site.btaИтало Калвино е най-добрият разказвач на Италия, който през последните 50 години няма аналог, казва преводачът Сава Славчев

„Итало Калвино е най-добрият съвременен разказвач на Италия, през последните 50 години няма аналог”, каза снощи преводачът Сава Славчев. Той бе модератор на дискусията „Писателят, който играе с жанровете, стила, началата“, част от програмата за 100-годишнината от рождението на италианския писател. Събитието се състоя в „Каза либри“. То бе в рамките на есенното издание на „Литературни срещи“, което се реализира  в  партньорство със „Синелибри” и със съдействието на Италианския културен институт в София.

В дискусията участваха литературната теоретичка Ани Бурова и писателят, преводач и доктор по философия Валентин Калинов. 

Според Калинов Итало Калвино е символ на един нов тип писане на проза. Тя е необикновена – предрешава се като класическа и разказваческа проза, но зад нея се обаждат или проработват механизми, които са антикласически и които ние можем да определим, използвайки термина „постмодерни”, каза Валентин Калинов. „Това са определени механизми, които възприемат някои основни точки на разлом в отношението между езика и света. Това са ориентири, които са концептуални и които препращат към определена стратегия за това езикът да се използва като начин, като средство за опознаване на света”, уточни философът. 

„Калвино не е случаен писател”, подчерта Валентин Калинов. „Калвино създава литература с ясното съзнание какво трябва да бъде литературата за него. Това не е случайна, не е контингентна литература, това не е литература, появила се между другото”, коментира още той. 

Според Сава Славчев основната задача, която Калвино сякаш си поставя във всяко едно нещо, което пише, е неговото желание за опознаване – на света, на себе си, на отношенията, на съпоставянето с другия и т.н. „Каквото и да пише Калвино, то е различно – всяка една книга е различна от другата”, смята преводачът. Според него именно това е, което е обединяващото и общото между всички книги на Калвино – че те са различни, а нишката, която води през всичките книжки е, че те са опит за опознаване на света и на себе си. 

„Навсякъде при него присъства иронията”, подчерта преводачът. „Калвино е човекът, който успява да естетизира баналното като ключ за екзистенциалното”, допълни Славчев. 

Според Ани Бурова при всички големи писатели, колкото и да свързани с определено литературно течение, винаги надделява личният почерк и отпечатък. „Калвино наистина притежава разнообразие, което е изключително рядко срещано. Рядко имаме писатели, които да успяват по толкова органичен начин вътре в собственото си творчество да изглеждат толкова различни”, каза тя. По думите й, тези различия обаче не са толкова големи, понеже има неща, които свързват всичките му книги. „Едното е неговата способност да разказва, да създава повествование”, каза Бурова. Другото според нея е, че при Калвино има страст и интерес към системата, към литературния модел. 

„Калвино не може да бъде сведен само до някакво определение. Ако трябва да го определим все пак, принадлежността му към постмодернизма, разбира се, е очевидна”, посочи литературната теоретичка. „Трябва да кажем и друго – Калвино просто е от тези писатели, за които самата литература е много интересна като зародиш на други литературни творби”, допълни тя. 

В разговора за италианския писател и неговото творчество се включиха и гости от публиката, сред които културологът Александър Кьосев, музикологът Анда Палиева и поетът Кирил Кадийски. 

Александър Кьосев смята, че Итало Калвино има много родствени автори, включително в Източна Европа и Русия. „Има наследници и в българската литература – ранният Георги Господинов с „Естествен роман”, даде пример културологът. Той посочи, че Калвино има един литературен брат, който не може да не бъде споменат – „толкова близък по дух на писане на литература и на връзката между литература, гносеология, метасюжетност, философия и т.н. – Хорхе Луис Борхес”. „В някакъв смисъл те се занимават с еднаква проблематика, правят го, разбира се, по безкрайно различен начин. Самият факт, че Калвино пише романи, а Борхес пише главно разкази, показва гигантската разлика между тях”, каза Александър Кьосев. 

Музикалният изследовател Анда Палиева разказа за връзката на Итало Калвино с музиката у нас. „В България е написана една творба от български композитор-авангардист – Георги Тутев, посветена на „Невидимите градове”, каза тя. „Във връзка с рецепцията на Калвино трябва да кажа, че всъщност тази творба е по-рано позната и чута като име у нас (преди романът да бъде преведен – бел.а.), докато Георги Тутев пише своята творба през 1987 г… Тя е инспирирана от произведението на Калвино, без да го следва буквално – инспирирана от структурата на романа, от цялата атмосфера, философия и колорит”, разказа музикологът. 

Поетът Кирил Кадийски изрази тревогата си, че не вижда в залата утвърдени имена на български писатели, които също да се включат в дискусията тази вечер. За самото писане поетът заяви, че е „познато, всичко вече е написано след Библията и другите свещени книги”. „Новото не е в това да кажеш нещо ново… Новото е да го кажеш по нов начин”, смята той. 

Събитието в чест на 100 години от рождението на италианския писател Итало Калвино стартира с пърформанс, носещ името „Господин Паломар“. В ролята на г-н Паломар участва актьорът Александър Тонев. Той влезе в образа на едноименния герой под звуците на пиано, изсвирени от Инес Симеонова. Режисьор спектакъла е Валерия Вълчева. 

Вечерта продължи с четене на авторски текстове, вдъхновени от романа „Ако пътник в зимна нощ“ на Итало Калвино. Модератор на събитието бе писателката Гергана Гълъбова, а свои произведения прочетоха Валентин Калинов, Поли Муканова, Екатерина Григорова и Тодор П. Тодоров. Яна Букова се включи онлайн със свой разказ.  

Итало Калвино е роден на 15 октомври 1923 г. в Сантяго де лас Вегас, Куба, но когато е на две години родителите му се връщат в Италия и той отраства в Сан Ремо. 

През 1941 г. Калвино започва да следва агрономия в Торинския университет, но вече се интересува и от литература – пише разкази, поезия и текстове за театър. След края на Втората световна война се записва в литературния факултет на университета, където през 1947 г. се дипломира с магистърски труд върху Джоузеф Конрад.

След това Калвино започва да работи в издателската сфера и сътрудничи като журналист на различни вестници.

През 1964 г. писателят е в Париж, където се свързва с литературния авангард и става член на литературната група „Улипо” – „Работилницата за потенциална литература“. Там се запознава с автори като Ролан Барт и Реймон Кьоно. Това го вдъхновява да започне да експериментира с литературните форми, което се отразява благоприятно върху успеха му. 

Итало Калвино умира на 19 септември 1985 г., на 61-годишна възраст. 

Разнообразното му творчество е добре познато в България с произведения като „Баронът по дърветата“, „Несъществуващият рицар“, „Разполовеният виконт“, „Космически комедии“, „Марковалдо, или сезоните в града“, „Невидимите градове“, „Ако пътник в зимна нощ“, „Паломар“ и „Американски лекции: шест предложения за новото хилядолетие“.