Христовото Възкресение и дарът на Светия Дух, който идва след него, е това, което променя човека. Това каза българският патриарх и Софийски митрополит Даниил в интервю пред Явор Дачков, излъчено в официалния Ютюб канал на журналиста.
Патриарх Даниил припомни, че възкресението на Христос от мъртвите първоначално е било шок дори за самите апостоли. Той разказа, че когато двамата пътници за Емаус познали възкръсналия Христос, който им се явил като обикновен човек, Той станал невидим за тях. „Ние имаме същия опит, който са имали светите апостоли след Възкресението — не виждаме Христос телом, физически, но действието на Неговата благодат ни говори за Неговото присъствие“, каза той.
„Св. ап. Павел казва: „Ето, всичко стана ново!“ Чрез този дар ние можем да познаваме Бога - и това променя всичко. Човек, който е в своята самота, в своята несподеленост, дори с най-близките хора, когато живее без вяра, егоизмът и себелюбието му го изолират от всички човеци. Дори с близките си човек не може да сподели съкровената си същност и остава сам без Христос. Христос е Този, който съединява човеците. Христовата любов и действието на тази любов сред нас са това, което ни съединява“, казва патриарх Даниил. Той отбеляза, че появата на Месията е описана в старозаветни текстове 700 години преди раждането на Иисус Христос.
По думите му Христовото Възкресение и дарът на Светия Дух променят човека, променят човешкия живот - поставят го в съвсем друга перспектива – в отношенията му с Бога и помежду ни.
Той отбеляза, че покаянието е дело на човека през целия му живот, защото човекът се нуждае от Бога по всяко време. Според него липсата на смисъл у мнозина, които имат всичко, което може да даде материалният свят, ги оставя неудовлетворени, каквото и да постигнат. „В крайна сметка този дар на разума, който всеки човек има, и Божият глас в човека – съвестта, могат да променят и мисленето му, и начина му на живот. В този материален век човек търси истината – и той не може да я намери, не може да задоволи този глад за истина с нещо, което е от този свят. Бог е жив. Той действа и днес. Ако човек има доблестта, ако има мъжеството да търси и отстоява истината, Бог ще го доведе до Себе Си, така че да Го познае. Затова и покаянието е възможно и днес“, обясни патриархът.
Той подчерта, че в пътя си към Бога човек неизбежно преминава през духовна борба. Трезвото осъзнаване на пораженията, които грехът е нанесъл върху човешката природа – склонността към себеугаждане, лъжа, лицемерие, нежеланието да поемаме отговорност, когато можем да избегнем последствията от злото, което сме извършили – всичко това действа в нас, казва патриарх Даниил.
Той коментира и желанието си в българските училища да се преподава религия. По думите му е недопустимо в днешно време да съществува невежество относно християнството и незнание по неговите основни въпроси – въпроси, които стоят в основата на цялата християнска цивилизация. „Цялата европейска литература, изкуство, наука – всички те носят белега на християнското влияние. Огромна щета се нанася в мисленето и в душите на децата, затова че не са запознати с християнството“, каза той.
Патриархът цитира св. Паисий Светогорец: „Ако не знаех, че Бог има властта и последната дума за това, което ще се случи със света, щях да полудея“. По думите му смисълът на надеждата е именно този – да устоим, да останем верни докрай, за да получим онова, което Господ ни е обещал. Той подчерта, че е важно да имаме търпение. „Бог не ни е забравил“, каза патриарх Даниил.
Както БТА писа, Великден наричаме празника Възкресение Христово. Названието Великден идва от евангелския текст. В Евангелието от Йоан еврейският празник Пасха е наречен Великден (Йоан 19:31) и тъй като Иисус Христос е възкръснал в деня веднага след еврейската пасха, Възкресение Христово е получило и тези допълнителни названия - Великден и Пасха, каза богословът.
През тази година и по православния, и по римокатолическия календар Възкресение Христово е в един и същи ден. Такова съвпадение се случва през няколко години и това е добре за тези страни и региони, където живеят заедно православни и католици, както и протестанти, които по начало се водят по римокатолическата пасхалия или по пасхалията на преобладаващата християнска църква.
/ВСР
/ВБ/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
