Мирела Атанасиу, "Партньорство за чист водород", в интервю за БТА:

site.btaБългария е много активна в областта на чистия водород

България е много активна в областта на чистия водород
България е много активна в областта на чистия водород
Мирела Атанасиу. Снимка: clean-aviation.eu

България е много активна в областта на чистия водород, каза Мирела Атанасиу, и.д. изпълнителен директор на европейската инициатива "Партньорството за чист водород" в интервю за БТА.

По думите й създаването на водородна долина в Стара Загора е много амбициозно начало и това ще послужи като добър пример за други региони в България, които да го последват. Това е и един от първите такива примери в Централна и Източна Европа. В момента навсякъде по света се появяват проекти за долини, като в световен мащаб е поставена цел до 2030 г. да бъдат създадени 100 такива долини, посочва тя. 

Водородът се разглежда като един от основните фактори в Зеления преход на Европа, но е и сред факторите, допринасящи за енергийна независимост, включително за ниска зависимост от руския природен газ, според Атанасиу. По думите й вече са извършени много проучвания във връзка с извличането на водород и опциите за намаляване на цената му, като целта е чрез оптимизиране на производствените технологии да се постигне намаляване на цената на "възобновяемия" водород (получен чрез енергия от възобновяеми източници - бел. ред.) до 1 евро за килограм спрямо 10-15 евро в момента. 

Водородът не е по-опасен от което и да е друго гориво, подчертава експертът, уверявайки, че водородните технологии няма да доведат до загуба, а дори до създаване на работни места.

Следва пълният текст на интервюто: 

Какво е мястото и какви са перспективите на водорода в Зеления преход? 

- През 2022 г., след нахлуването на Русия в Украйна, Европейската комисия излезе с инициативата за намиране на нови енергийни източници за ЕС (RePower). Водородът се разглежда като един от основните фактори в Зеления преход на Европа, но също е сред факторите, допринасящи за енергийна независимост, включително за ниска зависимост от руския природен газ и за предлагане на други решения за Европа, за декарбонизация, както и за включване на възобновяеми източници като вятър, слънце и др. Имаме много сериозни амбиции във връзка с водорода.

Какво представлява програмата "Партньорството за чист водород" (Clean Hydrogen Partnership)?

- Това е партньорството за иновации между публичната власт - Европейската комисия, и частната сфера. Това всъщност е истинско тристранно партньорство, включващо промишлеността, академичните среди, както и публичната страна - Европейската комисия.  

Програмата е създадена през 2008 г., т.е. преди повече от 15 години, когато всички важни играчи в областта отново решиха да работят заедно за иновации в сферата на водородните технологии, за да ги пуснат на пазара, което и направихме до 2020 г. И след 2021 г. продължаваме да се развиваме и да допринасяме за постигането на тази амбициозна цел, като запазваме водещата си позиция в Европа по отношение на тези технологии, а Европа е лидер в тях. Освен да запазим лидерството си, искаме да подобрим конкурентоспособността на европейската промишленост. Трябва да продължим с иновациите, както и да имаме по-добри и по-евтини продукти, с по-добра производителност, по-добра издръжливост, по-добра ефективност, които обаче и да са по-евтини. И накрая - да въвеждаме иновации не само по отношение на технологиите, но и по отношение на бизнес моделите с водородните долини.

За нас това е иновация по отношение на бизнес модела, по отношение на развитието на екосистемата, развитието на местната екосистема, така че да работим с местни участници, с региони, с градове в Европа и, както казах, да изпълняваме този тип проекти, които се основават на екосистемата и включват производството и използването на водорода, и да решаваме проблемите, които винаги съществуват с новите технологии.

Какво всъщност представлява водородната долина? 

- Първо трябва да кажа, че България е доста активна в областта на чистия водород, включително Българската академия на науките. Професор Дария Владикова беше член на нашия научен комитет в продължение на много години. Така че от страна на науката, на научните изследвания, България винаги е била представена в тази сфера. През 2023 г. започнахме създаването в Стара Загора на първата водородна долина в България.  

Искам да уточня, че водородната долина всъщност е местен проект. Затова и я наричаме "долина", макар това може би не е най-точната дума, която да използваме. Това е локален проект, в който трябва да има намерение, ангажимент на местните участници, регионите, града.  

Проектът трябва да е от полза за региона и да е съгласуван с всички. Това не е просто проект, който някой частник иска да реализира, а нещо, което регионът иска. Проектът трябва да включва и производство. Искаме да бъдат включени поне два сектора, за да не се превърне проектът в чисто транспортен, например.

Имаме такива проекти. Трябва да добавя, че през последните 15 години сме подкрепили повече от 350 различни проекта.

Какво представлява т. нар. Европейска платформа за водородни долини?

- Платформата "Европейска водородна долина" - това е карта. Разработваме я, за да подкрепим Европейската комисия в усилията й за международно сътрудничество. Европейската комисия от името на ЕС популяризира концепцията за водородните технологии и за водородните долини като местна екосистема - от производството до крайното потребление. Концепцията бе популяризирана от Европейската комисия по цял свят и възприета от всички. Всички я харесаха и сега в Америка, където преди няколко месеца започна изграждането на водородни хъбове, се случва същото. В момента навсякъде по света се появяват проекти за долини, като в световен мащаб е поставена цел до 2030 г. да бъдат създадени 100 такива долини.

Така че това е концепцията на платформата - първо, картографирането на районите, защото трябва да се знаят повече детайли, може да има нужда от повече финансиране. Целта на картографирането е идентифициране на общите предизвикателства, общите бариери. Също така трябва да се разговаря с правителствата и да се прецени как можем да работим заедно в световен мащаб, за да дадем може да бъде реализирана целта за 100 функциониращи долини до 2030 година.

Колко вода може да е необходима за една водородна долина? 

- Тази година ще извършим сериозно проучване. Подкрепяме проучвания, основани на факти. До този момент сме извършили много проучвания и всички публикации са на нашия сайт. 

По-конкретно, ще проведем проучване, за да установим какво е наличието на вода, както и по отношение на устойчивостта на водородните технологии. Според извършени досега проучвания няма да имаме проблем с водата. Знаем това със сигурност, защото вече има публикувани проучвания, като например данни, публикувани от Обединеното кралство, както и на Международната агенция за възобновяема енергия (IRENA). 

Знаем, че са необходими 9 килограма вода за 1 килограм водород, ако искаме да произвеждаме чрез електролиза. Също така, според проучването на IRENА, електролизата е технологията, при която се произвежда водород с по-малък разход на енергия. 

В момента водород се произвежда чрез парно реформиране на метана, като се използва метан от природния газ. Ние обаче искаме да заменим производството, базирано на изкопаеми горива, с електролиза. Знаем, че ако това се случи, ще консумираме по-малко вода. 

Разбира се, трябва да сме наясно, че когато реализираме проекти за водород в Европа, трябва да ги реализираме на места, където има наличие на вода.

И в това отношение тази година ще направим проучване, свързано с чистия водород, което ще бъде осъществено от моята институция съвместно с представители на индустрията и с ЕК. То ще бъде насочено към наличието, към "устойчивостта" на водата в Европа, за да видим кои точно са най-добрите места за производство на водород и от възобновяеми източници като вятър, слънце, вода. 

Смятаме, че няма да имаме проблем с водата. Ще направим допълнително проучване, за да видим кои точно са най-добрите възможни места за производство на водород, за да избегнем проблеми, разбира се. 

Безопасен ли е водородът? 

- Извършихме много изследвания и тестове в лаборатория или на терен, за да покажем, че водородът е безопасен, или за да се научим как да се справяме в случай на инцидент. 

Както споменах, подкрепили сме над 350 проекти, така че имаме голямо портфолио от проекти, свързани с безопасността. 

Създали сме дори проекти за пренормативни изследвания, за да видим какво точно е необходимо да се направи за новите стандарти за водорода, за да се избегнат всякакви проблеми в бъдеще. Планира се в проучванията да бъде заложено да можем да паркираме превозно средство, захранвано от водород, в подземен паркинг.

На този етап всъщност имаме всички доказателства, че водородът не е по-опасен от всяко друго гориво. В крайна сметка мерки за безопасност трябва да се вземат спрямо газа, петрола, бензина. Същото трябва да се направи и с водорода - той е химично вещество като всяко друго. 

Имаме група, отговаряща за безопасността - 15 експерти по безопасност, които да съветват нас, нашата програма и нашите проекти какво да правим, за да избегнем инциденти. Работим със Съвместния изследователски център на Европейската комисия (JRS), който се грижи за безопасността на всички технологии като цяло, и мисля, че наистина предприемаме всички мерки, които трябва да се въведат по отношение на безопасността. Както казах, водородът не е по-опасен от всяко друго гориво. Трябва да разясняваме повече този въпрос, когато говорим с гражданите, трябва да им обясним, че водородът не е по-опасен от което и да е друго гориво - от бензина, газа или др. 

Какво може да ни кажете относно цената в рамките на процеса за извличане на водород? 

- Електролизата, за която споменах, е много прост процес, при който всъщност разделяме водорода от кислорода във водата, разделяме двата газа. 

И да, това може да бъде скъпо. По-скъпо е от извличането на водород от изкопаеми горива като природен газ, което струва между 1 и 2 евро за килограм. Това е много ниска цена за водорода, а "възобновяемият" водород (получен чрез енергия от възобновяеми източници - бел. ред.) може да достигне цена от 10-15 евро за килограм.

Разбира се, ще подобрим технологията, за да я направим по-ефективна, т.е. да консумираме по-малко електроенергия за производството на един килограм водород. 

Ще работим по ефективността на електролизата чрез иновации, като разработим по-добро оборудване за извършване на процеса. 

Предвид разходите за електроенергия мисля, че трябва да търсим и бизнес модели, при които да произвеждаме водород, когато имаме най-евтиното електричество, защото тогава ще получаваме най-евтиния водород., както и там, където възобновяемите източници са по-евтини, например в Северна Европа или може би през нощта. 

Целта е в Европа, в САЩ, както и на други места, да намалим цената на "възобновяемия" водород до 1 евро за килограм.

Ще бъдат ли създадени нови работни места с реализацията на проектите за водородни долини?

- Да, не само с водородните долини, но и с употребата на водорода като цяло. Разбира се, ще има процеси на автоматизация, процеси на индустриализация. Въпреки това, в сравнение с други технологии, водородните технологии няма да наложат намаляване на броя на работните места. 

Проучването "Пътна карта за водорода в Европа" засяга и въпроса за работните места. Поставя се и въпросът какво ще бъде въздействието на водородната икономика до 2030 г. и до 2050 г. върху създаването на работни места. По данни на проучването, ако изкопаемите горива бъдат заменени с водородни алтернативи, няма да бъдат съкратени работните места. Напротив, ще бъдат създадени работни места, това е единият аспект.

Вторият е че проектът "водородна долина", както казах, е проект за местна екосистема - т.е. екосистема, в която се гледа към конкретен регион. Какъв е потенциалът, който имате в региона? Може да имате химическата промишленост, циментовата промишленост, торовата промишленост, големи градове с голям парк от водородни автобуси, университети, изследователски организации. Така че, когато се стремите да създадете водородна долина, трябва да се помисли върху потенциала, който тя носи - индустрии с много заети хора, университети и т.н. В такива случаи може да се изгради долина. 

Концепцията трябва да бъде развита около съществуващия потенциал в района, така че да се работи с хората, които вече са там, тъй като няма смисъл да се преместват хора от един район в друг. Това е така наречената "смарт специализация" - концепция на Европейската комисия за работа с регионите.

Еврокомисията препоръчва точно това - да се работи по интелигентен начин за специализация, така че да се използва потенциалът, който е наличен в долината, и да се нарушава вече съществуващата екосистема.

Една от водородни долини в Европа ще бъде в района на българския град Стара Загора. Можете ли да ни разкажете нещо повече за този проект?

- На този етап не мога да разкажа твърде много, тъй като проектът стартира сравнително наскоро. Започнахме през декември, а това, което знам, е, че проектът има много голям потенциал, включително не само за декарбонизацията. Това е много амбициозен проект, който е финансиран с 8 милиона евро от нас, а българското правителство също съфинансира проекта поне с още 8 милиона. Така че това е проект на стойност поне 16 милиона евро. 

В него, доколкото знам, участват всички местни участници в района на Стара Загора. Вярвам, че този регион вече е във водеща позиция. Да отбележим и участието на академичните среди, които както вече споменах, дават необходимите съвети и насоки. 

Това е началото, то е много амбициозно и мисля, че ще бъде първата подобна "витрина" на България. Така че в страната ще стане ясно как може да работи един такъв проект. Искрено се надявам, че той ще бъде пример за други региони в България, които да го последват. Това е и един от първите такива примери в Централна и Източна Европа. Така че трябва да се гордеете с него. 

Ще може ли скоро Европа да се превърне в климатично неутрален континент, както планира ЕК? Колко години може да отнеме този преход? 

- Надявам се това да се случи. Ще ми бъде много трудно да кажа "да" или "не", но наистина се надявам да стане. Европа е водеща в света в политиката за климата, ние сме най-амбициозните в световен мащаб в това отношение и мисля, че вече правим много.

Сега сме подложени и на голям геополитически натиск. Продължава войната в Украйна. Трябва да намалим зависимостта от природния газ, а от друга страна, трябва да намалим производството на ядрена енергия, така че сме подложени на натиск отвсякъде. Поради тези причини наистина се надявам, че ще постигнем резултати до 2030 г., а 2030 г. е много скоро. Ще видим и какво ще постигнем до 2040 и 2050 година.

 

------------

Мирела Атанасиу е и.д. изпълнителен директор и ръководител на отдел "Операции и комуникации" от 2016 г. насам в "Партньорството за чист водород" (което пое предишното съвместно предприятие "Горивни клетки и водород", СП ГКВ), публично-частно партньорство между Европейската комисия и европейската индустрия (Hydrogen Europe) и изследователската общност (Hydrogen Europe Research).

Преди това, в продължение на повече от 12 години, тя е била старши ръководител на проекти и служител на изследователска програма в Съвместното предприятие и Европейската комисия (Дирекция "Изследвания и иновации/енергетика"). 

/ЕС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 11:04 на 19.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация