Днес се навършват 125 години от рождението на големия български композитор, музикант и диригент

site.btaДико Илиев пише първото си хоро на 19-годишна възраст

Дико Илиев пише първото си хоро на 19-годишна възраст
Дико Илиев пише първото си хоро на 19-годишна възраст
Дико Илиев, снимка: къща-музей "Дико Илиев"

Дико Илиев пише първото си хоро на 19-годишна възраст, без да има музикална теоретична подготовка. Според архивите това се случва през 1917 г., по време на Първата световна война, когато младежът е на фронта и там създава "Искърско хоро". 

Днес се навършват 125 години от рождението на големия български композитор, музикант и диригент, създал 56 народни хора, 16 марша, 7 китки, 1 рапсодия, редица градски шлагери - всички, изпълнявани от духови оркестри. 

"Дунавското хоро", с което българите посрещат нова година, композиторът създава на 18 април 1937 г. "От любовта ми към Дунава се роди едно от най-хубавите ми хора - "Дунавското“, но най-обичано за мен си остава "Александрийка“, което носи името на дъщеря ми“, казва по-късно Дико Илиев.  "Александрийка" той написва след смъртта на дъщеря му Александрийка през 1935 г.

МУЗИКА И ВОЙНА

Дико Илиев е роден на 15 февруари 1898 г. в с. Карлуково, Ловешка област. Още от малък проявява интерес към музиката. Когато е на 11 години, за първи път чува звука на флигорна и се влюбва в този инструмент. На 13-годишна възраст, през 1911 г., той постъпва в 16-и пехотен Ловчански полк в град Орхание (днес Ботевград) като музикант в духовата музика на полка.  Започва да се учи на тромбон, тъй като местата за любимата флигорна са заети. Още след петия месец показва умение и талант и е включен да свири в оркестъра.

Четиринадесетгодишен, Дико Илиев участва в Балканската война (1912-1913), където служи с военния оркестър на 16-и пехотен Ловчански полк от състава на Първа българска армия. Когато полкът е в Македония, Дико Илиев среща случайно баща си - момент, запазен  на снимка.  

ПЪРВИ СТЪПКИ В МУЗИКАТА, ПЪРВИ ХОРА

През 1919 г. Дико Илиев идва в София и постъпва като музикант в оркестъра на Военното училище с капелмайстор Тодор Хаджиев. В създадения заедно с Гвардейската музика сборен симфоничен оркестър на Софийската народна опера Дико Илиев свири в оперите "Кармен“, "Травиата“, "Трубадур“, "Риголето".   
От 1922 г. до 1930 г. композиторът живее в село Букьовци (днес Мизия), където се занимава със земеделие. През този период свири със своята флигорна на сватби, кръщенета, панаири и сборове из Оряховско и Белослатинско.  Създава и ръководи духовите оркестри в Букьовци, Селановци и Комарево. Композира хората “Букьовско”, “Еленино”, “Грънчарско”, “Веселият Иванчо”.

От 1931 до 1936 година Дико Илиев свири в духовия оркестър на Трета жандармерийска дружина в град Оряхово, където композира хората "Зиг-заг", "Селски въздишки“, "Майски цветя“, "Оряховска идилия“ - китка.

ОРЯХОВО

Две години, през 1936-1938, Дико Илиев е в Софийския военен оркестър с капелмайстор Иван Касабов, след което се завръща в Оряхово и постъпва в духовия оркестър, ръководен от чешкия капелмайстор Александър Вейнер. От него Дико Илиев се учи на хармония, правилно гласоводене, разпределение на инструментите и баланс на духовия оркестър и дирижиране. През 1948 г. Дико Илиев наследява диригентския пост от своя учител и е диригент на оркестъра до 1957 г.

В Оряхово Дико Илиев създава едни от най-популярните си хора – "Дунавско“, "Веселото Санче“, "Дайчово“, "Елено моме“, "Александрийка“ и рапсодията "Танцът на жътварките".

ОТНОВО ВОЙНА

Композиторът участва във Втората световна война (1939-1945), в редовете на 36-и пехотен Козлодуйски полк, където е щаб-тръбач. След войната Дико Илиев основава Оряховското професионално околийско дружество на музикантите. Организира 19 професионални музикантски групи.

В началото на 1947 г. 36-и пехотен Козлодуйски полк е разформирован и Дико Илиев е изпратен на служба в 11-и пехотен Сливенски полк. С марша "Сливенци при Драва",  написан от него тогава, в продължение на 15 години, радио "София" открива обедната си програма.

ВСЕОТДАЙНОСТ ДО КРАЯ

През 1948 г. Дико Илиев е назначен за диригент на полковия оркестър. След разформироване на полка е диригент на основаният през 1957 г. Оряховски духов оркестър към читалището. След пенсионирането си през 1958 г. започва да работи със самодейните духови оркестри в Северозападна България. Създава нови духови оркестри, дирижира и обучава млади музиканти. През 60-те години на 20 век са написани хората му "Михайловградско“ и "Каменополско“, маршовете "Лехчевски бригадир“, "Септемврийски герои“, "Механизатори“, валсовете "В лозята на Рибине“, "Над Букьовци“ и други.

Творбите му са посветени на събития, на любими хора и красиви местности в родината. Цялото му музикално творчество е свързано с Оряхово, с Дунав, с гарнизонната музика, в която той е свирил като музикант. Композициите му съчетават народна музика с елементи от градския фолклор.

Дико Илиев умира на 30 ноември 1984 г. в дома си в Монтана.

ПРИЗНАНИЕТО

Дико Илиев е носител на много награди. Той е удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (24 май 1979 г.). На 15 февруари 1983 г., по повод 85-годишнина от рождението му, той e удостоен със званието "Герой на социалистическия труд" за неговия принос в развитието на българското музикално изкуство. Посмъртно е  удостоен със званията "Почетен гражданин на Монтана" - на 26 май 2011  г., и  "Почетен гражданин на Луковит" - на 19 септември 2014 г. 

От 1988 г. в Монтана се организират Празници на духовите оркестри "Дико Илиев". Първите са проведени на 23 и 24 април 1988 г.

С указ на президента от 15 май  2016 г. ледник на остров Александър в Антарктида носи неговото име.

/ДД

/КГ/МГ/отдел "Справочна"

/ХК/

news.modal.header

news.modal.text

Към 05:50 на 22.02.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация