site.btaУвеличаване на спестяващите българи и интерес към инвестиционното злато, показва социологическо проучване

Една четвърт (25 процента) от българските граждани пестяват, като само за година се отчита значително увеличение на този дял. Една от основните причини за това са стремежът към сигурност и притеснението за бъдещето, посочи икономистът от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) Стоян Панчев при представянето на социологическо проучване за нагласите и поведението на българите относно спестяването. В представянето в Националния пресклуб на БТА в София участваха също Макс Баклаян, изпълнителен директор на "Тавекс България", и Димитра Воева, ръководител на изследователския отдел в "Тренд". Изследването представлява втора част и надгражда миналогодишния доклад "Как спестяват българите", като включва актуални данни и сравнения с тенденциите от предходната година.

Проучването е проведено от Изследователски център "Тренд" по поръчка на ЕКИП в рамките на кампанията "Как спестяват българите". Данните показват актуалните нагласи, промени и тенденции в спестовното поведение на населението спрямо 2024 година.

Според Панчев редовно спестяващите са по-често жени или лица над 60-годишна възраст.

Сред основните цели на спестяването водеща е сигурността - посочена от 64 процента от анкетираните. Следват факторите т.нар. "бели пари за черни дни" с 49 процента, почивка и пътуване (45 процента) и здравеопазване (33 процента). За инвестиции спестяват 9 процента от българите, като тази група бележи ръст от 3 процентни пункта спрямо миналата година. Панчев посочи още, че броят на спестяващите се е увеличил с над 170 000 души само за една година.

Според данните намалява делът на хората, които смятат инвестицията в имоти за надеждна защита срещу инфлацията – със спад от 4 процентни пункта. В същото време се отчита 30-процентен ръст в броя на българите, които инвестират в злато.

Инвестиционният експерт и изпълнителен директор на "Тавекс България" Макс Баклаян коментира, че 30 процента от доходите трябва да бъдат абсолютният минимум, който хората да спестяват. По негови думи българите все още спестяват основно в банкови депозити, но се наблюдава покачване на средствата, вложени в жилища – от 18 на 22 процента. Значително е увеличението и при инвестициите в злато – около 140 000 души са закупили инвестиционно злато, като златото вече измества чуждестранната валута като предпочитан актив.

Баклаян посочи, че се наблюдава охлаждане на интереса към покупка на недвижими имоти и се очаква спад в цените. Той допълни, че 48 процента от населението се чувстват по-скоро информирани, когато правят инвестиции, но според него реалният дял на неинформираните е по-висок. В проучването се посочва, че около 14 процента признават, че са понесли финансови загуби вследствие на липса на информация – сума, която се изчислява на приблизително 150 милиона лева.

Димитра Воева, ръководител на изследователския отдел в "Тренд", представи демографските особености на спестовното поведение. Най-активно спестяват хората на възраст между 40 и 60 години, докато младите на възраст 18–20 години са най-слабо представени сред спестяващите. Воева каза, че образованието също оказва влияние, като хората с по-висока степен на образование спестяват по-често, докато тези с по-ниска – значително по-рядко.