Етномузикологът и фолклорист доц. д-р Веселка Тончева разказва пред БТА личен спомен за Дико Илиев. Днес се навършват 125 години от рождението на големия български композитор, музикант и диригент, създал 56 народни хора, 16 марша, 7 китки, 1 рапсодия, редица градски шлагери - всички, изпълнявани от духови оркестри.
"Като учен за мен фигурата на Дико Илиев е сред особено важните и значими в историята на българската музикална култура, но аз имам и личен спомен от запознанство с него в детските ми години", казва доц. Тончева от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей - БАН.
"И чисто човешки, не пропускам да се похваля, че съм се срещала с този голям композитор, музикант и диригент. Семейната връзка с дядо Дико, защото, когато го видях, той беше вече доста възрастен, е чрез баща ми и леля ми, неговата сестра. В младежките си години те са участвали в геоложки проучвания в Монтана и Монтанско, заедно с дъщерята на Дико Илиев - Александрия. За съжаление, не си спомням точно през коя година сме гостували в дома им, в Монтана, вероятно е през 1982-83 г., преди смъртта му през 1984 г. Дико Илиев вече не виждаше и се нуждаеше от помощ във всекидневието, но духът му беше жив, говореше благо, шегуваше се. Всъщност, по това време, аз вече свирех на акордеон, започнах на 6-годишна възраст, и затова и родителите ми, и леля ми, искаха да се запозная с този голям музикант. Дядо Дико тогава ми пожела успехи в музиката и ето, че днес етномузикологията е моя съдба като изследовател и популяризатор на фолклорното ни музикално наследство", разказва доц. д-р Веселка Тончева.
/ДД
/ХК/
news.modal.text
