site.btaМного и различни са интересните моменти в историята на българските пари през годините, каза нумизматът Георги Стоянов

Много и различни са интересните моменти в историята на българските пари през годините. Това каза в интервю за БТА зам.-председателят на Нумизматично дружество „Централна България“ Георги Стоянов. Той беше гост в Националния пресклуб на БТА в Казанлък по повод представянето на новия брой на списание ЛИК „Българските пари“.  

Според него интересен момент в историята на българската валута е изборът на наименованието „стотинки“. По думите му първоначално идеята е била тези монети да се казват сантими, по подобие на френските такива, но е взето решение да се казват стотинки - една стотна от лева. „Интересно е и влизането на страната в Латинския паричен съюз, когато се уеднаквяват единиците със златото и страната ни става равноправна с другите западни държави“, посочи нумизматът. Като ярък момент в историята на лева той открои и отсичането на първите златни монети. Според Стоянов това от какъв метал се изсичат монетите, говори за икономическото състояние на държавата.

През 1894 година издаваме цели три номинала със злато, множество сребърни монети и почти няма такива от неблагороден метал, което говори за много добри икономическо състояние на България, обясни той. Нумизматът допълни, че златни монети има и през 1912 година, когато България вече е Царство, а това са и последните златни монети. „Когато говорим за Втората световна война например, златото вече не съществува в световния паричен обмен, а среброто почти не се използва - има монети от 100 и 50 лева, които са изсечени от ниска проба сребро, влизат в употреба дори монети от непопулярния за монети метал желязо“, разказа Георги Стоянов. Според него железните монети представляват особен интерес за нумизматите, тъй като са трудни за съхранение. „Почти немислимо е в момента да имаш такава монета в добро състояние, но въпреки всичко има нумизмати, които притежават такива“, каза той.

По негово мнение най-ценната българска монета са златните 100 лева на княз Фердинанд от 1894 година. „Монетата е в голям грамаж - над 30 грама злато и е с много малък тираж. Отсечени са 2500 броя, а до наше време вероятно не са достигнали и 1000, тъй като през времето не се е гледало с добри очи на царските монети и те са били рязани и претапяни“, посочи нумизматът. Според него друга интересна монета е тази от два лева от 1916 година, която никога не влиза в обращение. „Говори се, че веднага след края на Първата световна война всички количества от нея са иззети, претопени са и с тях са изплатени репарациите на държавите победителки“, обясни Стоянов. 

Георги Стоянов посочи още, че не може да се каже, че влизането на България в еврозоната е предателство спрямо българския лев. Той напомни, че през по-голяма част от съществуването си левът не е бил самостоятелна парична единица и допълни, че далеч по-големи държави са приели еврото като национална валута за сметка на далеч по-стари парични единици. Стоянов отбеляза още, че българската идентичност е запазена в новите евромонети – „на евроцентовете е изобразен Мадарският конник, изписано е и стотинки, при едно евро отново имаме Св. Иван Рилски, а при две евро –  Паисий Хилендарски“. По думите му интересното е, че монетата от две евро има две български страни – освен изображението, на нея на кирилица е изписано „Боже, пази България“. Това е историческа препратка към времето, когато България е била Княжество и Царство, и тези думи са се изписвали на всички по-големи монети, каза нумизматът.

Той допълни, че определено сред популярните изображения върху българските монети през годините е Мадарският конник, но може би най-често срещаното изображение в историята на българския лев е това на розата.