Приеха ни четири момичета от тези 84, които кандидатствахме. Това беше и нашият курс“, обяснява тя. Като завършва в Пловдив, веднага е приета в Музикалната академия в София, в класа по оперно пеене на проф. Цветана Дякович. „Още в първи курс дойде един мъж, който се казваше Спартак. Той отговаряше в Софийска опера за огромният миманс, който събираха. Колективите бяха големи. Този Спартак ме взе в операта и още от първи курс стъпих на сцената на най-голямата опера. Това беше една добра школа за мен и ме изгради като личност. Четири години аз бях в миманса на Софийска опера. Така слушах много добри български и чужди певци“, казва с усмивка Клинчева. И посочва, че в операта „Риголето“ поднася златен бокал на херцога. "Така имах възможност да поднасям бокала на много херцози, не само български“. 

През 1968 година завършва Музикалната академия в София и в нейния курс е дъщерята на писателя Георги Авгарски Боряна. "С нея бяхме приятелки и тя ми каза, че е била в Италия в академия „Киджана“ в Сиена. Тогава ми даде адреса и аз изпратих писмо да кандидатствам. След два месеца получих съобщение от академията да се явя за изпит. Получих виза, за да отида в Италия“, спомня си оперната прима.

„И така хванах влака „Ориент експрес“ и заминах за Сиена. А това е градът на аристократите. Когато пристигнах там, аз панагюрското момиче, се озовах в една среда, в която никой и нищо не познавам. До академия „Киджана“ ме заведоха едни хора, които попитах на лош италиански. Бях учила, но не го знаех много добре“, разказва още оперната прима. Сама казва, че не помни какво е представила по време на изпита, но е приета със стипендия да учи в престижната академия. В курса се включват певци от Италия, Португалия, САЩ, Канада, Сирия, Ливан, Япония, Швеция и Чехия, а тя е единствената българка. „Така аз започнах да опознавам света чрез хората, с които се срещах“.

В Академията нейни преподаватели са Мария Канильия и световноизвестният оперен певец Маестро Джино Беки.  “Aкадемия „Киджана“ е един дворец, където е имало апартаменти на различни кралици. Там имаше огромни зали с големи прозорци и стени, където блестяха оригинални картини на Леонардо да Винчи, Рембранд, Джото ди Бондоне и други“, обрисува Клинчева. 

След това Мария Клинчева продължава своето усъвършенстване по оперно пеене като стипендиант в Академия „Санта Чечилия” в Рим, във Флоренция и в студия към Театро Комунале. През 1972 година се завръща в България с договорите си за концерти в Италия през различните сезони. „Първо отидох при директора на Софийска опера, но той ми каза да отида през септември,  след това минах през Пловдив при маестро Кръстьо Марев в Пловдивска опера, който също ми каза през септември. Но когато се прибрах в Панагюрище, получих писмо от Комитета по култура да се явя в Старозагорската опера, защото имат нужда от глас като моя“, обяснява как се озовава в града на липите. Пристига в старозагорската опера, с директор маестро Димитър Димитров. „Когато пристигнах ми показаха входа на артистите, аз влязох и съм срещната от самия маестро Димитров. Без да го познавам, съм го попитала „къде мога да се разпея“, спомня си още Клинчева. Дебютът и е като самата Аида в едноименната опера на Джузепе Верди. Следват главни роли в много оперни спектакли. Има общо над 50 роли и е на сцената на старозагорската опера 46 години. С любов към всичко, което е правила, оперната прима обяснява, че няма любима роля. „Всяка роля съм я имала за любима, дори и малките роли, когато вече бях за пенсия“.

Мария Клинчева е благодарна, че цял живот има щастието да й преподават хора, "които са много големи ерудити и професионалисти". "Те имаха топъл подход към студентите, но с много сериозни изисквания. Учеше се много, но се живееше спокойно“, допълва тя. Сред преподавателите ѝ е и българският композитор Любомир Пипков. Но според Клинчева „за да стане човек артист, трябва да  може да понася всичко. Да понася несгоди“.

„Не казвам, че съм била страхотна. Имах тежки моменти, имах трудни моменти, имах грешки, но заедно с всичко, което съм направила в живота си, смятам, че не съм го изживяла напразно“, казва в заключение Клинчева.

От три години е преводач в Държавна опера Стара Загора. До момента е направила преводи от италиански на 11 либрета на опери, които се поставят на сцената на Държавна опера Стара Загора.

През септември Мария Клинчева дари на Държавен архив- Стара Загора част от личните си документи. Сред тях са удостоверението за раждане на примата, свидетелство за свето кръщение, дипломите ѝ за Държавното музикално училище, което е завършила, както и за Държавната консерватория.

Дългогодишният солист на старозагорската опера ще се срещне с любители на музикалното изкуство в среща - разговор, част от съпътстващата програма на 53-то издание на Фестивала на оперното и балетно изкуство.

/ХТ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 13:33 на 04.03.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация