По отношение на ниския резултат на държавния зрелостен изпит по български език и литература трябва да се уточнят два момента - това е вторият випуск, който завършва по приетия през 2015 г. и влязъл в сила през 2016 г. Закон за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), и при тях скалата за оценка е повишена със седем точки по отношение на минималната оценка за издържан изпит - среден три. Скалата е променена от 23 на 30 точки, каза министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков в отговор на парламентарен въпрос от народния представител Елисавета Белобрадова.
Тя отбеляза, че средният резултат от задължителната матура по български език и литература за зрелостниците от випуска за 2023 г. е добър 3,93 и това е най-ниският резултат досега. Елисавета Белобрадова попита назначило ли е Министерството на образованието и науката (МОН) проверки, свързани с изключително ниското представяне на зрелостниците, както и правен ли е анализ на оценките на учениците през последните пет години, какви са изводите и кои са районите с най-слаби резултати.
Смята ли министърът на образованието да започне работа по промяна на начина, по който се оценяват учениците и предвижда ли се преразглеждане на учебните програми, както и дали се обмисля някакъв допълнителен механизъм за подкрепа на учениците, на които им е трудно да се справят с уроците, попита още Белобрадова.
Средният резултат на този випуск на задължителната матура по български език и литература е 50,14 точки, което отговаря на оценка добър 3,93. Резултатът е съизмерим, но малко по-нисък - с около 2,5 точки, от този през предходната година, съобщи на 8 юни пресцентърът на МОН.
Държавният зрелостен изпит по български език и литература (БЕЛ) се състоя на 19 май. "Пътят на посвещаването в любовта" беше темата, по която зрелостниците писаха тогава интерпретативно съчинение върху "Посвещение" на поетесата Петя Дубарова. Втората възможност беше есе на тема "Живот в мрежата".
Министър Цоков обясни днес, че този випуск от ученици са били близо година и половина, или две години в обучение от разстояние в електронна среда. Това са два от моментите, които искам първо да уточня, но много е важно да се подчертае, че в рамките на същия ден, в който са публикувани резултатите от изпитите, това е станало с първичен анализ по отношение на данните - статистическите данни на резултатите на учениците. Те наистина показват някои проблеми, свързани с райони, в които традиционно децата и учениците постигат ниски резултати, за съжаление. Има и доста сериозни разлики в точките и оттам в успеха, който имат учениците в различни региони на нашата страна. Един първичен анализ може да покаже, че успехите на зрелостниците и в някаква степен качеството на образованието в различни региони имат доста сериозни различия, които са може би един от много сериозните проблеми в българското училищно образование, заяви образователният министър.
Той каза, че в групата от региони с най-високи резултати, сравнително устойчиви през последните години, са София-град, Смолян, Варна, Пловдив, Габрово, Благоевград. В другата група на региони с много ниски и с по-ниски резултати, пак устойчиво през последните години, са Разград, Шумен, Търговище, а напоследък и Плевен. Още по-тревожни обаче са големите разлики в средните резултати от държавния зрелостен изпит по български език и литература, които достигат до 70 точки, като в някои училища средният успех на учениците е слаб две. Това е много тревожна тенденция, която на пръв прочит личи от последните години, коментира министър Галин Цоков.
Що се отнася до това дали са правени задълбочени анализи на резултатите от държавните зрелостни изпити, за съжаление такива задълбочени анализи не са правени. Като основните възможности, свързани с тях засега, се разглеждат на регионално ниво - по отношение на работата на Регионалните управления на образованието и различните дейности, с които децата могат да бъдат подкрепени през летния период. Те са свързани с допълнителна работа за конкретни деца, с летни училища, с ученици, които са на обща подкрепа на личностно развитие и допълнително се работи от учители с тях. Такива дейности е имало и досега. Още по-ясно ще имаме картина за състоянието на образованието от гледна точка на резултатите, когато тези анализи са за отделно училище и се видят тенденциите, свързани с развитието на качеството на образованието в рамките на тези образователни институции и се търси възможност за конкретна подкрепа на децата, където не са достатъчно успешни или имат по-слаби оценки. Но за това е особено важно приемането на стандарт за качеството на образованието, който може би ще е един от основните подзаконови нормативни документи, който трябва да се изработи в следващите месеци. За да могат и да се правят анализи, съобразно критериите и показателите в този стандарт, обясни образователният министър.
Галин Цоков каза, че темата за анализите е много важна и те дават данни за това как евентуално да се промени нашата образователна система. В този смисъл много важни ще са анализите, които са предвидени за следващите месеци. Единият е анализ на резултатите от зрелостните изпити през последните три години, а другият много важен анализ е за оценка на въздействието на Закона за предучилищното и училищното образование, който също през следващите месеци трябва да се осъществи, тъй като е забавен близо две години. Този анализ ще даде много важна информация за това как да се променят учебните програми, как да се промени евентуално форматът на изпитите, има ли нужда от повече инструменти, свързани с формиращото оценяване и за личностното развитие на учениците. Това са неща, които ще започнем да дискутираме още от следващата седмица - първо за облекчаване на учебните програми от фактологически материал, и второ, което е препоръка на един доклад за уменията на ОИСР, като той е за учебни програми, които са насочени за формиране на умения, а не само за възпроизвеждане на знания. По този начин, след това може да се промени и формата, и начинът на оценяване на учениците. Това е заложено и като програма на нашия екип, който още не е пълен, обясни министър Галин Цоков.
